ВРАТА ЗА НИКЪДЕ

Темата ми е свързана с безизходицата на
самите нас.Изпадаме в дупка, губим опората под краката си и се затваряме в себе си-тоест ставаме врата за никъде.От една страна губим връзката с другите,а от друга-сами за себе си също се затваряме.И се въртим в един омагьосан кръг.Била съм много често в подобно състояние.Кое най-често ви кара
да затваряте вратата?Случвало ли ви се е
наистина да я затръшнете напълно или обикновено я оставяте леко открехната ?
Кой ключ отваря една врата за никъде според вас? И как реагирате на взлом?

Door to nowhere.Dont knock!

и в това има някаква далавера да знаеш
депресии а?
само антидепресанти но само като си наясно със себе си и знаеш кво искаш

ама зависи от ключалката, на не се влиза с взлом:)))

Темата няма нищо общо с дежурните " не пей ми се, не смей ми се,
тогава ще да блея"
И депресията е само една от периферните емоции. Повечко влагам. Ама ще поизчакам да видя народът накъде ще заоре...

Ади бе, давай тука далаверата, осветли заблудената ми душа

Door to nowhere.Dont knock!

Взломаджиите ги трепем на място! После ги черпя с кафенце. За съвземане.
А вратите са за това - да бъдат отваряни, нали? Къде с плахо почукване от непознати добро/зложелатели. Къде с шперц от приятели...

За да чуеш трябва да мълчиш!

Когато се крием зад общи фрази, също затваряме вратата.
Неусетно...

Door to nowhere.Dont knock!

Откритите поляни ги газят конете. И вятър няма къде да се закачи.
И съвсем усетно си изграждаме стени. С врати.За да се отварят. Евентуално. Някога.
Иначе конкретно - обидата от излъганите неочаквания. Тогава затварям вратите с трясък. До след малко. На тъмно погледът се избистря.

За да чуеш трябва да мълчиш!

А пък блиндираните врати си ги правим щото в днешно време много се краде и не знаеш кой гостенин за какво ти е влязъл в къщата. А на тебе малко ти е останало, но пък искаш да си остане твое си.
И се набутваш с последните си кинти,за да се бетонираш зад "моя дом-моята крепост". И си взимаш куче и пистолет.
Оставаш в тъмното, за да си избистриш погледа върху неприкосновената собственост. И откриваш, че си смятал за скъпоценно камъче някакво си
съвсем обикновено.С каквито на улицата е пълно.

Door to nowhere.Dont knock!

със сигурност съм тръшвала вратата пред носовете на двама. и хич няма да я отварям, колкото и да хлопат. а те си хлопат, мамка им!
обаче аз зазидах и ключалката!

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

Въпросът е да не ти залостят вратата с крак или /не дай си Боже/ да опънат
бивак на черджето- съседите има с месеци да приказват... Поставям тогава въпроса защо трябва вратата да се тръшка, когато е можело възпитано да я затвориш и гостенинът да се отбие друг път?
И трябва ли да напираш да влизаш с мръсни обувки , когато е редно да се
събуеш по чорапи? /не,че намеквам нещо за нечии чорапи, ама.../
Та и с душата ми така...изчакай да ти подам...мммм, чехлите имах предвид.



Door to nowhere.Dont knock!

минало бешело.
каквото повикало, такова се обадило.
още повече когато става въпрос за семейството ми.

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

е като не става ключа а?
аз влизам с касата на вратата
мен така са учили
и по после всичко е екстра

аз мисля че всеки сам трябва да си се оправя в живота
за кво да те осветлявам
като ти си си ти
и пак ще си праиш същото а?
кажи ми де.
ми нема нужда да се хабим двамата за това са
да ти кажа честно не ми се слушат такива неща изобщо
не ми се и дискутират
напрао нема нужда ти казвам
па и да ти казвам - да бе да ,разбирам те и да кимам като камила с глава ......
за кво да се лъготиме с подобни неща
нема нужда просто

Интересно се разви темата

Това за камъчетата ми припомни думите на един мой стар познат - "Като беше малка дъщеря ми - разказваше - си намери едно лъскаво камъче (съвсем обикновено на глед, но тя си каза, че е скъпоценно!). Подари ми го! Дълго време го държах в джоба си. Като ми станеше мъчно и тежко от нещо си го вадех, потърквах си го и си мислех, че това ми носи поне успокоение, ако не късмет... После нещата се оправяха от самосебе си..."
Много мислих навремето за това. Бях го забравила. Припомнихте ми го.
Всъщност какво значение има дали камъчето е наистина скъпоценно за останалите - важното е за теб да е скъпоценно - да вярваш, че е "ТОЧНО ТВОЕТО КАМЪЧЕ"!
..... нищо, че на улицата е пълно с такива камъчета - ТВОЕТО е в джоба ти!!!!

Така е и с хората... струва ми се...

Не си ме виждал тук да хленча-няма и да ме видиш.
Не търся универсалния рецептурник-разглеждам варианти.
Не държа да ме гладят по главицата-идеята е в това да се поговори за това кой как затваря/отваря вратите .
Вратите към себе си ,към другите...
Комуникацията ако щеш...
Какво ни пречи и кога не се усещаме...
Абе,кво да ти обяснявам...
Нема сми.

Door to nowhere.Dont knock!

-И ти ли си мислиш същото, което и аз, B1?
-Мисля,че да,B2.
-ВРЕМЕ Е ЗА НОМЕРА!


Семейството всъщност е обща врата. Навеждаш ме на подтема: кога "домашният приятел" минава границите? В толкова много семейства
триъгълника се създава именно от най-добрият приятел/ка...

Door to nowhere.Dont knock!

Вярата прави всичко,нали? А ние много обичаме да се хвалим с талисманите си.И после се чудим защо ни завиждат.И защо ни крадат скъпоценността.Без значение дали предмет и/ли човек.
Имаме го в себе си самохвалството. Най-простия пример: забърсваш някое ефектно гадже и веднага демонстративно го развяваш из цялата си
среда.И после ако то е ухажвано и се поддаде на комплиментите или ако /не дай си Боже/ те зареже заради някой, веднага го обявяваш за курва/мръсник...
И ти се ще да заключиш своята скъпоценност зад блиндираната врата, да й сложиш хиляди воали, катинари навсякъде...
Но и това не е изход...даже никак не е.

Door to nowhere.Dont knock!

Ех, все с гаджета примери......
Аз съвсем друго имах предвид. Всъщност ми се искаше да напиша нещо точно за вярата в нещо или в някого.
Това също е във връзка с затръшнатата или притворена врата.
Ако вярваш в някого, никога не затръшваш вратата след него! Винаги ти остава надеждата, че все пак.... дявола не е чак толкова черен. Въпреки всичко... нали все пак надеждата умира последна....
Това мислех. Че от всяка ситуация има изход, стига да знаеш къде да го търсиш и как да го намериш.
А затварянето зад блиндирана врата е най-глупавото решение.... "Свободата, Санчо...."!!!!!!!!!!!
Скъпоценността е затова всички да я видят и да й се радват...
Така си мисля поне... без нито капка егоизъм ....
Всъщност е доста по-сложно... затова са толкова объркани мислите ми ... може би....

колкото по-широко е отворена вратата ти, толкова повече хора халътват.
нашият семеен триъгълник в момента е създаден от съпруга ми, мен и кучето

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

Ценното за мен, може да не представлява никакъв интерес за другите. И колкото и да ме убеждават, че камъчето е съвсем обикновенно, то за мен си е съвсем ценно. /справка - Пролетно почистване/
А блиндираните врати са глупост - ако наистина държат да те оберат ще минат през стената. Така само затваряш пътя за приятелите. Които също може да излязат обирджии понякога.

За да чуеш трябва да мълчиш!