Просто така

Бедри Рахми Еюбоглу (1913-1975)

Из "Писма до Твореца"

Трето писмо

3.
Виж, око, вземи се поогледай -
все същата история,
все същите Адам и Ева,
ябълка
и круша,
за оставащите - Ясин* ,
за отишлите си - литургия.
Ти тази работа
четирийсет дни и нощи забрави я!
Попитали фиданката: - Защо растеш?
Рекла: Костилката ме тика.

Попитали костилката: - Защо я тикаш?
Рекла: Пръстта ме притеснява.

Попитали пръстта: - Защо с костилката се занимаваш?
Рекла:
Ще ви го кажа на ухо, щом станете на пръст.

Попитали плода на нара: - Колко са зърната ти?
Рекъл: А на мен какво ми пука, който ги яде да ги брои.

Попитали и розата: - Защо дъхтиш?
Рекла: Това е моето богослужение.

Рекли: - Тополо, ти не се ли молиш?
- Как така, тя рекла, наполовина съм заровена
в пръстта. Заровената част се моли, аз
се кланям доземи.
Тополата при корена й разкопали: Дървото се притурило
и всички чули как тополата се моли.

Попитали един от облаците: - Облако красив, защо
не можеш в шепи да се побереш?
Рекъл: Ако попадна в нечии ръце, онези, на които
им приличам на кола,
ще искат да ме впрегнат, на които им приличам
на котле, ще искат да ме
пуснат в кладенец; онези, на които им приличам
на мечок, ще искат
да им поиграя казачок, а на които им приличам на пешкир,
ще искат да си бършат носовете.

Попитали звездите: - Защо така далеч от нас
блестите и изгаряте?
Рекли: А вашите зеници защо когато ние се затворим,
се затварят?

* Глава 36 от Корана, обичайно използвана и като заупокойна молитва

цунка на тези дето ги обичам и нека силата да е стях !

Жабииииии:)))))))))
С теб съм мънинко сладко такова:)