Виртуалните ни глупости

А навън кръв се лее. Смърт и глад. И живот и любов.
Но не - тук виртуалните ни глупости са онзи свят в който някои от нас се заключват доброволно - до степен на умствено заболяване. Желание за общуване ? Добре, лошо няма. Но да се правим на велики, да си плетем интрижки, да правим мръсно и да се лъжем - ми ок, ха ха. Станали жалки душици. Забравихте ли за Реала ? Или бягате от него ? Е, добре. Хе хе. Незабележими сте. Освен за който ви се връзва. Да, деца. Защото сте деца. И гледате мултфилми, вместо да живеете.

Кой ли пък визирам ? Ха ха

Някой да си мисли че си мисля лошо за него ? Грешка. Иде да покаже нещо поста ми. Кой ли ще го види ? А дали ще разбере ? Е, добре. Сей земеделецо ! Ако ще да никне.
Желанието за общуване - единствено ценно е. Но колко е хубаво да се пречкаш пред големите ? Да им намираш работа със себе си ? Я как се вдигна ... самочувствието ... ей сега ще дефлорира облаците ... и като рукне дъжд от кестени ... ех, баня, ех кеф. Кулите падат ... падат от небето ... Някога бяхме свестни хора. Обаче нещо живота лошо ни скочи. И сега си искаме компенсация под форма на виртуален свят. И Господ да си ти. Създай проблеми на реалните хора. ПречИ им да общуват. Ти си герой, нали знаеш колко си велик ? Велик ... ляв чипик ... точка. Реката пак ще тече, не разбра ли ? Човек е искрица във времето на този свят. Живей го щастливо. Но щастливо. Не дръгливо. Всекиму щастие. По самарянски. Какво губиш ? А какво печелиш ? Търговия ли е това ? Не, живот е. И изтича. Безплодно ли ? Ти решИ !

*

Току що го прочетох на сестра ми по телефона. Нямат вода. Пак. Каза, че в знак на протест ще излезе със сапуна на терасата и ще чака да завали. Пак.

Сестра ти живее в БГ !

*

начи .....
не разбирам защо говориш от името на всички
е те това не ми е ясно
и тва е мноо тъпо да слагаш всички хора под една черта
и друго
няма реал няма виртуал
това са илюзии. нищо друго.

Аз пък все си мисля, че виртуалното общуване трябва да има граници. В смисъл, че не бива да бъде на първо място, преди реалното. Мисля, че изживях вече болестта "виртуално общуване". И реших, че няма смисъл да му се връзвам.
Някой си от чата ме бил псувал... ми да си псува. сигурно никога няма да го видя.
Тъй че наистина няма смисъл човек до такава степен да се връзва на виртуалностите ( или както вика мъж ми на въртианалностите).
Баба е живяла и без интернет, нали?

Аз знам, че нищо не знам, но някои и това не знаят...

Всеки живее някак си. Прекарва си времето както намери за добре. Ако не е доволен от реалното, може пък виртуалното да го задоволи. И обратно. Ама обратното си е по подразбиране. Както и да е, ако в реалността си не сте удовлетворени, може виртуалния живот да ви прави малко по-щастливи. Не всеки е доволен от живота си, от хората с които общува. Тук може да ги селектира по-добре.

*

Аз съм си тъй, не ми обръщай внимание :)))
Не говоря от ничие име. Споко. Говорех за конкретна част от простронство-време-личности.

*

Не мисля, че се чувствам по-щастлива от това, че общувам виртуално. Но получавам един вид разнообразие. Защото общо взето си общувам с детето (не че има нещо лошо де, но с нея не мога да споделя кой знае какво:-)).
Не че не мога да живея и иначе.

Аз знам, че нищо не знам, но някои и това не знаят...