Непорочният

Непорочният беше голям мечтател. Много обичеше да си мечтае за разни работи. Да пие, да пуши, да краде, да лъже и т.н. Най-обаче обичаше да си мечтае да изневерява. После се научи да пуши, пропи, взе да краде и така нататък. Само че не беше щастлив. Щото беше много грозен и изобщо нямаше шанс да си хване някое гадже, пък камо ли да й изневерява. Само веднъж успя да си хване една заблудена душа от женски пол, но тя го изостави преди изобщо да успее и да си помисли да й изневери. Минаваше си времето и Непорочният все повече се озлобяваше и пороците все по-тъпи му ставаха. И един ден го блъсна влака за морето, с който между другото пътувал Боратино, за да ни прати поздрав после от там. После решили, че може и да се е самоубил, защото предния ден се оплакал на най-близкия се човек, с когото се виждали почти всеки ден - лелката, която продавала бира в мазето до тях - че докато се разхождал в лошо настроение из града от един балкон му паднал един презерватив на главата, дето знаем кой ги хвърля. Та озовал се при свети Петър и след като пийнали по една ракия, както си му е реда, за да се поотпусне малко след шока, седнали да проведат събеседването за акомодейшъна по-нататък. Непорочният небрежно бил свързан към един детектор на лъжата, който пък от своя страна бил свързан с една шхта, върху която именно седял Непорочния и ако случайно последният излъжел тая шахта щяла съвсем не случайно да се разтвори и той да пропадне в Ада. "Ти порочен ли си бил" - го попитал св.Петър малко в разбъркания стил на Йода, от който много се влияел. Сетил се Непорочният, за своят любим порок изневярата, в сравнение с която всичките му останали пороци изгеждали жалки, и съвсем искрено отговорил: "Не, така и не познах порока!" И отишъл в Рая. Там обаче било толкова хубаво, че на никой нищо не му се правило, само седели и блеели в една точка пред себе си. Освен, че решил, че тук не само марихуаната е легализирана, а и кой знае какво още, Непорочният много се сдухал и се върнал при св.Петър, който вече бая се бил напил щото било към края на работния ден и много хора минали през него и бая ракии. "Шефе, нещо е станала грешка, аз не трябваше да умирам така, няма ли някакъв начин да оправим работата" "Има, сине, ама трябва да съгрешиш с някой светец като мен", "Е как бе отче, аз да не съм жена!?" "Има начин, има, желание стига да има" И така и станало. И се върнал на земята щастлив от новите хоризонти, които му се отворили пред него. Спрял да пие, да пуши, да краде и т.н., отишъл и си купил едни МНОГО ТЕСНИ ДРЕХИ, а после с един голям букет отишъл на гости на Евгени Минчев. И станали много близки. После отишъл на гости на Камен Воденичаров, на Азис, на Мариус и т.н. Изневерявал на всеки със всеки и бил много популярен сред анално податливите събратя, защото бил лековит и който се изчуквал с него се излекуввал мигом от венерическите си болести, а също и от хемероиди. Това той си го обяснавал с това, че задникът му бил осветен изпърво от свети Петър. Много ходил и в парламента да лекува.
Бил щастлив. Чувствал се господар, а още по-точно господарка. Затова се самонарекъл Доминик, което от латински значело господарка. Посъбрал пари и си направил операция. Накрая се почуствал толкова наясно с пороците, че се регистрирал в клуб пороци на дира с любимото си име, което няма да ви кажа, за да не го обидим. (Опа-а, май преди малко съм го казал, ама както и да е, да ни е жив и здрав и все така щастлив!)

аз съм нещо като дядо боже тука :) айде, целувай ръка :)
шегувам се бе - а се нехе, на ха, нехеми ту енд буигидидиди би... о, йеееее

кой уби Лора Палмър?

Ако държиш мога и да те упомена я тука, я отделно, но засега твоето име е толкова благозвучно за мен, че само мога да ти завиждам. звучи ми като боконист и следователно си от моя карас (справка "Котешка люлка" на Вонегът) А от същата боконистка терминология Доминик ми се пада нещо като ренг-ренг (спр. стр.69-70)

Вонегът дълбоко ме отегчава фор пити... Но пък съм луд фен на Урсула Ле Гуин например... и на Мигел Анхел Астуриас...

кой уби Лора Палмър?

Не че аз съм лудо влюбен във Вонегът, ама тия страници, който ти цитирам са сравними по кретения само с най-проникновено идиотските кретении от Пътеводителя на Дъглас Адамс, за когото, ако ми кажеш, че ти е дълбоко отегчителен единственото, което мога да си помисля е, че не си го чел.

вмай съм прекалено тъп, но не ми се видя особено оригинален :) много пренадута слава и толкова... е, аз съм малко необективен де... изобщо фантазията ... ми как да кажа - понякога може да бъде дори по-отегчителна от хумора... смисъл гот ти е да четеш в кенефа пратчет или вицове, ама нещо... кухо дрънчи, разбираш ли - серийно производство...
кой уби Лора Палмър?

аз съм го чел преди осем-девет години и не знам как ще го възприема сега, но за времето си (или за възрастта ми тогава) беше адски добро. А тери Пратчет понеже го четах две-три години след това не ми допадна много...така че може и да си прав, но ако има нещо добро в тази област Дъглас Адамс със сигурност е от номинираните. Оттам нататък е въпрос дали изобщо се кефиш на тоя тип фантастика или не.

Да си призная, и на мен Пътеводителят не ми хареса... вероятно възрастта ми е била неподходяща /...тогава/.
Но Хрониките на Амбър допаднаха на всеки, на когото ги препоръчах... дори и на един, дето изобщо не чете фантастика.
А за Урсула Ле Гуин... няма да почвам, че няма да свърша скоро.

А? Няма ли някой да сподели моето възхищение от нея, как само се справя с нещата от живота, вселената и всичко останало (което при нея е анално центрирано by the way)

Ми по всичко личи, че май само на тебе ти е интересна така поставената тема (Езрата не го броя... по обясними причини). Не че не споделят възхищението ти - споделят го, но имам подозрението, че го правят в друга насола

Урсула

ооо йееееееее


велика е

видяхте ли че съм по тъп отколкото мислехте и по грозен отколкото предполагате

ти как си умногрзен и тъпокрасив ...са наваргювай дан и поприседнеш на урсулатъ

худавнъ съм ги задминъл и ...хамериканците...