Вярвате ли

Доверявате ли се на интуицията си?

Ave uj da, ....ams vse se precakvam .... mamka mu i intuiacia ...
... minavam samo na ligica

Като дете - да! И работеше супер.
сега се лъже от натрупания "житейски" опит и от границата между желаното и действителното

Да... понякога не 100%, а после се сърдя на себе си...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

колкото пъти не съм я послушала, толкова пъти съм сгрешила

..... Вслушай се в гласа на сърцето си. То знае всичко, защото ти е дадено от Всемирната душа и един ден ще се върне при нея.

- Защо трябва да слушаме гласа на сърцето си?...
- Защото съкровището е там, където ти подскаже сърцето...
- Но сърцето ми е неспокойно...
- Това е добре. Означава, че сърцето ти е живо. Продължавай да се вслушваш в това, което иска да ти каже.

.....

- Сърцето ми се опитва да ме предаде...
- Това е добре ..... Естествено е да изпитваш страх, след като си заменил за един сън всичко, което си постигнал.
- Тогава защо да слушам сърцето си?
- Защото никога не ще можеш да го накараш да замлъкне. Дори да се престориш, че не чуваш това, което ти казва, то винаги ще бъде тук, в гърдите ти, повтаряйки непрестанно това, което мисли за живота и света.
- Дори и когато се опитва да ме предаде?
- Предателството е удар, който ти не очакваш. Но ако познаваш добре сърцето си, то никога няма да те предаде. Защото ти ще знаеш какви са мечтите и желанията му и ще се съобразяваш с тях. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТ СЪРЦЕТО СИ. Затова най-добре е да се вслушаш в това, което казва. За да не успее никога да ти нанесе удар, който не си очаквал.....


и т.н.
и т.н.

................




Интуицията е това, което ти подсказва сърцето......

да винаги
защо? защото никога не ме лъже

Just Do It

Браво!
Това е моят малик...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

охо
добър ден

Just Do It

Ами хем и вярвам, хем не! Защото често ми се случва да реагирам доста импулсивно заради нея и после да съжалявам.
Друг път пък, решавам да не и се доверя и пак се прецаквам
Странна работа - не мислите ли?
т.е. исках да кажа, че ако и се доверяваш 100% няма гаранция, че няма да те подведе мръсницата

Аз съм едно ..... такова, направо не е за говорене

Някак не мога да го дам в статистика. Щото има моменти, когато си слушам главата и други, в които не си я чувам. Съвсем.
И въобще не мога да мина за гръбначно с нервни окончания, които вземат решение вместо рационални и практични постъпки на хх годишен индивид.

Вземи го постави в контекст, за да ме улесниш ..някак. Не всякога имаме инструмента за оценка; може би в тия ширини се помества каприза да си слушам вътрешния глас, шестото чувство, I want to Believe дрън.

Да. Но както някой тук каза, наистина понякога житейският опит прави така, че да объркаме гласа на интуицията с този на разума. Щом осъзнах това, ми е по-лесно да ги различавам.
Моята интуиция рядко лъже. И с всеки е така. Само трябва да я различаваме. Това може да се научи

...contigo yo quisiera caminos infinitos recorrer...

Вече не. Фалирах, чрез рискови инвистиции.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

da no v 25% ot sluchaite me vodi an prav put,nai-chesto si pravia greshni izvodi za horata

spored men

Хехехе. Ако исках да те улеснявам, щях да го направя. :-)
Постави я в какъвто си контекст искаш.
Чувството за нещо, усещането там някъде в главата ти, ама лекичко, притъпено. Появило се ей така отникъде. Доверяваш ли му се.
Склонна ли си да направиш нещо просто защото имаш усещането, че така трябва. Противно на логиката.
Доверяваш ли се на интуицията си за хората? за събитията? за ситуациите?

Тоест?

75% грешка. Сериозна цифра.

Да