...стих...

38 отговора 217 прегледа
#1

...стих...

...второто ми стихче през живота-става ли?...

Щипка звезден прах и капчици роса,

песен на щурците в дъхава трева;

Огромна и сластна надвиснала луна

прониква зад булото на моята душа

докосва я, примамва я навън в нощта...

Понякога съм нежна и добра....
Отговор
в отговор на Kaли_ #2

Re: ...стих...

Посветено ли е на някого?

Отговор
в отговор на Kaли_ #3

Огговор на стиха........

Излез навън и горе потърси
звездата своя всред безброй звезди,
луната във душата приеми,
в нощта отдай се и гори, гори!
На огъня отдай се, Огън ти бъди!


Редактирано от изrpeв на

Отговор
в отговор на Kaли_ #4

Re: ...стих...

Haresva mi.

Vse nqkoga pravim neshto za pyrvi ili vtori pyt. A mojesh li da napishesh treto s chuvstvoto si za humor?

I ne razbrah zashto se izchervqvash..

Отговор
в отговор на изrpeв #5

Re: Огговор на стиха........

На Огъня отдай се,
огън ти бъди!

Отговор
в отговор на . #6

Re: Огговор на стиха........

Внеси го на мястото в стиха ми.........Доуточнението си........

Отговор
в отговор на изrpeв #7

Re: Огговор на стиха........

"Луната във душата приеми,
в нощта отдай се и гори,гори!"
лелееее,изгрев,ти да не пишеш песните на Енрике Иглесиас?Знаех си!


на изгрева се радва всеки,
успял обаче в пет часа да стане,не всеки,
зарежда го с енергия жизнена,първична,
и мечтите през деня превръща от идея утопична,
в приказна реалност,макар и само лична...

Отговор
в отговор на Люб #8

Люб,

Започвам да свиквам с твоите стихчета и ми харесва, но няма да се червя /по препоръка на Медея/.
Ще вземеш да ме накараш да печеля пари с поезия и ще загубя огъна.
Няма да го направя!

Отговор
в отговор на d8a #9

Re: ...стих...

Изчервявам се, защото не разбирам нищо от стихове. За всеки случай-ако ме напсувате...
А с чувство за хумор ми иде отръки да пиша :-))).
Сега опитвам да го правя нежно, с душата си.
Така бил викал дон хуан-колкото пъти тръгнеш в познатата утъпкана пътека, толкова пъти да се отклониш в друга.

Понякога съм нежна и добра....
Отговор
в отговор на Kaли_ #10

Re: ...стих...

Твърде добре за една разрушителка...

когато звярът задъхан се спре,
и покаже - у него живее едно малко дете,
тогава всичко се спира - няма ни време,ни час,
изричат се думи задушевни в захлас...

Отговор
в отговор на Люб #12

Re: Люб,

Няма, няма!

Отговор
в отговор на изrpeв #13

Re: Люб,

Какво му трябва на човека,
(освен ферари с цвят червен)
за да не ползва лекар,
и да е весел всеки ден?
Да осъзнае, че душата
живее в него тих живот,
и храни се тя с огън,
наричан и Любов.
Това му трябва на човека,
да пламти в тоз Огън Вечен,
безсприно, ден и нощ.

Отговор
в отговор на Люб #15

Re: ...стих...

и умът умира
("имах си хас")

В Тишината вълните се спират.
АЗ.

Отговор
в отговор на Kaли_ #16

Re: ...стих...

Zastrahovash se znachi s izchervqvane!? Ama po-cherven cvqt ot tvoq nik ima li?

Chakam s netyrpenie tretoto ti stihche! Sigurna sym, che shte e hubavo, zashtoto chustvam, che dnes si nejna i dobra... :))

Отговор
в отговор на . #17

Re: Люб,

Ааааааа,танцуваш на пръсти на края на света,страшен/на си

Редактирано от Люб на

Отговор
в отговор на . #18

Re: Люб,

А знае ли човекът, че всичко е Любов,
че всичко вече има, за всичко е готов?
Звездите му намигат, луната му се смей,
остава му от радост и той сам да изгрей!

Отговор
в отговор на Люб #19

Re: Люб,

Моят дом не е на таз земя,
другаде го търсих.
В неръкотворен храм от Светлинаб
със теб да се завърнем!

Отговор
в отговор на изrpeв #20

Re: Люб,

В безсмъртното мълчание,
Огън-Слънце в нас пламти.
В едно със Пламъка,
Пламти и ти.

Отговор