Самотни майки?

Любопитно ми е
има ли в клуба самотни майки, т.е. такива, дето си гледат бебоците без татковци
и ако - да, моля, нека споделят как се справят.

аз мога ли да споделя от името на една моя приятелка - самотна майка?
1. тя няма достъп до компютър и интернет-връзка, защото едва й стигат парите за храна и разходи по жилището
2. тя не се справя с компютъра, защото роди след като завърши гимназия и се принуди да работи в магазин
2. дори да имаше компютър и връзка и умения да борави с тях нямаше да има време да пише в клуба
3. може би щеше да се притеснява да пише за живота си, защото обществото не гледа много добре на самотните майки /абсолютно съм сигурна, че в клуба няма нито една жена, която да я укори, че е родила дете, без да е омъжена, напротив бихме я окуражили/
изобщо... гадна работа. не ми се иска да казвам, че въпреки приятелството ни аз съвсем не я одобрявам като майка. държи се много грубо с детето си, бие го където свари /имам предвид на улицата, или когато идват вкъщи на гости/, а той е вече на 11 години и това го наскърбява ужасно. но от друга страна й е много тежко и е страшно изнервена, недоволна от съдбата си жена.

ti kakvo? neprqtni istorii li iskash da chuesh?
predstavi si che vinagi kogato nqkoi drug varshi neshto za teb i deteto ti trqbva ti sama da go svarshish!

Не познавам самотни майки, но им свалям шапка - заради смелостта да останат сами, да отгледат дете, да обяснят Дядо Коледа, любовните отношения на пчеличките, да прогонят всички лоши призраци от гардероба и да бъдат храбри като три принца Пръстенко накуп...докато мислят как да платят сметките за тока и да оправдаят всички очаквания - детските и своите...

Га.

Въпроса на Смайлинг беше добронамерен..........

Беше ми приятелка. Аз бях на 19 и си гледах бебето, омъжена за първия си съпруг. Тя имаше приятел, с който решиха, че след уволнението му (беше в казарма) ще се оженят. Планираха бебе още преди тои да влезе в казармата. Мадамата беше надъхана, работеше, а той маминия син, дето е отгледан от самотна майка ходеше наляво надясно да търси работа по седмици и месеци, а всъщност чакаше с нетърпение да го приберат военните, че да отпадне една отговорност от него - да изкара някой лев, а не да го храни маминка му.
Прибраха го военните, а тя като ненормална ходи на смени на работа и когато събере някоя сторинка отгоре - при него в Пловдив на свиждане. И така докато един ден не ми звънна по телефона да й "разчета" теста за бременност. Не че е толкоз проста, ама искаше да сподели, а не е знаела как. Щастлива прииятелката ми почна да кро планове - къде ще е детската, какво креватче да купят, да събира пари... Вълнуваше се и покрай моята Мария, много искаше момиченце, пък аз взех да ставам черногледа, понеже имах куп неприятности с бащата на Мима.
Прибира се маминия в една отпуска. Докато обиколи баби и мами да им посъбере парите да излезе с приятели да се напие, приятелката ми я вземат за задържане в 7-я месец в болницата. Междувременно аз се разделих с баща й на Мима и не се заблуждавах че онзи ще е сериозен баща, да не говорим за съпруг. Мадамата ремонтира 2/3 от апартамента им и оставаше малко да се дооправи, но бъдещия татко реши че требе да тръгне по жени, сякаш е бил друсан като го е правил това дете...
Вечерта, когато са приели приятелката ми в болница, засичам онзи в едно заведение пиян на задник със компанията му. ОК, всеки има нужда да разпусне, ама жената не беше добре а тои нямаше вид че пие от това че е с вързани ръце и не може да е с нея. Не позмях да й кажа нищо, не бях аз човека, въпреки че не й спестявах и дума от това, което мислех за техните планове... Животът си е нейн! ама да беше само тя пък то...
Ще ме прощавате че съм такава приказливка, ама се вълнувам, понеже т'ва ми е болка, колкото и да не касае моя живот какъвто избрах да го живея.
Става време момичето да ражда. Събитието идва преждевременно. Онзи (понеже няма дума за такива мъже) се уволнява ден преди раждането и представете си - вече друго момиче също чака дете от него... Тука вече беса напира в мен, понеже съм на средата на таз история, пук вече усещам нужда да я споделя като моя болка... Ебаси!
Та момичето роди, таткото не беше на изписването, прибраха я майка й и сестра й. Отиде си у тях, пак там за където правеха планове да живеят като семейство. Помогнах й с каквото мога. Дадох й детска количка, дрешки за бебчето, едно чудно хубаво момченце. Оня не отиде да види сина си! Не се поинтересува как е майката на детето му, изобщо иде ми всеки път като го видя, ако и сега да е с жена си и другото си дете да му плюя на суратя!
Приятелката ми по всякакъв начин се опитваше да върже двата края. Почна работа, а майка й гледаше детенцето, защото заплатата на майка й била по-ниска. За издръжка от бащата няма какво да говорим - би било тотална наивност.
В един момент приятелката ми се хваща с някакъв мъж, който на бас, че е картинка, която ще е в бъдещето бащата на сина й. Мъжа на около 37-8 години с 2 деца. Зарязва си жената и децата и отива да живее при Вики. Имам някакво силно развито чувство на непоносимост към кофти хора и й казах да внимава. За втори път не ме чу... Новият й приятел я постави в ужасна финансова зависимост, нещо, което аз не бих търпяла, но и не съм била на нейното дередже... пази Боже!
Плащаше сметки за ток, вода, телефон, купуваше храна за малкия и се държеше с момичето като с някоя изтривалка. Мога да знам тя каква жена е и определено вповеденоето й нямаше повод за подобно отношение... Поне да имаше за какво. Явно все попада на мъже, които избиват опасни комплекси. Няколко пъти я пребиваше от бой, пиеше зверски много тоз мъж, всеми е лъхал на ракия,няколко пъти я молих да се мотивира и да се откъсне от него... Пак глас в пустиня, почнах да се страхувам за нея... Но тя смяташе че това, че е с него, помага не толкоз на нея,колкото на детенцето й, което едва ли ще се гордее с бащите си...
За мен тя си е самотна майка... Ама последното тъпо нещо, което тя допусна е, онзи мизерник, който издържаше детето й, да го признае за свой законен син
Полудях, скарах се с нея, обявих я за тотално изперкала, наговорих й куп неща, за които не съжалявам. Верно, не можех да й помогна, щото на всичкия тоз цвят аз бях в развод, и моя бившия никак не ми помагаше, ама аз сега съм добре омъжена съм, имам още едно чудно детенце, а тя си съсипа живота, за синчето й ме е страх да мисля...
Не ми се обажда, защото знае, че ще реве като ме види, защото отворя ли уста гробове мога да копая.... Но ме боли за нея, понеже веднъж оказала се самотна майка и то съвсем законно, в смисъл, че в акта за раждане на бебока не пишеше баща... допусна неблагоразумието да гледа едностранно на живота... ето к'во стана...
Ужас, иде ми да изтрия написаното, ама ето ви, четете, а и аз си го споделих... С нея сме от един град... Не съм я чувала и виждала 2 години, сина й сега ще направи 3. Дано са добре и двамата, че това момиче сякаш е прокълнато...

Извинявам се за правописните грешки, ако има такива, ама е ся ми е паднало, споделям... Иде ми да ревна...Аз също дълго време гледах Мима сама, но не мога да кажа че съм била самотна майка. бившия ми мъж не плаща присъдената издръжка, ама голям праз... отворя ли дума за него, по-добре да четете във вестниците криминалните хроники...
А писах че ми е била приятелка, понеже един приятел поне ще се обади да каже че е жив, при положение че години сме живяли почти заедно....

Дано не се случват подобни неща на никоя жена, която носи или е дарила живот!

-
Обещавам ти дълъг живот. Най-малкото по-дълъг, отколкото ако продължаваш да се мотаеш наоколо.

Разбира се, просто си споделяме:-)

Га.

Напълно добронамерено ...
просто като че на мен ще се случи скоро ... зарова питах :(((

защо мислиш така? оказва се, че нещата почти никога не са такива, каквито изглеждат......!

You don't fool me

m?
това пък какво беше?

спокойно, дори да се случи, въпрос на добра организация е. Моят мъж нито искаше да се жени, ние се живеехме така, нито имаше каквато и да е нужда от деца - за мой хатър отстъпи много пъти и се озова безнадеждно обвързан... Но това не значи, че можеш да разчиташ на него - той е от типа "аз отивам на лов за семейството, оправяй се както знаеш"... Децата бяха на 3 и на 2, аз с доход 150 лева и точно с два лева в джоба, когато той замина с пари на заем на гурбет в Дубай, не му хареса, върна се с безумен дълг и съм 100% сигурна, че е готов на всякаква подобна авантюра, просто защото знае, че аз ще се оправя по някакъв начин. Между другото парите ги взех назаем аз и ги удържаха от моята заплата, тогава просто се хванах да бачкам на още едно място... Кучето скача според тоягата. На моменти ми се струва, че съм била прекалено млада и наивна като съм се захванала с това да съм инициатор на семеен живот с човек, който ме обича достатъчно, за да ми угоди, но просто няма същите потребности и като остана без сили, не може да ме замести.... Все тая де, при нас нещата са стабилни, темата е коментирана години наред, стигнали сме да някакъв баланс на лични и семейни интереси...... казвам го в смисъл, че усещането за самотна майка не е непременно съпътствано от развод..... а за организацията ми беше централната мисъл, имаме много близка приятелка, бащата на детето й също е наш близък приятел - той го призна, дава понякога по някой лев и толкова, ако е било болно и той иде у тях, не пита "как е, вдига ли още температура", а "какво има за ядене"..... жената се оправя сама чудесно през по-голямата част от времето, но бачка точно 5 пъти повече и по-тежка работа от мен, дето работя на три места, налага й се да оставя детето при майка си, която не е особено подходяща възпитателка, но като я питам защо не му духне на оня синковец под опашката, тя казва, че не смее, че се чувства зависима от редките случаи, когато остане без грош за сметки и успее да вземе от него - един вид страх, че ако го изрита от живота си заради това, че на него очевидно не му пука за детето, няма да може да му поиска някой лев, ако закъса. Вбесявам се на такива мъже - няма никакво извинение и ми е много трудно да го гледам. Това с финансовата зависимост ми е малко неясно, аз лично съм много по-склонна да рискувам явно, колкото пъти сме искали да се разведем, през ум не ми е минавало, че мъжът ми няма да участва с всички пари, които е в състояние да изкара, в отглеждането на децата, той също в тежки моменти за семейството никога не е споменавал, че ще си бие камшика все едно тия деца са на комшията - просто при нас, когато сме обсъждали развод, е ставало дума за това, че сме прекалено различни и ни е трудно да се съобразяваме един с друг - изтощително, че ако се разведем, ще си отдъхнем, но не да се разделяме в смисъл децата да останат само при единия - никога не ми е хрумвало, че ако ги гледа той, ще бъдат по-зле възпитани и по-малко обичани, а и той няма такива съмнения за мен... Миналата година, ако правилно помня, се бяхме изпокарали и то даже не толкова изпокарали, колкото одосадили, та се метнахме на колата и право в бракоразводното, там ни дадоха предълъг списък с необходимите документи, ние се сдобрихма веднага след това и сега, наскоро се шегуваше мъжът ми, че ако се бяхме развели, нямало да се наплодим отново и нямало да сменяме жилище и да ремонтираме... и по едно време ме пита "Ние с тебе защо не се разведохме?" и се оказа, че и двамата не помним как сме се сдобрили - явно е било безболезнено и бързо, ама ние сме по-импулсимни по принцип от повечето ни познати... Аз съм в състояние да хукна да се развеждам в секундата, в която ми се стори, че не сме щастливи заедно, никой битово-материален аргумент не би ми направил впечатление. Мъж ми също не би останал да живее с мен, ако не ме харесва само защото иначе трябва да иде на квартира или при майка си... Ако те притесняват такива мисли, тогава става страшно... В стил "няма да имам пари и за парно, и за наем".... Мисълта ми е, че ако имаш квалификация и съответно прилична работа, няма да имаш кой знае какви проблеми, ще си намериш друг човек, с когото да си делиш живота. На мен мъж, който би се уплашил от това, че една жена има дете, не ми трябва, та в този смисъл и самотата не е задължителна - ако си убедена, че така е най-добре за отглеждането на детето - давай. Просто не знам, самотна майка в смисъл пари е едно, в смисъл отговорност - друго и за мен второто е по-страшно, сещам се за няколко начина да изкарам повече пари, но не се сещам за няколко мъже, които бих се съгласила да присъстват в живота ми и да дават пример на децата ми... А дете, възпитавано без баща.......

I Hail You Now As I Die
I Pledge You My Sword And To No Man I Kneel
Ours Is The Kingdom Of Steel

Абе защо трябваше да ти махат серклажа, стана друг човек! До преди няколко часа ми беше идеала за семейство, две дечица и трето на път, представях си, че аз бих се решила само ако мъжът ми е жената в къщи и едновременно с това носи по 2000 долара заплата на месец, ти си много смела жена ЕТ, БРАВО!
Прав е който каза, че отстрани нещата изглеждат много различни!
Поздрави, дано всичко с бебето бъде наред, бъдете здрави всички!
Мира

Най-красиви са днес върховете, недокоснати още от нас!

Хохо ако почнем да чакаме Дядо Мраз вместо мъж, че и подреден, че и праведен, че и още не знам си какво, трябва да откачим всички, мъже без кусури няма, поне аз не съм срещнала такъв де :)

А моето мнение според това което наблюдавам около себе си е, че българското семейство като цяло си е...........таковало таковата и това на ЕТ е наистина едно от най-прекрасните и стабилни семейства и може да бъде давано за пример. По принцип цялата работа със семействата върви към разпад и всеки който още се крепи на повърхността заслужава медал.
Да не говорим че който само си хвали семейството, бъдете сигурно че има нещо гнило там:))))

You don't fool me

Определено не съм съгласна... няма да описвам семейната идилия... определено няма от какво да се оплаквам... мога само да се хваля... и със сигурност мога да твърдя, че няма нищо гнило... думичка не мога да кажа срещу мъжа ми... за друга може и да не е идеален, но за мен - това е мъжа мечта... това е човека и живота, за който съм мечтала
и само като допълнение... закрепването на ръба не е решение.... минала съм по този път.... рано или късно някой загубва равновесие

Животът е такъв, какъвто си го направиш!

За съжаление не е нужно една майка да е самотна за да е сама! Има приятелка която е женена, но сама се бори и справя със всичко, защото нейния мъж все не може да се реализира! 4 дни след раждането ми се обади за да ми иска валутни курсове, защото беше започнала да работи! Мъжът и не пипва нищо в къщи, детето не го познава, плаче когато иска да го гушне....

Най-красиви са днес върховете, недокоснати още от нас!

Това вече е прекалено!
Даже е прекалено прекалено!
Ей такива мъже страшно ме вбесяват, просто е адски насправеливо да се намират жени за такива!

Um Anel para a todos governar, Um Anel para encontrа-los,
Um Anel para a todos trazer...

Точно това ти казвам, на каквото си свикнеш мъжа и децата, това правят и естествено обратното също важи - и жените подлежат на дресировка....
аз съм научена да се справям сама що се отнася до пари и организация на семеен живот, но никаква ме няма в ремонти и груби къщни дейности, а тая наша приятелка с детенцето реди дюшемета, боядисва и шпаклова, като се счупи нещо вкъщи сама си го оправя - мен това би ме побъркало и изобщо никога не се захващам, както се казваше в една от последните книжки на Пратчет - ако не си искаш отплатата, вероятно няма да си я получиш, ако се справяш добре с копаенето на ями, най-много да ти връчат по-голяма лопата...... аз примерно изкарах книжка от проклетия, да си покажа, че мога, оттогава не съм се качвала на кола, при все че имаме - просто за мене това е мъжка дейност, ако не може мъжът ми да ме закара, взимам такси, но няма да го върша аз...
иначе аз не знаех ни да готвя, ни да пера, ни да гладя и да шия като отидохме да живеем заедно на един таван преди 9 години... той ме научи и до ден-днешен у нас шие само той и той глади празнични рокли и по-пипкави неща :-)))))
различните хора имат различни изисквания - главните мои са напълно задоволени - да ми е интересен, да ме уважава и никога да не лъже. Оттук нататък това, че не мога да го накарам да дойде навреме за нещо или да довърши започнат преди три години ремонт е в графата битови драми, а не нещо сериозно.

Если с беременной истерика, вылейте на неё ведро холодной воды - помогает!

В някои случаи е много по-добре детето да отрасне без баща, отколкото да има мухльо за такъв. Аз самата съм пример за това. Майка ми се е развела, когато съм била още много малка, за да имам някакви спомени от него-`баща ми`. Аз разбрах, че `баща ми` говори с френско `р` едва на погребението на моята баба, негова майка, согато бях на 17 г.
Майка ми е имала е много труден живот и ме е отгледала и възпитала сама и с помощта на баба ми и дядо ми.Не мога да кажа какво съм загубила като съм израснала без баща, защото никога не съм имала такъв (и като знам какви ги е вършил моя слава богу), но в никакъв случай не е правилно да се смята, че дете отраснало без баща.....-ти всъщност какво имаше в предвид?
Вече съм жена на 28 години, със собствено семейство, едно детенце и второ на път,образована, с добра работа и прекрасен съпруг.
А това за децата без бащи си е абсолютно клише и отживелица насаждани ни през ония времена, когато са заклеймявали самотни майки, разведени и т.н.
Шапка свалям на майка ми, че е успяла да ме отгледа и възпита и да ми даде това, което имам сега.

нашият баща е от тези, които повече значително повече работят и по-малко участват във възпитанието, а аз правя и двете неща, като се опитвам едното да не вреди на другото - повечето пъти безуспешно, въпреки това нямаше изобщо да имам деца, ако той не беше до мен - един час да си е вкъщи докато те са будни и веднага ми става ясно каква е ползата от това да имат баща - дори през деня да съм била кисела и да ми се е струвало, че полза няма. Адски е различно това, което дават бащите от това, което дават майките, как да ти го обясня, нали сама имаш дете и виждаш - да бъда и майката, и бащата не бих се наела, нямам такива сили, това исках да кажа с "дете без баща..." - от моите нямаше да излезе това, което са, ако бяха расли без баща си, защото майка им е такава, каквато е - без мъж се изнервям, придобивам неприятен нрав, изпадам в дълги мълчания, ставам ехидна и други такива трудно контролируеми промени в поведението - само като се случи при него по повече работа и започне да си идва всяка вечер след като децата са заспали, а сутрин да излиза рано, преди да са станали - направо загивам, много ми е терсене и на децата също, а като си е у дома татко им - безкраен празник... Не бих могла да им правя живота весел, ако бях сама, не че имам някакви наблюдения върху деца, расли без бащи, надявам се и да нямам, просто за мен това е страшно, не го казвам като нещо обидно, по-скоро оценявам какво имам - и си представям с ужас колко по-празен би бил животът ми с децата, као него го нямаше - предполагам, че ако беше някой гад, нямаше да мисля така.....

Если с беременной истерика, вылейте на неё ведро холодной воды - помогает!

а мъжете са си такива ...

защо открих темата - защото ми се случи едно от ония неща, дето човек все си вика "на мен не може да ми се случи това", класическо, като в бразилски сериал - мъжът ми забегна, с една от най-добрите ми приятелки, започнал е още когато съм била бременна ... сега синът ни е на 14 месеца почти ...