за разума
13 отговора
171 прегледа
за разума
Наблюдавам два различни процеса, свързани с набавянето, използването и систематизирането на суровото познание.
Условно разделям проекцията на личното ни ментално поле на две части – разум и ум.
Умът е свързан с процеса на използване на вече систематизираното познание. Умът е пасивен. Умът е този, който сравнява възприетите процеси, факти, ситуации /като единни обекти/ с информационната банка на паметта ни. Примерно чуваме някаква дума или твърдение – умът веднага извършва търсене за сходна дума или сходно твърдение, които вече присъстват в образа на вселената, който сме си изградили.
Разумът е този, който изгражда въпросния образ. Разумът е активен. Разумът не спира да обработва нова информация, да я сравнява със запасите в ума, да отхвърля неактуалните твърдения. Всъщност разумът изобщо не се спира – когато едно ново твърдение е формулирано толкова пъти, че вече не може да бъде пренебрегвано, умът си го присвоява за лично ползване и го вмъква в стоята структура, така че да възникнат колкото се може по малко размествания в общия “образ” или база знания.. Междувременно разумът вече е много, много напред, търси нови връзки между известните факти, проверява хиляди, милиони асоциации.
Грубо може да се каже, че умът са тези 5% от мозъка, за които непрекъснато се тръби, че използваме съзнателно, а разумът е работната мравчица, която стои в основата на останалите 95%. Скоростта на работа на разума е много по висока отколкото на ума, което затруднява връзката между двата, особено когато умът поради ред причини се стреми да запази изградения вече образ на околната среда. За любителите на терминологията с “вибрациите” – може да се каже, че разумът функционира с много по висока честота отколкото ума.
Горният модел обяснява феномени, които живо ни интересуват. Напр.
Защо в медитация достигаме много по лесно до “прозрения” – защото умът не “търси” нищо в своята база знания, не се стреми да нагоди заобикалящите ни факти със своя шаблон и съответно връзката му с разума става по интензивна – от своя страна в такъв момент разумът черпи информация от висшите нива на менталното поле и динамично обогатява статичния ум.
Лесно се забелязва, че в реалността за повечето хора е много по лесно да използват съзнателно ума предимно като търсачка за информация. Очевидно е, че свързването на ума с разума и преподреждането на “образа” отнема много повече енергия, особено когато преподреждането изисква да се проверят огромен брой връзки, които е засегнало дадено твърдение.
Какво точно имам предвид – когато някой прочете нещо /каквото и да е то/, умът му първоначално прави търсене в своя “образ” на света (светогледа) и подава факт или твърдение, което е най близко до изказаното. В този случай ние казваме “Да! Точно така е!!” или “Не, не е така” или “Така е, но не съвсем точно”. По този начин всичко което правим е да сравним част от нашия “образ” на света с нечий друг. От друга страна, ако умът бъде принуден да се свърже с разума, след много по дълъг и сложен процес ще асимилира твърдението и ще усъвършенства “образа” на света. Крайният резултат пак ще бъде отхвърляне или приемане на твърдението, но от гледна точка на целия процес това ще е по скоро ненужен краен продукт /както екскрементите са краен продукт на храносмилането/ и може да бъде изхвърлен.
Подобно нещо може да се наблюдава при децата. При тях умът все още не е изградил базата знания, затова е тясно свързан с разума, който попълва празнините чрез интензивно задаване на въпроси. Задаването на въпрос /когато не е провокативен/ показва процес на някакво преобразуване на ума чрез разума.
Очевидно е, че умовете на двама души не могат да обменят каквото и да е. Могат само да си мерят “образите”. От друга страна разумите могат да обменят активно взаимовръзки, тази обмяна може да става и на много по високо – телепатично ниво.
В крайна сметка няма никакво значение какъв точно е образа, който ума си е изградил за околния свят (така или иначе образът ще е илюзорен), важно е този образ непрекъснато да се обновява от разума, за да не се задръства връзката между разум и ум, което би спряло или затруднило значимо Съзнателното ни развитие.
Спрете за момент умовете си. Искам да знам как разумите ви Осъзнават /обработват/ горното.
Условно разделям проекцията на личното ни ментално поле на две части – разум и ум.
Умът е свързан с процеса на използване на вече систематизираното познание. Умът е пасивен. Умът е този, който сравнява възприетите процеси, факти, ситуации /като единни обекти/ с информационната банка на паметта ни. Примерно чуваме някаква дума или твърдение – умът веднага извършва търсене за сходна дума или сходно твърдение, които вече присъстват в образа на вселената, който сме си изградили.
Разумът е този, който изгражда въпросния образ. Разумът е активен. Разумът не спира да обработва нова информация, да я сравнява със запасите в ума, да отхвърля неактуалните твърдения. Всъщност разумът изобщо не се спира – когато едно ново твърдение е формулирано толкова пъти, че вече не може да бъде пренебрегвано, умът си го присвоява за лично ползване и го вмъква в стоята структура, така че да възникнат колкото се може по малко размествания в общия “образ” или база знания.. Междувременно разумът вече е много, много напред, търси нови връзки между известните факти, проверява хиляди, милиони асоциации.
Грубо може да се каже, че умът са тези 5% от мозъка, за които непрекъснато се тръби, че използваме съзнателно, а разумът е работната мравчица, която стои в основата на останалите 95%. Скоростта на работа на разума е много по висока отколкото на ума, което затруднява връзката между двата, особено когато умът поради ред причини се стреми да запази изградения вече образ на околната среда. За любителите на терминологията с “вибрациите” – може да се каже, че разумът функционира с много по висока честота отколкото ума.
Горният модел обяснява феномени, които живо ни интересуват. Напр.
Защо в медитация достигаме много по лесно до “прозрения” – защото умът не “търси” нищо в своята база знания, не се стреми да нагоди заобикалящите ни факти със своя шаблон и съответно връзката му с разума става по интензивна – от своя страна в такъв момент разумът черпи информация от висшите нива на менталното поле и динамично обогатява статичния ум.
Лесно се забелязва, че в реалността за повечето хора е много по лесно да използват съзнателно ума предимно като търсачка за информация. Очевидно е, че свързването на ума с разума и преподреждането на “образа” отнема много повече енергия, особено когато преподреждането изисква да се проверят огромен брой връзки, които е засегнало дадено твърдение.
Какво точно имам предвид – когато някой прочете нещо /каквото и да е то/, умът му първоначално прави търсене в своя “образ” на света (светогледа) и подава факт или твърдение, което е най близко до изказаното. В този случай ние казваме “Да! Точно така е!!” или “Не, не е така” или “Така е, но не съвсем точно”. По този начин всичко което правим е да сравним част от нашия “образ” на света с нечий друг. От друга страна, ако умът бъде принуден да се свърже с разума, след много по дълъг и сложен процес ще асимилира твърдението и ще усъвършенства “образа” на света. Крайният резултат пак ще бъде отхвърляне или приемане на твърдението, но от гледна точка на целия процес това ще е по скоро ненужен краен продукт /както екскрементите са краен продукт на храносмилането/ и може да бъде изхвърлен.
Подобно нещо може да се наблюдава при децата. При тях умът все още не е изградил базата знания, затова е тясно свързан с разума, който попълва празнините чрез интензивно задаване на въпроси. Задаването на въпрос /когато не е провокативен/ показва процес на някакво преобразуване на ума чрез разума.
Очевидно е, че умовете на двама души не могат да обменят каквото и да е. Могат само да си мерят “образите”. От друга страна разумите могат да обменят активно взаимовръзки, тази обмяна може да става и на много по високо – телепатично ниво.
В крайна сметка няма никакво значение какъв точно е образа, който ума си е изградил за околния свят (така или иначе образът ще е илюзорен), важно е този образ непрекъснато да се обновява от разума, за да не се задръства връзката между разум и ум, което би спряло или затруднило значимо Съзнателното ни развитие.
Спрете за момент умовете си. Искам да знам как разумите ви Осъзнават /обработват/ горното.
Re: за разума
Охооо, Ошо те изпревари отдавна, спря ми умът преди векове...
А разумът ми директно те разбра.
Така си е...
Сега, ако все пак включа ума, той ще почне да сравнява и казва, че не се нарича баш така, ами онака....ама нали ми е спрян...
Понякога съм нежна и добра....
А разумът ми директно те разбра.
Така си е...
Сега, ако все пак включа ума, той ще почне да сравнява и казва, че не се нарича баш така, ами онака....ама нали ми е спрян...
Понякога съм нежна и добра....
Re: за разума
умът се спира с желание и с начален тласък.
началният тласък може да бъде всичко - образ, събитие, слово.
словото е огромна сила - мантрите спират ума да речем.
но защо говорим за "спиране"? той умът си е спрял по принцип...не се движи за разлика от разума... говорим за временно спиране на една от функциите на ума /сравняването/ , за да може да използваме друга - свързването с разума и обогатяването на "образа"
усмивки и на теб
началният тласък може да бъде всичко - образ, събитие, слово.
словото е огромна сила - мантрите спират ума да речем.
но защо говорим за "спиране"? той умът си е спрял по принцип...не се движи за разлика от разума... говорим за временно спиране на една от функциите на ума /сравняването/ , за да може да използваме друга - свързването с разума и обогатяването на "образа"
усмивки и на теб
Re: за разума
Желанието го имам, остава да намеря подходящ начален тласък.
Мерси за уточнението (спирането на една от функциите - сравняването, а не на целия ум). Иначе не можех да си обясня как осъзнаваш като умът ти е спрял? А пък то само механизма на сравнението се спирал.
П.П. Какво стана с главните букви?
Мерси за уточнението (спирането на една от функциите - сравняването, а не на целия ум). Иначе не можех да си обясня как осъзнаваш като умът ти е спрял? А пък то само механизма на сравнението се спирал.
П.П. Какво стана с главните букви?
