Шубе, а?

Темата ще стане много разтеглива и малко досадна, но... кво да се прави. В началото казвам, че пренасям спор от друг клуб, където уважаемият модератор на "Споделено" ме заподозря в страхотно шубе. Тъй като имам достатъчно време сметнах, че мога да си позволя да приема думите й като провокация. И така, Джейн.
За онези, които не са чели онази тема, в другия клуб, накратко: Обясних, че смятам този клуб и неговите създатели за нещо като секта, обясних, за кой ли път, че намирам притежателните "наш" и "ваш", що се отнася до клуба, за простотия. Сигурно съм казала, че има и тъпички, ама това не е новина. Безкрайно много пъти съм казвала това за Уел и чувствата ни са взаимни. Знам, че е досадно да се чете, защото този ник, моят, е драскал тук на тази тема много пъти. Дори, за сведение на Джейн, съм казвала лично на маса и на Джей, и на Безсънна, каквото си мисля. Отделно, че съм се заяждала меко казано злобничко с Безсънна в първата й модераторска тема, където тя учтиво молеше пишещите тук за отношение към тогава все още евентуалните правила.
Естествено е тъпичко да пускам отделна тема за някакъв си нищожен спор, какъвто смятам, че Джейн иска да породи. Или просто се майтапи. И тъй като искам да избягам от "вечните" теми за или около модераторите, искам да кажа няколко думи за шубето.
Снощи се запознах с един интересен тип. Джон се казва. Джон е вдъхновил създаването на филма "Маквиган", а също е бил муза за написването на "Спасението Шоушенк" (не знам как се пише шоушенк), неговата история кара групата "Ху" да напише онова хубаво парче, с което е озвучен първият филм. Джон е банков обирджия. Имал е присъда от 23 г. Но успява да избяга. По-късно е заловен, но както и да е... Днес Маквиган Джон е бивш журналист, писател, съпруг на българка. Живее в Странджа. С приходите от продажбата на книгата си той ще помага на сираци от Ямбол, защото жена му е от този град. Има издателство в Лондон, където смята да пусне книга - пътеводител за Странджа. С други думи лошият Джон вече е добър. Стар и побелял. И изкарва пари. Една истинска история, която звучи манипулативно, но е факт. Може ли някой да стане добър от страх? Едни от най-хубавите неща, които съм чела за страха са на Селин. Там страхът е издигнат в култ. С него се обяснява всичко в поведението ни, мотиви, подбуди... всичко. Някои се прекършват от страх. Е ли патриотизмът всъщност страх? Примерно. Може ли героизмът да бъде обяснен с него? Страхливци ли се героите? Голямо бъзе ли е шубето или в тези чувства има такава градация - страх, бъзе, шубе.
Накрая правя едно кръгче и се връщам отново на "провокацията" на Джейн. Май ще се окажа права, Джейн, че когато идеята на един клуб не отговаря вече на съдържанието му, трябва да се спори или заяжда на тема модератори, хакери, хакване и други за мен лично несъществени неща. Или когато и за тях всичко вече е изтъркано и скучно, трябва да се закачаме на - знам те аз тебе, толкова добре те знам, че направо... и да спекулираме с това? Имам опасения, Джейн, че точно така седят нещата и в този смисъл, се надявам да си поговорим наистина за шубето. Но не моето такова, а за шубето, което прави лошият добър или обратното. Иначе рискувам тази тема да звучи толкова актуално колкото актуално е днес падането на Жан Виденов от власт, примерно. Което би било пълен, тотален резил. Или пък да се делим отново на капулети и монтеки, което може да е разбираемо само за нас си...
Това е.

Acropolis adieu

Или не четеш. Или ти се ще да "започвам пак".

Acropolis adieu

Ама уф ти си улучила право геврека в дупката Естествено че страхът е движеща сила на прогреса. Няма смисъл да обяснявам надълго и нашироко защо са измислени отбранителните и нападателните оръжия защо хората палят свещи или плащат индулгенции и защо процъфтяват организации обещаващи вечен живот тук или там. Човек лишен от страх не живее дълго - върху това имам лични наблюдения

Истината не е някъде там...

Да, бе. Да не крадем, защото ни чака наказание. Да нямаме други богове, защото ни чака Ад. Да не си правим култове и да не им се кланяме, защото ще горим в геена огнена. Да бъдем смели и безразсъдни, за да не ни обвинят в мекушавост и страх. Да бъдем други, противоположни... Нещо такова. Ми, и аз откривам топлата вода, когато пия една студена)

Acropolis adieu

Индивидуалния път към нирваната е свързан с преоткриването на всичко наново. Било топла било студена вода. А страх ли те е от себе си?

Истината не е някъде там...

Ох, и аз... Потискам се от смъртта и не чета темата на ВИ. Кое е по-голямо - страхът от смъртта или страхът от болката преди нея? Няма значение, де... Чакам Джейн, да принизим страха към капулети и монтеки.

Acropolis adieu

Не. Не знам. Теб страх ли те е от себе си? Ако ме хване шубе обаче веднага ще потърся специализирана психиатрична помощ.

Acropolis adieu

Страхът - оня, гадниякият, подличък страх, който гризка, гризка и пръска отрова.
- страх, че той/тя е по-хубав/хубава
- страх, че той/тя е по-умен/умна
- страх, че ще предпочетат него/нея
- страх, че някой се харесва повече от мен
- страх, да не се изложа
- страх, да не ме помислят за тъп/тъпа
- страх, че има по-други хора от мен.

Ей това като го събереш Уфи, какво дава? Дава деленето на "ние" и "другите". Ние сме тези, дето ни е шубе. А на другите не им пука какво си мислимм за тях, защото са различни. И не им пука, дали в този или в онзи клуб ги правят на нищо. Другите се усмихват и продължават да са други.......

От мен ли? Не. Научил съм се че мога да свърша всичко което ми дойде наум. А ако започнеш да се страхуваш от себе си това значи че не се обичаш достатъчно. All we need is love - е много правилно нещо - но най-вече към себе си.
А психитата ги зарежи. Често те са по-боси и от пациентите си. Българина се лекува с алкохол и омраза към света

Истината не е някъде там...

бъзе, Шубе, СТРАХ... така бих ги градирала аз. Ама не според силата на усещането, а според това, за какво се отнасят.
Мисля, че страхът е едновременно и двигател, и спирачка за прогреса- и глобално погледнато, и в личен план. И не може еднозначно да се определи кога един страх ни тласка напред и кога ни спира- тук вече може да се коментира само конкретно. Но е факт, че преодоляването на даден страх е мощен допинг за психиката с принципно положителен ефект.
Не смятам, че човек може да бъде/ да стане добър от страх. Може да извърши или да извършва добри постъпки от страх, но добротата е вътрешно присъщо качество, тя отразява съответствие в някаква степен между подсъзнателния импулс и морално-етичния кодекс, който е възприела личността. Това не може да се балансира от страх. То е въпрос на осъзнаване на себе-то. Така че не бъзето/ Шубето/ СТРАХА превръща лошия в добър или обратно. То само изявява скритото.

аз специално нищо не разбрах кво искаш да кажеш
не можах да вдена изобщо
и кво искаш да кажеш все пак ?

Ами, може да има три групи най-малко. Всяка друга група си има нейните страхове, които не са на нашата група. Нещо като стъпала, като концентрични кръгове. Групата на героите се страхува да не би пък да не попадне не в своята си група, групата на тези над героите, се страхува да не попадне в трета група и так далее. А, че са други и ние сме си други - така е. Отделен е въпросът, как група А-други изпитва болни желания всички да като тях, същото изпитва и Б-група и це - група и където има групи - си е все така.

Acropolis adieu

Ахъ. Съгласна.

Acropolis adieu

Искам да кажа, че лошите стават добри от страх. Или нещо такова. Казах го ясно.

Acropolis adieu

Добре. И аз го разбрах.
И какво.

Филмът се казваше Маквикар
Другият го превеждаха като Изкуплението Шоушенк.

Ми, нищо. Трябва ли да има нещо? Маквикар, всъщност, да.

Acropolis adieu

Ама пък сигурно има значение* дали ти доставя радост страха, аха,... аз още от малък си търся разни страховити моменти - да!... като хората дето ходят да скачат с бънджи... даже и страха от предстоящата среща** на клуба ми гаделичка стомаха... Така,че радостта от страха е важна***....
------------------------------------------------------------------------------------------
*Въпрос на рафиниране на конкретно чуФство..(С.Б.а.)
**Дали ще ме изгонят или само ще ме набият и ще ме оставят да си пия в единия край на масата...???(Ми да!)
***Или гадостта... може би туй ще да е унуй дет различава хората... Мх!(Б.а.)

Станах оптимист от страх. Не че съм перфектния оптимист, но където съм сега, в сравнение преди, е цяла космическа крачка по-далеч.

Когато стигнеш до крайния страх, тогава "осезанието" ти за страх се пресища, и престава да ти пука от него. Той изчезва. Няма го. Ако все още те е страх, значи не си достигнала крайната му величина.
Всъщност, така ми се е случвало и с "осезанието" любов. Казвам го защото... на мен ми е простено - аз съм от най-големите кретени в сектата, които не ги е страх да споделят. Теб те е страх да споделяш, но за това пък не си кретен. Нито сектант.
Мисля че - да, героите са бивши страхливци. Стани герой. Обикновено винаги започваш с фойерверки, и тъкмо когато шоуто стане поезия, се отказваш. Това от страх ли е, уф?
Оф, ... пак нещо усуках май... или не... ? За какво беше темата? За Виденов ли? Кой беше тоя ... герой?

...contigo yo quisiera caminos infinitos recorrer...