да напишем заедно

На синя ливада важно изтегнал се
помръдва с антени котак.
По него отляво синьорозова мишка
жълти панделки връзва му пак

Отпред откъм синьочерния нос се задава
една кохорта от осем бълхи
с ботушки потропват, синхрононо припяват:
Ах нека да вали! Нека да вали!

...сбогом и благодаря за рибата...

Нека да пълзят..нека изпълзят

а, за скока
за мишока
най-удобния момент..
туй на мама Маца е патент :))

Денят се протяга в лятна жилетка
от тъмнозелени листа
стърчат му краката под рядката плетка
и чака да дойде дъжда.

Но тихи са бълшите осем гласчета,
та само разкиха се той.
Листа захвърчаха навред из полето
към есен май иде завой...

Дъждецът за тях не е болка сега.
Кожухчето пухкаво ще ги запази.
Там те на топло ще имат храна
зъбките котешки само ги мразят!


Още стихове на адрес:[линк]

ide zavoi ama dokat sum tuk
nema da predizvikvash
esennite stihii
:)))

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

ах,
свежест здрава
като роса лицето му огряла
а,
пламенната му душа говори
с внезапни изблици през всички пори
и
светят малките зеници
подобно влюбените хищни птици
:))

дъжд,дъжд,дъжд.
А след дъжда цветя,
а из между тях и
цветето на любовта.
мойто цвете е това
–на любовта,
което пее с медено гласче
и стига до моето сърце.
Казва ми къде е неговия дом
–уютен подслон.
–Моя дом детенце мило
е във гъстата гора,
а местенцето където
съм закътана саме
се намира близо до една липа.
До нея бук наперен строен и прибран
ме обгръща нежно
и ми е като таван.
Близо пък до бука имам си ела,
като майка тя ме брани
и обгръща ме така че лошата слана
остава с пръст в уста.......
......а пък веднъж червената калинка
отиде в селската градинка
да си хапне боровинка
с новата си перелинка.
Боровинката видяла
и весело се тя изсмяла.
хукнала към нея,
като малка фея.
Изяла я доброволно,
но малко недоволн.
пелеринката червена,
с боровинка била оцветена.
От тогава всички калинки
със червени перелинки,
на точици ги правели
и се възгордявали.....
...Облаците пък плават
във небесните гори
и се спъват и припадат
и по гръб си лягат.
На гоненица си играят
прец смях и през сълзи.
На земята техните сълзи
се трупат в гъстите гори.
И пак със смях и песни–бесни
облачета плават
и се ширят и летят,
над морета се явяват
и прелитат над градът......
....Боже к'ви глупости пиша бе?????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

АЗ СЪМ СИ

Бавно и гъвкаво по синя ливада
промъква се черната Тя
окото й жълто катО лимонада
е алчно към всяка бълха..
Потайно насочва лакирани нокти
към рижия мек котарак
гальовно промърква:"О,миличък,Монти...
..дали ще вали утре пак..''