обида и компромис

защо...кога...колко...

Всъщност къде е границата на достойнството. Защо прощаваме на обидата, а защо позволяваме да се стигне дотам.

а после:
"Изпуснах си нервите" - случайно ли беше, не криеш ли нещо, няма ли да се случи пак, не си ли дълбоко в себе си наистина такова говедо....

"Ти започна първа", "Нищо не съм ти казал/а"

Не са ли хората дълбоко в себе си такива зверове, или е индивидуално.... Не показват ли точно тези екстремни ситуации (обиди, избухвания) истинската тъмна страна на луната...
коло струва приятелството...

Какво мислите за тези неща по принцип и в частност? Разкажете някоя показателна случка...

---
All we are is Dust in the Wind...

аз не прощавам на близките си изобще!
ако е някой случаен можеееееее и да му простя
иначе не
и неам аз такива шибани въпроси в тиквата изобщо

А какви въпроси имаш в главата си по принцип?
Щастлив ли си, когато не прощаваш, не ти ли е кофти после и не смяташ ли, че губиш по нещо?

---
All we are is Dust in the Wind...

Аз прощавам много трудно, особено на близки хора...Някак си не очаквам от тях да ме нараняват и някак си трудно го преглъщам. Баба ми по бащина линия ме обиди през 1994, от тогава съм ходила при нея само 4 пъти, а тя ме е отгледала.... Преди 3 месеца ме обиди свекърва ми, за сега няма изглед да и простя, даже в момента е у нас, а аз си седя в офиса и чакам да си тръгне , за да се прибера....Не се чуствам виновна, казала съм си, че жовота е много кратък за да правиш компромиси с лоши хова, друг щеше да е въпроса, ако някоя от двете се беше извинила, защо ли по-възрастните си мислят че има по-голямо право на достойнство?!?

Най-красиви са днес върховете, недокоснати още от нас!

прaвото нa достойнство не го дaвa възрaсттa, a скоросттa с която прощaвaш

нaй-бързо, не знaчи нaй-добре
и все пaк, не се бaви много

А не мислиш ли, че понякога просто ти преувеличаваш и хората всъщност не смятат, че са казали кой знае какво и затова и не виждат защо да се извинят?
Понякога приемаш ли нещатата просто с чувство за хумор?

---
All we are is Dust in the Wind...

Границата на достойнството е там където чувстваме дискомфорта от очакваните от нас постъпки. Ама прощаваме ли на обидата? Защо бе? Хората сме зверове, себични и зли, да това го има в нас но проявяваме и алтруизъм, чувство за дълг, умиление и доброта. какво от това. Щом ти е дискомфортно с някого, не бъди с него, или му причини болка, ако това те удовлетвори и си тръгни или просто си тръгни. Приятелството струва колкото и познанството, приятелството се доказва именно в избухванията, яда и пр., които се преодоляват и е въпреки тях, с едни хора се получава с други не. Аз имам един приятел, може да се каже, че с него сме си погаждали хиляди кофти номера, но това не ни пречи да сме приятели. А при другите не се е получило, дори и една милионна от това което съм или са ми сторили е убивало контакта. Това е, а защо е така. Ами поради ниските стойности на радиацията през последното хилядолетие, или заради ивците на зебрата. сяко обяснение би звучало като моето, е, с тази разлика, че ще изглежда по достоверно и приемливо.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!

Predi vreme si misleh, 4e ima neshta, koito ne bih prostila i kompromisi, koito ne bih pravila, no posle edin 4ovek me nau4i da gresha i da proshtavam greshki. Pri4inata da ne prostish obiknoveno e 1, a pri4inite da go napravish ako realno se zamislish sa mnogo.....bilo ot 4uvstva, bilo ot sujalenie, ot bezrazli4ie i tn. Az li4no bih prostila vsi4ko rano ili kusno....s vremeto bezrazli4ieto i apatiata izmestvat vsi4ko i obidata izbledniava ...a moje i 4uvstvata da naddeleiat....vsi4ko e vupros na vreme.....ne opira do dostoinstvo zashtoto ako prostish zna4i si se izdignal nad problema i 4ovekut, koito go e suzdal i po tozi na4in, poglednato ot tazi strana ne tozi, koito proshtava e slabiat a tozi na kogoto se proshtava.

Обидата е просто резултат от грешка. Грешна преценка на човека. Верно обиждаме се отначало. Но идва момент да осъзнаем, че няма за какво да се обиждаме. Освен на себе си за погрешната преценка на човека, предал доверието ни.

*

da se obijda6 e glupavo pona4alo

ako 4oveka e iskal umi6leno da te obidi tova moje da e po mnogo razli4ni pri4ini,
no ne se se6tam za nito edna zaradi koyato ti da mu se vr'zva6
dori i kogato tozi 4ovek ti e bliz'k i ti d'rji6 mnogo na nego
togava prosto se polu4ava razo4arovanie ot doverieto k'm tozi 4ovek
v koyto slu4ay naistina ima bolka, no s'vsem skoro po estestven na4in se polu4ava preosmislyane na vzaimootno6eniyata s nego
e, moje bi ne 4ak tolkova skoro, koeto moje da e sv'rzano s pove4e bolka ama tova nyama otno6enie s temata

tova oba4e nyama golyamo zna4enie za6toto v pove4eto slu4ai 4ovek't ne e iskal da te obidi
moje i stava mnogo lesno, 4esto i po mnogo pri4ini
v tak'v slu4ay estestveno nay-neumestnata reakciya e da se obidi6 :)
kato se obijda v takiva slu4ai 4ovek pokazva slabite si mesta, kompleksite si (vsi4ki gi imame) i izob6to slabost

p'rviya izvod ot vsi4ko tova e da se opitvame da ne se obijdame ot ni6to (pove4e humor mu e maykata :)
vtoriya i po-vajen izvod e nikoga da ne obijdame nikogo
kakto e kazal Hristos - ne pravi nikomu tova, koeto ne iska6 da ti napravyat na tebe
vinagi opitvay da se postavi6 na myastoto na drugiya predi da napravi6 kakvoto i da e

taka i ot kompromisi nyama da ima nujda, nali :)

do what u gotta do

Az proshtawam. No ne zabrawjam. A towa maj e mnogo po-losho ot towa, da ne proshtawash.

Доста показателен е примерът със една близка.Тя много обича май май да се подиграва с мечтите на хората.Веднъж го направи ама страшно злобно.На другият ден ми вика "А!Извинявай....аз просто бях много нервна...скоро ще ми идва щото.....извинявай!Ама беше смешно нали?".

Не отговорих нищо.Не и простих.Това което съм и доверявала тя го подигра.А заради нея аз съм прекарала ТРИ месеца в болница.За да я наглеждам.Не знам дали тя точно в този момент си спомни кой беше до леглото и когато не можеше да се движи...както и да е!По-хубаво че го научих сега каква е...

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

nejno i uhaino
4uy se samo kak govori6

ima edni rasteniya v junglata - golemi i krasivi
i uhayat
HI6TNI
4akat samo nyakoy da sb'rka i ...
nyama vr'6tane nazad
nyama v'zmojnost za popravyane na gre6kata
nyama vtori 6ans

pp. kogato se griji6 za nyakogo ili mu pravi6 usluga ne go pravi6 za da ti e toy blagodaren, a za6toto go obi4a6 i zaradi udovolstvieto ot tova, 4e pravi6 usluga bez da sa ti ya iskali i bez da iska6 blagodarnost

do what u gotta do

много е лошо

Виж сега...това което говориш не е реално.Не съм майка Тереза.Когато и направих тази услуга не го направих за да не ме наранява повече.Но след като съм се грижила за нея мисля че най-малкото не заслужавам подобно отношение.
Ако си чел мои мнения (а явно не си) ще разбереш че съм много либерално настроен човек.Но не и когато друг се подиграва с това за което мечтая.Мечтите ми са свещени.Защото ги постигам.те не могат да бъдат смешни за мен.Затова не приемам да ме унизяват.Тя не го е правила за първи път.Веднъж,втори,трети.....Е не може вечно нали?За какво мечтаеш?Не го казваш това на всеки нали?Може би искаш да го доверяваш на близки хора нали?Е представи си един ден те просто да решат че ти си глупав....глупави са твоите мечти...за глупости живееш.И най важното-Глупав е животът ти!

Даже и това да е истина...вярвай ми че има и друг много по-добър метод да го кажеш това.Не чрез подигравки за всеки случай.

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

"Отношение към теб се усеща и без конкретна ситуация." - много си права. Е, може би не винаги - някои хора просто са потайни.
Има обаче един проблем - грешното тълкуване. Е, без проблеми какво е живота? Сплошная скука...

Чиста злоба няма. Все е замесена някаква кауза ... която превръща действията в злобни.

*

Е ? Като обичаш някого, не искаш ли и той да те обича ? Ще ти се, нали ? А сега кажи защо.
То иначе обичта си е ясна - правиш каквото можеш за човека. Не за да ти отвърне със същото, а за да бъде щастлив, понеже така искаш. Но ако и той поиска да ти отвърне със същото, ще си щастлив.

Та, каква ти е тезата ? Да приемаме за нормално, когато за добрините ни получаваме зло ? Хе хе, не ставай смешен. Това не е нормално и никога няма да бъде. Все едно да приемем за нормално че се спъваме и падаме. Винаги ще се случва, но никога няма да е нормално, няма да е нещо, с което да не се борим. Наречи го егоизъм. Формула за оцеляване е.

*

Точно твоят живот, няма да е глупав ... може би нещастен, но не и глупав.

*

това че не прощавам ......
ми не ме прави щастлив ,но съм по добре винаги
и съм начисто със себе си което е мноооо важно
ми не губя нищо . определено не губя.
абе кой ме е праснал го питай него кво му е да ти каже най добре
питай го как е ,що е и кво е усещането да чака да си го прасна....
но и тва си има правила и стил са де
не мое да праскаш хората просто така . прас и готово
не е гот
строго си е индивидуално