Време е за...приказка
6 отговора
291 прегледа
Време е за...приказка
Огънят се влюбил във водата...Дълго стоял той на един бряг и я наблюдавал. А тя течала спокойно, разливала се, нищо не успявало да я развълнува и ето той си помислил:"От това имам нужда" И започнал да я ухажва. Тя пък дълго време била текла през студени места и имала нужда от топлина. Все още имало ледени късчета в сърцето й. Заиграл той около нея,разпалил се, а отблясъците във водната повърхност били прекрасни. И...водата отвърнала на любовта му. Ледовете започнали да се топят, огънят се чувствал щастлив, водата също...И тук както винаги идва едно НО. Но огънят не бил забелязал дънерите, които се носели по повърхността. Коренищата, които свидетелствали за не толкова спокойни места. Изронените брегове, скалите, надвиснали на някои места. Водовъртежите и бързеите...Той все така пламенно горял, това искал той винаги, да гори силно. Водата пък станала много гореща. Капчиците започнали да се изпаряват, нещо от нея се губело. Колкото и да се опитвала да остане спокойна, огънят така я сгорещявал, че тя завирала, забълбукала. Опитала се да помоли огънят да не гори толкова силно, но той не чувал и не можел..нали бил огън...Но започнал да усеща, че губи сили. Нямал откъде да черпи енергия. И страхът го обхванал...разбрал, че е сгрешил. Водата била благодарна, но вече изнемогвала от горещината. Изходът е ясен нали?
Разбрала тя, че огънят има нужда от нещо, което да поддържа неговия пламък..а тя от какво имала нужда...някой дали знае?
Разбрала тя, че огънят има нужда от нещо, което да поддържа неговия пламък..а тя от какво имала нужда...някой дали знае?
Re: Време е за...приказка
Знаеш ли, въпреки горчивият ми опит смятам, че водата винаги ще търси огъня, тъкмо той й е необходим. Значи тя трябва да намери нещото, което му е необходимо да гори без да я изпарява и обезсилва. Огънят е самата любов. Той изгаря всяко нещо. Това значи ли че можем без нея? Трябва да се научим да се топлим без да изгаряме. Другият изход е глупав. Всеки има нужда от огън. Сугурна съм, че тя отива да търси нещо което не е огън, но ще намери друг огън или нищо.
Re: Време е за...приказка
Имала е нужда да се оглежда в очите на някого и когато се събуди да си дава сметка , че са сънували един и същи сън и че първата й мисъл е за този някого! И без значение от коренищата, бързеите и водовъртежите точно този някой винаги ще я обича, просто, защото те са част от нея!
нуждата от СВОБОДА
Но не трябва да се търси в първите редици
между безплътните отличници..
И на опашката не се намира -
скучно е там и глупаво...
Презряла е отдавна и златната среда:
оттам не може да се движи
напред или встрани от Пътя...
ТЯ ПРОСТО НЕ Е В "СПИСЪКА"
Лека нощ сега .
Топла, спокойна и кратка,
защото Утрото чака - в прохладната свежест
и тишината на росната капка..
:)
_______________
Re: Време е за...приказка
Как да ти кажа...огньове разни...Зависи от материала.
Не съм съвсем наясно, като всяка вода...;-), но казват, че дъбът горял дълго и стабилно...брезата пък толкова трудно се палела.. и само пушела и насълзявала очите...тополата пък давала силен и буен пламък, но изгаряла бързо...борът пък направо вдига всичко във въздуха :), но пък всичко зависи и от това колко сухи са...та като видиш един огън, колкото и да му се наслаждаваш и да топли, трябва да го наблюдаваш известно време, за да разбереш какво гори точно...
Не съм съвсем наясно, като всяка вода...;-), но казват, че дъбът горял дълго и стабилно...брезата пък толкова трудно се палела.. и само пушела и насълзявала очите...тополата пък давала силен и буен пламък, но изгаряла бързо...борът пък направо вдига всичко във въздуха :), но пък всичко зависи и от това колко сухи са...та като видиш един огън, колкото и да му се наслаждаваш и да топли, трябва да го наблюдаваш известно време, за да разбереш какво гори точно...