натрапливи мисли

Преди време питах за същото в друг клуб. Молбата ми е, ако знаете кой би могъл да ми помогне, да ми посочите име или клиника.

И пак ли не каза нищо повече? От какъв характер, колко често, свързани ли са със действително събитие и т.н.

Всичко тече, всичко се мени!

Благодаря за вниманието. Примерно помислям си, че ако не изключа и включа още веднъж алармата (на офиса) то непременно ще се случи нещо на някой мой близък, и макар и да знам, че е глупаво да си мисля така, за по-сигурно изключвам и включвам пак, и така няколко пъти. Мога и да не го направя, обаче ми става нервно. Или пък...в един момент виждам примерно инвалид и си казвам, ако не докосна някого точно сега, то някой мой близък ще се разболее от това. Случва ми се и когато се налага да угася лампата, да го правя няколко пъти, за да си помисля в момента на угасването за нещо хубаво, а не лошо, а то като знам че трябва да е хубаво-все за лошо се сещам.
Това нещо датира от много отдавна. Спомням си още в детските си години си мислех нарочно нещо лошо за родителите си или за хора, които са с авторитет пред мен-в смисъл че са глупави, или всякакви други "лоши" думи, които знаех към него момент и то не защото наистина си мислех че са такива, а защото знаех че не бива. След това ходих на евангелистка църква-бях може би към 24 годишна-и тогава беше може би следващия бум на такива мисли-по повод всичко, което би трябвало да е свято, и то само защото знам, че е грешно да имам такива мисли. Иначе често ми се случва и сега да включвам алармата по няколко пъти, да се връщам да погледна няколко пъти нещо, докато си помисля нещо хубаво и др. Нещата се влошават когато съм изморена, нервна. Мога да се контролирам да не извършвам действията, но се изнервям повече. Обикновено когато съм ангажирана с някаква важна за мен дейност-мисловна или физическа, не ми остава време и за мислите.
Стана малко дълго, извинявай.

Първо искам да кажа, че това е превод, който го правих преди време за един приятел. Консултирах се с дългогодишен преводач на медицинска терминология относно точния превод на болестта, но и тя не можа да ми каже. Затова моля да ме извиниш за неточността.

Obsessive-Compulsive disease
Маниакално-импулсивна болест

Как се лекува OCD*?

Първата стъпка, която се предприема при лекуване на OCD е запознаване на пациентите и семействата за това как се процедира при медицинското лечение. През последните 20 години бяха развити два ефективни метода: познавателно-поведенческа психотерапия (ППП) и лечение със serotonin reuptake inhibitor (SRI)** (серотонин, забавящ симптомите).

Етапи на лечение

• интензивно лечение: лечението е с цел прекратяване на текущия период на заболяване.
• Продължително лечение: лечението е с цел да предотврати бъдещо развитие на заболяването.

Компоненти на лечението

• Обучение: Това е много важен етап на запознаване на пациентите и семействата с OCD и предпазването им от бъдещи усложнения.
• Психотерапия: познавателно-поведенческата психотерапия е ключовият елемент от лечението за повечето пациенти с OCD.
• Лечение: лечението със serotonin reuptake inhibitor помага на много пациенти.

Поведенческата и познавателно-поведенческа психотерапия са в основата на терапията. Поведенческата терапия помага на хората да променят мислите и чувствата си, като първо променят поведението си. Поведенческата терапия за OCD включва предпазване от контакт и отговор (ПК/О).
• Контантът се базира на факта, че безпокойството обикновено се предизвиква след достатъчно продължителен контакт с нещо, от което човекът се страхува. Ето затова на хора със страх от микроби се препоръчва да бъдет в контакт с “микробни” предмети (напр. да държат пари) докато безпокойството им изчезне. Човешкото безпокойство намалява след повтарящ се контакт, докато страхът не изчезне напълно.
• За да бъде контактът от по-голяма полза е нужна комбинацията му с предпазване от отговор и ритуал (ПР). В ПР ритуалите на човека или предпазното поведение се блокират. Например, онези хора, които изпитват страх от микроби, не само трябва да бъдат в контакт с “микробни предмети”, но и трябва да се предпазват от непрекъснато ритуално миене.

Контактът като цяло е много по-полезен за намаляване на безпокойството и страхът, докато предпазването от ритуала и по-полезно за намаляване на маниакалното поведение. Въпреки годините в борба със симптомите на OCD, много хора, изпитват трудности да приемат ПК/О.

Познавателната терапия (ПТ) е другият компонент на ППП. ПТ често се включва към ПК/О за да помогне да се намали катастрофалното мислене и преувеличеното чувство за отговорност, което често се забелязва при хората, страдащи от OCD. Например, тинейджър с OCD може да вярва, че отказът на майка му да сложи предпазен колан някой ще доведе до нейната смърт при катастрофа с кола. ПТ може да му помогне да преодолее грешното обсебване.
Имайки вече това доказателство, той ще бъде по-добре подготвен за ПК/О, като, например, няма да се обажда на майка си в службата, за да се увери, че е пристигнала.
• Други техники, като потискане на мислите или разсейване (потискане или “изключване” на симптомите на OCD), насищане (продължително слушане, обикновено използвайки касетофон със слушалки), промяна на навиците (заменяне на OCD ритуал с подобен, но не свойствено за OCD поведение) и случайно организиране (използване на награди за стимулиране предпазването от ритуали) могат понякога да бъдат полезни, но обикновено са по-неефективни от стандартната ППП.

Хората реагират различно на психотерапията, така както и на лечението. Може да се каже, че познавателно-поведенческата психотерапия е без странични действия, но всички пациенти изпитват безпокойство по време на лечението. ППП може да бъде индивидуално (вие и вашия лекар), групово (с други хора) или фамилно. Един лекар може да приложи и ППП и лечение, докато един психолог или социален работник може да приложи само ППП. Лекарят може да предпише необходимите лекарства. Независимо от специализациите им, те са достатъчно запознати с начините за лечение на OCD.

Има още доста за болестта и ако това е което търсиш можеш да ми дадеш мейл за да ти изпратя целия файл, както и url-то на страницата на фондацията, която може да ти даде допълнителна информация.


Можеш да спечелиш битката преди още тя да е започнала.

Това със сигурност е мания, ти смяташ, че извършваш ритуали, които имат за цел да предотвратят или да предизвикат някакви събития, не мога да ти кажа дали е чак психично разстройство, защото в по-лека или в по-тежка форма всеки го е изживявал. Когато бях дете, около мен избухна епидемия от хепатит. Знаех, че е болест на мръсните ръце и си бях въобразила, че не просто трябва да си мия хубаво ръцете, но и че абсолютно задължително трябва да ги измия 3 пъти със сапун, за да не ме пипне хепатит. После реших, че ако ги мия 4 пъти, ще предпазя и брат си, но ако не ги насапунисам 4 пъти, той обезателно ще се разболее. Един мой познат беше обхванат от манията, че будилникът му изведнъж ще се окаже с изхабена батерия и няма да го събуди навреме. Така че си купи още един, но след това решил, че няма проблем и другия да спре защото знае ли се колко му е калпава батерията. Така че си купи трети. Но понеже смяташе, че три е кофти число и непременно ще стане някой гаф, задето му звънят 3 будилника, наложи се да си купи четвърти. После се сети, че ако един от тях спре, него ще го събудят 3 (три) будилника, което според него щеше да му докара всички беди на света и така продължи до седмия будилник.Тогава се притеснил и ми разказа това на кафе. Организирах му малък празник, при който 6-тима души наведнъж му подарихме 6 различни будилника, все различни и му предложихме да си прави колекция. И досега го майтапим с тия будилници, а и той се шегува. Човекът си е наред и е много готин даже, просто нещо се беше “навил’ с тия будилници... Та така.
Защо не си въведеш някакви по-леки ритуали, които с удоволствие ще изпълняваш, или поне – които ще са ти от полза?
Имай предвид, че всичко е в главата ти и ти решаваш кое да наречеш за късмет.
Ако тия ти нарапчиви мисли са съпътствани с постоянно напрежение, изпадане в паника зарад нещо “ненаправено” според “ритуала”, ако страдаш от безсъние, главоболие, виене на свят или имаш други подобни симптоми на нервно напрежение, най – добре е все пак да се обърнеш към психиатър.

Всичко тече, всичко се мени!

Извинявай, че не отговорих, обаче някой път така ми омръзва да се вглеждам в себе си, че просто нямам желание да мисля за това. Това с часовниците ми напомня за разказите на Джером К.Джером-много прилича на неговия хумор. А относно натрапливите мисли-повечето време са си поносими, обаче понякога си мисля, че ако ги нямаше въобще, щях да имам повече потенциал и за общуване, и за работа, и да съм по-добра майка и съпруга.... Много време отнемат понякога.... Затова си мислех, че мога да пробвам дали са отстраними, доколко-обаче не мога да отида при личния си лекар и да му кажа-посочи ми добър психиатър, защото го познавам и не искам да му изглеждам ку-ку. Та затова питам за име на специалист или място където мога да го намеря.

Благодаря и на теб, обаче повече не искам да чета сама и да се мъча да се оправям сама, а да поговоря с някого. Иначе мога да се справям и така, но си мисля, че си заслужава да пробвам да поговоря и с лекар-специалист, може пък да ми е от полза.

ти препоръчам специалист психиатър. По принцип факта, че проявяваш критичност към действията и психиката си, говори в полза на това, че че проплемът ти не е някаква деменция, а по-скоро маниакална депресия и е лесно отстраним, защото не става дума за функционално психично заболяване. Така че и на личния си лекар да кажеш, няма опасност да те помисли за "куку", защото не си. Потърси съвет от хора от твоя кръг, "заболяването" ти не е "злепоставящо". По-скоро невроза, отколкото мозъчно разстройство.

Всичко тече, всичко се мени!

moga da ti dam info, pishi mi na ananke@need.bg

В София съм, благодаря ти предварително за всяка информация.

Mislia, che tozi klub triabva da se prekrusti na Klub Antidepresant...
Vsichki, koito se oplakvat ot niakakuv problem tuk, triabva da napraviat edno i sushto - da piat antidepresanti i da hodiat na psihoterapia. Za purvoto im e nujen psihiatur, a za vtoroto psihoterapevt. Az sum vtoroto. Rabotia s dobur psihiatur. Poveche ne znam kakvo da kaja, umoriavam se da pisha edno i sushto.

No one can deprive you from something he can't give you