Хранителни разстроиства

ne se opitash da se priemesh takava, kakvato si ? I az se smiatah do skoro za debela, vypreki che spored ostanalite prilicham po-skoro na skelet. Ta vsichko e v glavata, kakto kazvat horata.

Вярно е това, в което вярваш !

...почни да тренираш у фитнес залата........ там хем ще хабиш калориите хем ще мое катъЪъ се върнеш у вас да се храниш нормално,а не диетичНо

може би си се сетила за идеята, а може би не - спортувай с някого или няколко човека. И не тренирай, а именно спортувай за удоволствие. Да го кажа така: както сама споменаваш, имаш нужда от много бързо постигане на целта. Предполагам не искаш да хабиш енергия за почти нищо друго. А ти предлагам да продължиш с това, но и да предприемеш допълнително едно спортуване за удоволствие.
Не се подлъгвай - това е предимно психически метод. Но има огромен разход на физическа енергия, така че целта ти ще бъде (вярвам) достигната по-лесно.
Друго, вече си започнала да се самоконтролираш (достигнала си чудесно ниво на самонаблюдение) така че имаш напредък.

Виждам основния ти проблем като натрапена нервност - имаш енергия и я интерпретираш като излишна нервност. Предполгам хората от които си се възпитавала на живеене са били доста по-флегматични от теб. Друго предложение е да си намериш компания от средите с висок стрес и натоварване на работното място, или да си намериш такава работа - примерно полиция, тв или радио журналистика, частен бизнес.
Айде ~~~

<.. Techno Music Force ..>

Potqrsi profesionalna pomosht. V cyal Burgas vse shte ima edin psihoterapevt, koyto da ti pomogne. Yasno e, che uspokoeniya ot tipa na "dobre si si taka" i "priemi se kakvato si" nyama da minat... po-dobre potqrsi pomosht sega kogato efektqt shte e golyam.

Извинявай за въпроса, но такъв род реакция е по-често срещана сред житейски по-неукрепналите момичета и жени.
Макар че пак е субективно.Някой тук каза за себеприемането. Всъщност лошото е когато заради тази истерия към теглото загубиш частично или
напълно социалните си контакти.
Преди да се насочиш към специалист се опитай от една страна да
разгледаш причините за това: най-често булимията/анорексията не са сами по себе си проблем, а са реакция към друг проблем. Тоест какво подтискаш чрез това? Несполуки в работа, в личен живот?
От друга страна потърси градивен отговор сред приятелите си. Те не са с теб заради килограмите ти,а заради личността ти. Дебела или слаба, ти не си просто плът,а човек.Постави акцента тук.
Хайде ,по-бодро де:-)

Door to nowhere.Dont knock!

Той screamBoy вече е казал каквото мисля, само ще добавя , че не е добре да търсиш бързо решение. Бързото сваляне на килограми може да ти донесе добълнителни физически увреждания. Не гледай на наднорменото си тегло като на сериозен и почти непреодолим проблем, наблегни на това , че искаш да се чувстваш по-добре.
Леки но продължителни физически натоварвания, динамичен начин на живот, умствено натоварване в лимитирано по време търсене на решения, неотлъчно преследване на целите, това е моята рецепта за контрол на теглото, не че я прилагам стриктно и умишлено, просто така се получава.

M. l. not

Няма защо да се залъгваш. Психогенните хранителни разтройства /анорексия, булимия и хиперфагия-затлъстяване/ са много тежки характеропатии, водят до сериозни увреждания и в психиката, и в органиката, и в ендокринната система и само добри съвети и воля не помагат. Не помага и психиатричната намеса - най-често под формата на антидепресанти /прозак, серопрам и пр./. Всъщност те са женският еквивалент на алкохолизма - динамиката е абсолютно същата. Става дума и за склонност изобщо към зависимост - едва ли туширането на проблемите ти чрез преяждане е единствената и проява.

При тебе явно става дума за хиперфагия /затлъстяване/, а булимичното поведение от време на време е с декомпенсаторни функции. Т.е. не е чиста билимия, но би могло лесно да се премине към нея. За тебе няма да е новост това, че преяждането - много често с цел да се барикадираш от света и да избягаш от страховете, чувствата си и емоционалните разочарования зад стени от храна - е само видимият връх на айсберга. Зад нея се крият и депресия, и разтройства в менструалния цикъл /неосъщественост като жена/, и стомашни разтройства, и сърдечни или астматични пристъпи, и комуникативни проблеми. Нещата са започнали много отдавна - в най-ранното детство, а видимо са се проявили към 12-14 годишна възраст. Със сигурност причините са някъде в релационния терен - средата на даващите любов хора, в отношенията с които /най-вероятно с майката/ си претърпявала крах. Сама няма да се справиш - все едно да искаме от алкохолик да се справи сам със заболяването си, невъзможно е. Методиката на Лидия Ковачева е направо опасна за тебе - сама си го забелязала. Съветвам те да не експериментираш с нея. Мисля, че в Бургас имаше един или двама души, частично специализирали се в тая област в Швейцария, но не съм много сигурен. Като начало потърси книгата на проф. Валдо Бернаскони "Анорексия, булимия затлъстяване от хиперфагия" на "Лаков прес", може би тя ще ти помогне - ако не за друго - поне да си обясниш причините и динамиката на разтройството. Авторът има собствена клиника за психогенни хранителни разтройства и зависимости в Лугано и е най-добрият специалист в тая област в Европа. След малко ще се опитам да дам линк към едно обсъждане, което правихме през есента в клуба във връзка с проблема ти. Преди времев дир-а имаше и линк към сайт на АPICS - София, където има ценна информация за специалистите в България, но нещо в последно време не проработва.

anoreksiq

А бе не сработва. Явно аз правя нещо погрешно. Я някой да помогне. Темата е от октомври миналата година, може да се намери в психоанализа и психотерапия с дирене.

Kakto i da se opitvate da go nare4ete no tova ADSKI mnogo prili4a na bulimia

Вероятно стaвa думa зa тези теми:

Характероанализът - модерния подход към психиката

Фрагтменти от психотерапевтичните реалности


Телефони

сaйтa нa apics вероятно и в предишните теми не е успявaл дa се появи (1)

ima [линк] , но понеже не се отвaря при мен, не знaм зa товa ли стaвa думa

ps, ili pyk e towa, maj triabwa da si smenia dostaw4ika -
[линк]

Да ти обясня за линковете...

замени {} със []

{url=[линк]анорексия{/url} - ще направи линка
а ако напишеш това, което ти си написал {url=[линк]анорексия{/url} - няма да доведе до линка (щото го и няма ;)

а линка можеш да си го вземеш, когато си в темата, десен бутон някъде из празното поле (да не си на картинка, се има предвид), пропъртис, адрес-ърл -> copy

...чуждата вина да не приемам за своя невинност!

Едва ли. Наднорменото тегло и тъпкането не е толкова характерно за булимията. Там се повръща след пет хапки. Честотата на повръщанията също говори в полза на хиперфагия с декомпенсаторно, булимично поведение. При булимията те са всекидневие - минимум по два-три пъти дневно, години наред. А и наднорменото тегло винаги говори за садо-мазохистичен характер, за който булимията също не е характерна - той разтоварва по друг начин, чрез самоокайване и вопли, главоболие, епилептични пристъпи, тежка депресия. Донякъде това проличава и в постинга на акаша. Но това са само предположения.

Защо системата на Лидия Ковачева е опасна за такова състояние?
Правилното прилагане на системата на Лидия Ковачева предполага лекарско наблюдение през цялото време и дори хоспитализиране на пациента. Ако по такъв начин тя отслабне значително няма ли вероятност да има желание да запази теглото си, или дори да продължи да отслабва сама?

Би било чудесно, ако наистина пациентът беше в състояние да следва рационалните си желания. При хранителните разтройства - обиксновено протичащи на границата на психотизма - това е невъзможно, все едно да искаш волеви прояви от наркоман. А обикновено, всичко свързано с диета, гладуване и и пр. се превръща в отключващ фактор за проява на разтройството. Все едно алкохоликът да изпие чаша водка и да спре дотам. Невъзможно е, ще продължи да пие, докато падне под масата. по-добре е изобщо да не започва.

mnogo mi e interesno zasto reshi, che samopriemaneto niama da pomogne. Naistina nikoga ne sym bila s nadnormeno teglo, no ne se priemah i se smiatah za debela, kogato sym bila nai-slaba.

Вярно е това, в което вярваш !

...намеса, олицетворявана от теб с медикаментозно лечение единствено и само, нямаше как да не привлече вниманието ми. Психиатричната намеса е съчетание между медикаментозната намеса, когнитивна-поведенческа психотерапия, интерперсонална, фамилна, психодинамична и прочие , НО контролирана и ръководена от психиатър.
Няма такива диагностични критерии които по-долу си дал за булимия невроза, че след 5 тата хапка започва повръщане. Към Булимия ни насочват няколкото характерни белези:
Повтарящи се епизоди на ексцесивно приемане на храна /тъпчене/ по време на което има пълна липса на контрол, самоиндуцирано повръщане и/или използване на лаксативни и диуретични медикаменти или при втория тип Булимия, извършване на свръх!!!! физически упражнения за предпазване от напърняване. Достатъчно е тези симптоми да са два пъти седмично в продължение на три и повече последователни месеца за да се отиде към Булимия. В крайна сметка, диагнозата ни помага да отграничим нещата с цел адекватно лечение.
В дифепенциарно-диагностичен план трябва да изключим Синдромите на Клювер-Буси и Клайн-Левин и затова питаме за съня и сексуалната активност на страдащия за да се ориентираме.
Свръх оценяването на собственото тяло по неправилен начин е също много характерно, оценка по вид и по килограми. При Булимията съпроводена от повръщане, трябва да се намеси лекар по-най бързия начин, поради дисбаланс на Калий и Хлор и състояния на хипохлоремична Алкалоза!!!!

Тео

Как би приела съвета, че ти е нужен кфалифициран психиатър? Звучи ли ти стряскащо?
Имаш ли увеличение на сексуалното желание и често ли мастурбираш? Как е съня ти.

Тео

Тео, ти имал ли си работа с истинска булимичка, хиперфагичка или анорексичка? Явно не. Защото стопроцентово съм сигурен, че целият ти учебникарски цитат - защото ти със сигурност не си дипломиран лекар - няма да ти послужи абсолютно за нищо при сблъсъка с конкретното момиче, засегнато от разтройството. Говориш за третиране на симптоми, но хич и не си и помисляш за реакциите, яростта и цялата съпротива, които ще ти отключи пациентът. Кво ще правиш, ще го вържиш ли? При третирането с антидепресанти или невролептик като похлупак на всичко посттравматичното разтройство шест месеца по-късно ти е в кърпа вързано - направо ще е в насипно състояние. Как ще преодолееш например един пристъп, с продължителност от 40 минути до 2 часа? Ще провеждаш когнитивна терапия ли? Или ще я държиш месеци на системи? Как ще преодолееш невъзможността му да изразява чувства? Страхът от контакти? Непрекъснатият гняв, който клокочи? Прекалената двойнственост, страха от физическия допир... Какво ще направиш, за да те допусне момичето в личния си свят или драма - и то, гарантирам ти го при един невероятно висок коефициент на интелигентност, подплътен с яко недоверие? Ще си играеш на въпроси и отговори ли? Ами когато започне да те лъжат на всяка крачка, защото разтройството на мисленето е част от болестта? Пак ли ще си говоркаш? А когато майката и бащата ти заиграят роли на страдалци? Ами релационния терен? Виждал ли си алкохолик да провежда успешно лечение, продължавайки да преминава през кръчмите и бохемските компании? А кой ще я следи 24 часа в денонощието да не се надува с вода, да не бяга час по час до тоалетната поне час след хранене, да не разтяга бузите си като пеликан, та да поема в устата си без поглъщане цяла супа, да не драйфа в саксията в момента, в който отклониш погледа си... Само не ми разправай, че си има специалисти в България за това. Бояджиева се проваля на всяка крачка - списъците на АPICS са пълни с нейни бивши пациенти, всички в критично състояние. /Смъртността при тия момичета е невероятно висока!/ Светла Стамболова официално вече отдавна търси помощ от хора, преминали обучение по проекта "Кризалиде" в Италия или Швейцария. Бил съм в специализирана клиника по "Кризалиде" в Генуа шест месеца и съм наясно за какво точно става дума. А от тебе досега не съм прочел нищо, свързано с конкретен опит - в каквато и да е област.

ПП Апропо, различно е да повръщаш от три до десет пъти дневно години наред като форма на отреагиране не само спрямо храната, а на всичко, което те заобикаля и между това, периодично да го правиш през няколко месеца за по две-три седмици, само щото си се натъпкал. Не ми разправяй, че и в двата случая става дума за булимия.

Добре, де. А тя ме може ли да бъде лекувана като наркоман. Нали тях ги принуждават по някакъв начин, а след това се разчита и на воля и желание за справяне с пробелма.
Нали разбираш, че получаваш въпроси от лаик.