Гняв

Според вас какъв е начинът, човек да се предпази от гняв, ако няма чести поводи за него, но избухва, когато се появят такива.
Сещате ли се за някакъв начин, така, че човек да се усъвършенства в борбата с гнева, дори, когато няма повод за него, за да бъде подготвен, когато попадне в ситуация, където е трудно да удържи гнева си?

priateliu, ako niakoi ot nas znaeshe shteshe da predizvika vtora revolucia v psychoanalizata .
vseki chovek sam se uchi da se spravia s podbni situacii. universalni recepti za tova niama.

Универсални рецепти няма, духовният отец трябва да каже индивидуално. Св. Отци почти единодушно препоръчват за лекарстнво срещу гнева п о м н е н е т о н а с м ъ р т т а.

Аз ще ти кажа моят път, съобразен с книгите на архим. Серафим. Гордостта е повод за гняв - ние мислим за себе си и се обиждаме и гневим. Когато се замислиш за този човек, който прави грях към теб, тогава ти става мъчно за него че той ще загине и не само се успокояваш но се и натъжаваш за него и почваш да се молиш на Бог за него. Ако той ти направи загуби ти ги приемаш като знак от Бог че нещо си съгрешил и с тези загуби /приети спокойно/ Бог те изчиства от греха и се успокояваш и работиш спокойно по възстановяването на загубата или ако само са те обидили молиш Бога да го просвети и укроти. Трябваха ми 2 години в тая борба. За теб може да са повече.

в нашата църква скоро се проповядва върху едни страхотни думи от стария завет - "Не се раздразняй понеже това води само към злотворството" сега, разбирам че няма да мога да ти предам всичко казано, а може би не и духа на казаното, но беше много силно и доста се поучихме със Словото. даже бих казал за прослава на Бога, че оттогава като че нещо се счупи в мен и аз имам проблем с гнева си, но честно изповядвам че оттогава (няколко месеца) съм друг - разбираш ли чувствам се друг, просто от някъде ми идва търпение и то в кризисни моменти. дали се е увеличила любовта ми? не знам, но само мога да кажа като оня бивш слепец - "сляп бях, а ето сега виждам". Слава на Бога.
е, може би трябва да добавя също, че доста отдавна се моля Бог да ме очисти от гнева.

та бих казал - няма магическа пръчка, има молитва и любов към Исус, това е.

поздрави

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18

На мен ми се е случвало, след някакви положителни емоции, свързани с вярата (примерно интересни разкази от монаси, или поклонения на светини), да започна да се старая повече, а и всичко да правя с по-голямо желание, вследствие на което, съм започвал да ставам по-търпелив. Но това е продължавало известно време, след което аз пак си ставам същия.
Според теб може ли да се разчита, в такива случай, като този, който даваш за пример (човек да започне да побеждава страстта след интересна проповед),
че това ще продължи, а не е само временно явление. И ако не, какво мислиш, че трябва да се направи?

Така, като го чета ми изглежда много хубаво, логично и правилно, но когато ми се появи повод да се разгневя, тези неща не ги помня. За тях се сещам, когато съм спокоен
Ти успяваш ли да си ги спомниш, точно когато си в трудни моменти?

Така е, но мен ме хваща униние, ако постоянно помня смъртта. Ти успяваш ли да го правиш, без да те обхване някакво мрачно настроение?

Все пак нали светите отци са казали, че монашеството е изкуство на изкуствата, ние не сме монаси, но аналогично би могло да се каже, че християнската борба е изкуство на изкуствата. Всяко изкуство си има правила, въпреки, че никой не ги възприема по един и същи начин. Би трябвало и в борбата с гнева да има способи, които да водят до резултат.

Не. Преди време преживях нещо, след което близо година и повече живях както трябва. Трябва да ти кажа, че тогава мисълта за смъртта и за следващото след нея ме докарваше повече в удивление и ужас, но и ми придаваше страшно много енергия. Не и в униние или "лошо настроение", защото наред с ужаса винаги има и жива надежда, че за нас умря Спасителят.

Но сега вече не е така...в коловоза на живота се предадох на много неща...

Казах продължи две години - пост и молитва, поклони и причастие. В края на първата година чувствах само болка в сърцето, но лицето ми оставаше каменно и устата ми затворена. В края на втората година за мое най-голямо удивление при обида сърцето ми оставаше спокойно и си казвах вътрешно - Боже, дай му просвещение! Иначе като грешник аз си ги заслужавам тия обиди...

Това е моя път, но не е лесен - особено постът...

Според мен би трябвало да има начин, така, че да се изпълняват Божиите заповеди не само заради ужаса от бъдещите мъки. Вярно е, че това може да стане само с Божия помощ, но все пак нали и ние трябва да се потрудим. Щом сме толкова изобретателни за другите неща, трябва да се опитаме да сме изобретателни в борбата с греха не смяташ ли?
Между другото не ми е ясно тълкуванието на онова място от Новия Завет, където се казва, че синовете на тъмнината в своя род са по досетливи от синовете на светлината. Това има ли нещо общо с темата. Означава ли, че човек трябва да е изобретателен за борбата с греха, както е изобретателен за изпълнението на греха, или означава нещо друго?

Ти успяваш ли искрено да си кажеш, че си грешник в такива случаи?
Аз не. Казвам си го много лесно, но само изкуствено, като някакво задължение.
Имам предвид, когато става въпрос за нещо, за което си сигурен, че си прав.

Ти си прав за това, но в много други неща грешиш. Бог вижда нашите горделиви сърца и това е начин да ни смири! Аз не мога да направя една по-дълга молитва без да се разсея и всеки ден греша, но Бог не ме наказва всеки ден, затова когато дойде, търпя! Това е допуснато от Него за моя полза.

Един пример - бях обещал на голям празник да си вземам отпуск неплатен, но като дойде Преображение се направих на разсеян /макар че имах 4 дни компенсации/ и дойдох на работа. Още сутринта абсолютно незаслуоено ме ругаха и, разбира се, аз веднага се сетих защо ме ругаят и даже благодарих на Бог за ползата и поуката, която Той ми даде!! Крушката си има опашка - сега разбра ли ме?

Ти си прав за това, но в много други неща грешиш. Бог вижда нашите горделиви сърца и това е начин да ни смири! Аз не мога да направя една по-дълга молитва без да се разсея и всеки ден греша, но Бог не ме наказва всеки ден, затова когато дойде, търпя! Това е допуснато от Него за моя полза.

Един пример - бях обещал на голям празник да си вземам отпуск неплатен, но като дойде Преображение се направих на разсеян /макар че имах 4 дни компенсации/ и дойдох на работа. Още сутринта абсолютно незаслуоено ме ругаха и, разбира се, аз веднага се сетих защо ме ругаят и даже благодарих на Бог за ползата и поуката, която Той ми даде!! Крушката си има опашка - сега разбра ли ме?

Да , в случая е ясно.
Но успяваш ли да направиш същото, ако си си взел компенсацията, отишъл си на служба примерно, след това си направил услуга на някого, и същия ти се отплаща с неблагодарност и започва да ти вика?

ами мисля че в случая проповедта не беше просто интересна. тя беше онзи канал през който Святият Дух нещо преправи в мен. когато Той действа в сърцето ти после в никакъв случай ти не се стараеш да станеш някакъв, ти СИ станал - това е било действие на Духа в сърцето ти. Именно в това се състои деятелното присъствие на Бога с нас днес, на тази земя - именно това му е славното на християнството, че в крайна сметка не става въпрос само за доктрини, а за побеждаващ над злото живот.

аз ти давам един братски съвет - моли се на Святия Дух да те победи и промени, когато Той го стори и ти ще си победил и ще си се променил. не се отказвай никога, защото Той не се отказва от теб, докато не победи в теб.

поздрави

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18

Съгласен съм, че без Божия помощ не можем да направим нищо.
Но все пак разума ни е даден от Бога, за да можем с него да Му служим. Не смяташ, ли че ще бъдем подобни на леннивия слуга, ако само чакаме Господ да ни даде всичко наготово, а не се стремим, ние сами да положим усилия, за да намерим начин за изпълнението на Божиите заповеди?


поздрави

ами виж ison, основна истина в Новия Завет и въобще в Библията е, че само Бог променя сърцата, и "Бог няма помощник". няма техника, няма похват, който да промени грешните ни сърца - това е същностната разлика между християнството и всички други религии. Ние "стоим твърдо", "устояваме", "пребъдваме" в тези промени, но не ние ги изработваме и няма начин ние да му помогнем като приложим някакъв метод за промяната си. има само един начин -

"Господи, писна ми от мен самия, не мога да се справя със себе си, предавам ти всичко, което представлявам. Не знам КАК ще ме промениш, но знам че ИСКАШ да ме промениш и това ми е достатъчно. Господи, аз съм тежък случай, но знам че ти и мъртви възкресяваш. Господи обичам те, но не мога да ти служа в жалкото състояние в което се намирам. Господи прости ми и изцели ме. в Името на Исус. Амин!"

подобна искрена молитва казана с простота и покаяние, със сълзи и раздрано сърце "Господ няма да презре".

мисля е време всички да осъзнаем какво значат тези думи, които за мнозина са се превърнали в клише, но които крият същността на евангелието - "В Името на Исус Христос !" .... т.е. единствено и само заради Него. Слава на Бога.

дерзай

ники

"...каквото рече моя Бог това ще говоря" 3 Царе 18

И в тоя случай се оправям лесно, защото мислено питам силно Бог, коя е причината и получавам като отговор мисъл за някое мое прегрешение или даже имах в два случая видения на греха си /след по-продължителни молитви -15-20 мин./ При радост и при мъка - търси първо Бога - бързането води до грьх.