Как

Имам едно питане:
Как християните разрешават личностни конфликти ?




Обич дай, за да получиш...

Когато става въпрос за недоразумения и несходства прощават,както на тях Господ им е простил,предпочитат да останат онеправдани.
когато става въпрос за насилие срещу тях,вървят две мили,като ги накарат да вървят една и като им поискат долната дреха дават и връхната,когато ги ударят по едната буза,обръщат и другата.
Ти това го знаеш,питаш доста принципно,затова и отговора е принципен.

Така трябва да правят или така правят?
Питам практически.
Когато имаш конфликт с някого, какво изживяваш ?
Как желанието ти да удариш и смирението ти си противостоят?
Има ли борба в теб ?

При всеки е индивидуално. Не можеш да вземеш един шаблон и да сравняваш.
Борба има, но тя е в младите християни, които не са духовно укрепнали. Плътта все още се бори за надмощие.
Когато има такава борба единствено което може да помогне е да се молиш, ако не помага пости.

Истината е една !!!

Така трябва да правят и така правят,така искат да правят по-точно казано.
ако вярваш едно ,а личния ти поведенчески стериотип е непроменен се получава много мъчителна работа.
Аз специално в един момент се отчайвам,просто ми се случва за конкретни хора да се обезверя и да не виждам смисъл да прощавам пълноценно и да оставам онеправдан.

Личностните конфликти християнството винаги е разрешавало по един начин - на кладата! Нет человека - нет проблема, това Сталин просто го е откраднал като девиз.
По подобен начин на личностните са се решавали и обществените конфликти - справка Кръстоносните походи, колонизирането на Северна и Южна Америка, Австралия и където се сетиш още "покръстване на диваците"

Със смиреномъдрие.
Но да се разбере в дълбочина какво значи то е трудно, а още по-трудно е да се достигне.
Главно условие е пазене и изпълнение на Божия Закон, на Божиите заповеди, .
като например тия за любовта, неосъждането, търпението, прошката. . . Тогава би имало и по-малко конфликти.

Успех

Pardon!
Tova deto go pishesh se otnasja do katolicite i protestantite.
Ne znam Pravoslavnata Curkva da e organizirala krustonosni pohodi, kladi, kolonizirane na Amerika i prochie izvrashtenija.
Mozhe bi zatova 'bratjata' protestanti i katolici vse ni huljat, a kato imat sgoden sluchai i ni ubivat (napr. genocida na 1 milion pravolsavni surbi ot ustashite-katolici v Hurvatija predi 60 godini!)

Нещо бъркаш христянството с установената религия. Двете нямат нищо общо.

Междуличностни конфликти винаги е имало и ще има, дори и сред християните. Но за това Христос ни е завещал да прощаваме 7 x 70 пъти, което не ще рече 490, а безкрайно. Защото ако не простим, ще насъберем горчилка, която ще се отрази и на връзката ни с Бога. Maтей 5:22,23,24 само като един от многото примери.

Интересно защо ли питаш?
Всъшност дори въпросат ти е малко противоречив.
Иначе е добре да пита човек...

Интересен ми е процесът на възникване на междуличностни конфликти.
И как те протичат в душата на човека.
Първото нещо което усеща човека е че е засегнат и уязвен по някакъв начин.
После насочва негативността си към човека който го е уязвил и наранил. И пуска в душата си .. раздразнение, гняв и яд.
Виждала съм много хора, които с години носят в сърцето си гняв към някого с когото са принудени да съжителстват по някакъв начин. И ... враждата като че ли има собствен живот... ражда се и се саморепродуцира... Тъкмо решиш да ... живееш в мир и ДРУГИЯТ направи нещо гадно с което старата песен започва на нов глас.

Поводи за сръдни се намират.
Напоследък влязох в конфликт с един човек съвсем без да искам. Нищо лошо нямам към този човек, но всяка моя дума се приема много странно. Не искам да засягам човека, а каквото и да кажа, все изглежда сякъш или го атакувам или му се подигравам или .. и аз не знам какво.

Това не беше повод да пусна темата. Интересно ми е как се развива... в дадения човек конфликта.
Как започва, какви изходи за преодоляване се намират. Но за изход не приемам просто да избягаш от човека на другия край на света и да избягваш да го чуваш и виждаш. Нито пък да замажеш ситуацията и на външен вид да сте се примирили а вътрешно всеки да псува и да прави мръсно на другия.
Другото нещо което обикновено се прави е ... да се затвориш в молитви към бога и да "игнорираш" това че си ядосан на някого. Но .. не съм съвсем убедена че това работи. Възможно е ... негативизмът не да се изчиства, а да се подтисне и да стане още по-гадно.. Поне когато мразиш съзнаваш че мразиш и се опитваш да се оправиш, а в този случай съзнаваш че НЕ мразиш а всъщност мразиш, но отказваш да си признаеш че мразиш.

Прошката е най-доброто лекарство в случая. Но и тя крие капана да си мислиш и да казваш че си простил, а в сърцето си да таиш горчилка.
Най-важното е да си честен и да не се опитваш да си казваш че си направил нещо което не си направил всъщност.

Та.. за тия неща ми се искаше да поговорим.... не искам да слушам заучени фрази и обяснения че това е голямо тайнство и че е много трудно за новородения християнин.

Поздрави

Имайте вяра в любовта.

Много хубава тема.И добре разположени герои...ти и околния свят...Има много неща да се кажат..Но самия факт,че ти прави впечетление това нещо..означава,че ти вече започваш да виждаш отговора.Какъв ли е той?
Може да играем на гатанки..и съм сигурен,че ти самия ще го налучкаш.
Междодругото имаш невероятен ник.Можеби един от най-добрите в последните годишнини в нета.

:-))))))
Ти познаваш персоната зад този ник :-))). Беше Вяра, после Вера, после Тишина, и от тишината :-))) дойде името, което е за мен, поне за сега.

Много поздрави

I ot men..pozdarvi.