ЗАЩО!!!!!!!!!!!!!

А, защо!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Защото!!!!

Понякога съм нежна и добра....

А защо,какво?Защо нещата се случват по определен начин ли?Защото някой е решил те да се случват точно така като е предприел определени действия.Хората действат единствено и само в своя полза или поне 90% от тях. Чрез тези си действия те се стремят да се предпазят от нещо /болка/ или да спечелят нещо /пари/.Но колкото повече се стремят да избягат от болката тя толкова повече ги мъчи, без те да осъзнават, че ако се оставят да я преживеят тя по лесно ще отмине.Колкото до действието да спечелиш нещо от много мислене и правене на сметки в повечето случаи пропускаш нещо /ако не и най-важното/ и тогава пак идва болката от неуспеха.

Не че не е така, но не би ли било по-хубаво да не се налага изобщо да изпитваме болка, т.е. да няма палач, на който изобщо да предоставяме главата си за сеч?!...

Ako гледаш на проблемите като на предизвикателства, които ти помагат да вървиш напред, тогава ще можеш да ги посрещаш не с болка, а с радост и спокойствие. Това, което не ни убива, ни прави по-силни. А ако се замислиш с ръка на сърцето, много малко неща наистина могат да ни убият. Сили извън нас. Това, което ни прави нещастни, не може да ни убие. Ние сами го избираме и го превръщаме в пречка, наричаме го "проблем", крещим от него "Защоооо"... И не толкова "защо се случва", а "защо точно на мен!?" Но това е глупава постановка на въпроса. Нещата си се случват. Трябва само да смениш гледната точка. Едва ли си по-нещастен от някой клошар, разбойник, родител, загубил детето си, дете, загубило родителя си, богаташ, треперещ за живота си, жена, станала домакиня, вместо адвокат... Какво значение има? Ако се отървеш от това натрапчиво его, което ти подсказва, че не е справедливо нещата да се случват "точно на теб", ще можеш да погледнеш и по друг начин!
Избери да си щастлив, вместо нещастен! Избери да помогнеш на хората около теб, вместо да се самоокайваш! Достатъчно е в тежък за теб момент да имаш силата да подадеш ръка на някой друг и да забравиш за себе си! Тогава няма да си задаваш въпроса "защоооо". Ще приемеш предизвикателството.

Тук нещата едва ли опират само до смяна на гледната точка. Всяка гледна точка се оказва частична, а и поначало човешката психика е така устроена, че предпочита да се движи по най-малкото съпротивление. Ще смениш гледната точка, ще вземеш решение да не се окайваш и ще започнаш да се напъваш да бъдеш безупречен, но противно на природата си, противно на естествената си нагласа. Ще се напъваш, ще се напъваш, това може да продължи с месеци, дори година-две ще издържиш, но все някога ще поискаш ДА СИ ПОЧИНЕШ ОТ НАПРЕЖЕНИЕТО НА ТОВА, ЧЕ СИ СЕ ОПНАЛ КАТО СТРУНА и... ще отстъпиш. Тогава битието, което е цялостно и само това чака, автоматично ще те препрати към тъмната зона на разрушителната стихия и твоята частичност отново ще се окаже безсилна пред силата на могъщия, естествен, обективен фактор, който поначало с абсолютността си е създал умората в тебе, частичния. И отново рано или късно ще се върнеш там, откъдето си тръгнал, виждайки, че си пропилял усилията си да се противопоставяш на естествения ред.
Всичко това, което ми говориш, съм го изпитал, знам, че може да бъде казано, правил съм го, но ти казвам: ТОВА НЕ Е ПЪТЯТ! Това е поредната самозаблуда. Ще ти трябва почивка и ще отстъпиш. И пак ще се върнеш към първоначалото. А то дълбоко в теб винаги ще ти говори: няма друг път, освен пътят НА НАЙ-ЛЕКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ. Това ще иска душата ти винаги, това е ТВОЯТА абсолютна истина, и тя във вечността ще чака своята реализация, след като си се провалил и в най-смелите си намерения. Естественият ред на живота винаги се оказва победител. Твоята победа би била да направиш така, че Бог да престане да те мами, да спре да ти бъде палач. Другото е безплодно напъване, което рано или късно те изморява и се връщаш там, където трябва да бъдеш, носейки съдбата на човек - в лоното на разочарованието.

Въпросът ти се "думка" в свръхестественото. Няма рационален отговор на този въпрос. Но е ясен адресът, към който го отправяш и, разбира се, от кого зависи да не бъде така. Зависи от Първоизточника на закона и реда в този свят или, както го наричат, - БОГ. Не зависи и никога няма да зависи от човечеството или дори в частност - от теб. Каквото и да предприемеш, понеже ще бъде частично, няма да облекчи положението ти съществено ако БОГ сам не реши да настрои света и реда в него СПОРЕД ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ДУШАТА ТИ. За да се учудваш "защо!!!", това очевидно не е направено от Него, понеже липсва благоволение за това - благоволение, което противно на изказваните мнения тук, изобщо, ама ИЗОБЩО не зависи от твоята воля, колкото и да се напъваш да променяш света.
Много съжалявам, че е така, обаче е така!

Преживял съм това, за което говоря. Ти каза думата: да бъдеш безупречен. Понякога е напълно достатъчно ДА ГО РЕШИШ. Без да се интересуваш от резултата. Има една поговорка "Когато не достигат силите, похвално е желанието". После се оказва, че самото решение да бъдеш безупречен започва да те променя, бавно и сигурно. След около година забелязваш, че НЕЩОТО работи в теб, светът е предизвикателство и чудо, и след като си живеем живота, по-разумно е да го изживеем достойно. Тогава разбираш, че абстрактната доброта не върши работа - по-добре е да се обърнеш към един, двама, петима, на които да помогнеш. Междувременно осъзнаваш, че животът ни е твърде кратък, за да бъдем зли и раздразнителни. Оказва се, колкото и абсурдно да звучи, че е по-лесно да приемем другите, отколкото на всяка цена да се опитваме да ги променим според нашите стандарти, желания, виждания за тях. Това е, което ни съсипва в околните - имаме собствени очаквания за това, как трябва да се държат с нас или какво да правят с живота си. Щом ми е баща, трябва да ме обича, щом ми е дете, трябва да ми е благодарно, щом ми е приятел, не трябва да ме предава. И обратното - ако нямаш очаквания към хората около теб и към това, което "трябва" да ти се случва, ще можеш да приемеш и най-малкия жест с благодарност, понеже не си го очаквал; ще можеш да приемеш предателството без обида, защото не очакваш някой да е честен към теб; ще приемаш това, което ти се случва не като проклятие, а като благословия. Тогава ще имаш достатъчно сили да продължиш - и няма да ти коства усилия да бъдеш безупречен, защото това вече ще е твой начин на живот. И това е някакъв навик. Навиците са много силни, създават се съвсем лесно и се освобождаваш от тях много трудно. Смени посоката, смени навика си да очакваш с навика да не очакваш; приеми съдбата си без охкане и ахкане и не се напъвай да променяш естествения ред. Естественият ред не е в това да сме нещастни, слаби и зависими, нещо, с което си живеем по-лесно, защото усилието да се самоокайваш е по-малко от усилието да действаш; да излезеш от стаята, да направиш нещо необичайно, да се бориш. Естественият ред е в това да сме силни, свободни, независими - и сами да се преборим за това, независимо от съдбата си.

Това, което не ни убива, ни прави по-силни

Въпросът не опира до гледна точка, а до състояние.
Гледната точка е свързана с ума и интерпретациите.
Състоянието е потапяне в битието или по-скоро степен на потапяне в битието. Ако си съумял да се потопиш достатъчно, така че бог да стане извор на благодат, можеш спокойно да се отпуснеш с идеята-да става каквото ще, на мен ми е добре...
Бог непрекъснато сипе благодат навън, излез от пещерата и си свиркай. А не мрънкай отвътре, че само те дебнат зли зверове...
Наистина-свързано е с усилие, всяка промяна на състоянието (както и всяка промяна изобщо) е свързана с усилие. Защото изисква спиране на инерцията, активност за излизане от инерцията. Ако изскочиш обаче от съответната инерционна лента и успееш да се прехвърлиш на другата инерционна лента-действие чрез бездействие и състояние на непрекъснато получаване на божията благодат-тогава можеш спокойно пак да се отпуснеш.

Понякога съм нежна и добра....

Христос бил рекъл-Обичай врага си!
Има обаче по-висша мъдрост от тази-Не си създавай врагове.
Нямай очаквания-хубаво.
Има обаче далеч по-благ и също толкова реален вариант-изгради тялото на събитията по свой вкус.

Понякога съм нежна и добра....

Права си, права си, това е следващата стъпка - хем си незабележим /не си създаваш врагове/, хем нещата си вървят от само себе си и се уреждат по абсолютно магически начин! Намерение!!!!

Решавал съм да бъда безупречен и съм го практикувал, но резултатът е бил за кратко положителен. Самата безупречност влече след себе си още по-високи изисквания за безупречност. Както се казва, влезеш ли в блатото, затъваш все повече и повече. Човек НЕ МОЖЕ ДА ОТГОВОРИ НА ТЕЗИ АБСУРДНИ УСЛОВИЯ! Тук не е нужно отдаване, а по-скоро хитрост. Отдаването ще те обезличи, а ти си призван да бъдеш лице на света. Трябва да запазиш нещо свещено за себе си. С годините стигнах до извода, че това, което трябва да запазя (понеже е най-съобразено с изконното ми амплоа) е непримиримостта с ината на Създателя си, който въпреки че МОЖЕ да ме отърве от всички излишни неприятности в живота ми, съвсем съзнателно и целенасочено НЕ ГО ПРАВИ. Това за мен е тъп, безсмислен, магарешки инат и светът не би се свършил, ако тия гадни номера престанат да ми бъдат правени. Впрочем това говори за липсата на интелигентност и доброта в Първопричината, понеже очевидно виждам, че точно на мен тези качества не ми липсват, а нищо не пречи (!!!) да ми се отговаря със същото. Нещастието ми се дължи на по-изострената ми чувствителност към кривотата на нормите и порядките в този свят. Не считам, че моята отговорност е свързана с нагаждане към тези норми и порядки или със затваряне на очите пред нещо, което е черно, пък някой изкукал "мъдрец" му кефнало да го нарече "бяло". Напротив, считам, че запазеното ми критично отношение към реда, наложен от първопричината е атестат за моята собствена личностна зрялост, понеже съм един от тези, които не се срамуват да се похвалят с извоюваното собствено (различно от "повелите" божии) достояние.
Това, което ми пишеш звучи чудесно, заслужава аплодисменти, но е фалшиво, защото не докосва нищо от вътрешните ми струни на светонастройка и следователно - като нещо, провалило се подобно на комунизма, - НЕ МИ ВЪРШИ РАБОТА!

КОЙ ТИ КАЗА, ЧЕ БОГ НЕПРЕКЪСНАТО СИПЕ БЛАГОДАТ???????????

Ако беше така, щеше ли да има проблем?
Не отхвърляй проблема, без поне да си се опитал да го видиш ясно.
Ние сме хора. Ние сме ограничени. Но стремежите и целите ни винаги изразяват нещо цялостно, завършено, понеже някак си се оказват съгласувани със самата завършеност на световното цяло. Дори и да приемем, че Бог сипе благодат, как така тази благодат не се оказва нещо разбиращо се от самосебе си - поне толкова разбиращо се, колкото е яснотата в мен, че решението на задачите в този свят би могло да бъде и по-просто, че АЗ все пак заслужавам очакваното без излишните пречки и натрапвания на "обективни фактори", които ми се налагат.
Това, че бог сипел благодат НЕ Е ТВОЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Това е замазване на реалността, гръмка фраза, която не важи за хора с нормално светоусещане. Нека я видим тази благодат в нейния естествен вид, за поне малко по-продължително време, без да се налага да се самоуспокояваме чрез преструвки.
В окултизма и религията има тенденция да се заобикалят проблемите, вместо да се навлезе директно в тях и да бъдат поне поогледани за същината им. Всъщност заобикалянето на проблемите ражда окултизма и религията. Истината няма как да бъде толкова далече от простото, директно съзерцание. А то няма защо да изисква някакви прекомерни усилия, каквито се напъват да полагат окултистите.

Всеки човек ли не може да отговори на тези "абсурдни условия"?
Или само ти?
Кривотата на нормите и порядките в тоя свят няма да се изправи, тъй че намали си чувствителността ако искаш да не си толкова нещастен.
Но пък...май си знаеш всичко и не приемаш съвети.

Животът винаги е прав

Убеден съм, че всеки човек! Но всъщност значение няма... Няма полза, че някой друг бил "свободен", щом АЗ не съм свободен.
Тук не става въпрос толкова за изправяне на кривотата на нормите и порядките в този свят, а за отношение към човека, каквото той изисква и заслужава. Това може да стане!!! Нищо не пречи да стане ако Провидението благоволи!

Прав си, природата ни е такава/по-лесно ни е да я възприемаме като такава - мързеливи сме си, гледаме да минем по най-лекия начин. Аз колко съм мързелив - бедна ти е фантазията. А пък колко съм чувствителен, не ти е работа. Обаче - то ученията хубави - за четене, за говорене, за размишляване, за критикуване, за собствени интерпретации. Ама сме много трудни на надигане и на действие. Въпросът е да продължиш. Да направиш една крачка, после и следващата и да се държиш така, сякаш ще извървиш целия път.
Да си безупречен не означава да си свръх добър или да ставаш в пет, да правиш гимнастика, да обичаш ближния си, да прощаваш, ако ти се качат на главата. По-скоро трябва да си недостижим, ама не в смисъл на високомерие и презрение към света или хората. Трябва да се проникнеш от мисълта, че минаваш през този живот, и то за кратко, вървиш нанякаде и около тебе има разни гледки - това е шанса ти да се изумиш пред тоя свят; тук и сега, сега или никога, после няма да се върнеш и няма да си същия! Ти си пътник; не е важно какъв път ти се е паднал, важното е че вървиш по него. Тогава ще можеш да отделиш наистина важното от маловажното. Тогава няма да се уморяваш от това да си безупречен. Ще знаеш, че не трябва да нараняваш света /нали, Електра/ - в същото време няма да си създаваш и врагове.
Пак ти казвам, нещата, които ни убиват, се броят на пръсти. Всичко друго е предизвикателство. Изживей го, не е страшно да си силен.
Пък комунизма...

Че то Провидението благоволява!
Проблема е дали човека изисква каквото заслужава.

Струва ми се, че "изстрадал" не ти е най-подходящото име.
Може би "яростен"...:-))))

Животът винаги е прав

Та по тоя повод: Оскар Уайлд беше казал нещо такова: "Интересно, но тези, които искат само най-доброто, винаги го получават". Ама пусти скрупули и скромност... все не смеем да си поискаме най-доброто. Я го поискайте, пък вижте какво ще стане!

По-откровено нещо не бях чела в тия клубове...

Понякога съм нежна и добра....

Не боравя със заключения, а с опитности.
Заключенията нито хранят, нито поят, нито благодат дават...няма друг избор освен методът на пробите и грешките...опитай, не заключавай...

Понякога съм нежна и добра....