За апетита

Почнах да страдам от параноя и да мисля че всички деца освен моето са злояди. Приятелки и познати се оплакват постоянно кой какво и защо не изял, какви циркове са измисляли за да се нахрани детето, как всички го дебнат с лъжицата и все не могат никога да му угодят...А аз имам обратния проблем! Детето - момченце на година и половина, иска да яде постоянно. Срамувам се да разкажа на вечно оплакващите се наоколо от злояди деца колко пъти се опитвам моя сладур да го ограничавам и до какви моменти се стига, той реве ужасно, когато е за храна. Види ли каквото и да е за ядене, пищи и се мята - първо от неистова радост, а после ако случайно не му дам веднага - от яд.
В момента любимата му фраза е "мамо, дай дай дай, мамооооо", става дума за храна. Порциите които му приготвям никога не стигат, а борбата за допълнително е страшна. Колкото пъти си кажа че детето се храни колкото организма му иска и реша да му дам да яде до насита се уплашвам. Той всъщност изяжда повече от мен, ако го оставя. Никога не му се разваля апетита от нищо - знам, че това е радост голяма, ама странно е някак. Веднъж беше болен с повръщане и разстройство, но се съдра да реве че не му даваме храна, тоест искаше да си яде. На година и малко като беше пък тичаше из къщи с 39 градуса температура и все молеше за хапване. Вярно, каквото му дадеш, това и изяжда без да губи време, никога на храната не е намирал кусур да не я иска. Навън докато играе с децата, трябва да сме запасени с цял наръч зръчно, солети, бисквити, банани и други, защото той не спира да папа.
Да е жив и здрав, храна за него ще има винаги, но вие познавате ли някой друг такъв случай? Не е много над нормата - 13 килограма, само има голямо тумбаче, ръчичките и крачетата са му точно като на другите дечица. Но апетита му е наистина огромен, а и не признава хранене 3 пъти дневно, не знам как да постъпя, да го ограничавам ли строго или напротив?

Наистина имаш проблем и дано да не се разрасне:-(...имам опит в това отношение - синът ми е пълен и знам много от негативните последици и във физическо и в емоционално отношение. Въпреки, че при нас този момент настъпи по-късно/около 5-6 година/ и апетита му беше провокиран един вид.
Както и да е. Само исках да ти кажа да не подценяваш ситуацията. И да се опиташ да ограничиш хранителните залъгалки поне до плодове и зеленчуци...
Успех ти желая и търпение!

синът е на същата възраст, със същия апетит и дори тежи повече - не си спомням 15, или 17 кила. А детето ама въобще не изглежда пълно - вярно има бузки и е пухкавичък, ама ни най малко не можеш да кажеш 'пълен', или да му дадеш килограмите. Познавам и друго момченце на същите години, което бе 10, или 11...Очебийна разлика между двете не намирам, като махнеш бузките на първото.
Та мисълта ми бе, че щом ти е жизнен и активен и се движи много, едва ли има значение колко нагъва и колко тежи. Предполагам, че си го храниш със здравословна храна, де. Той е още малък за боклуците в McDonalds и за тоновете шоколади и бонбони, които са най-опасни за децата.

когато седнем да ядем. Едната пищи, защото й тикам лъжицата в устата, а другата - защото не подавам лъжицата достастъчно бързо. Направо се стъписвам като дойде време за ядене!

Според мен трябва да го ограничиш. Определи му порции (подходящи като за него) и не ги предозирай. Наблегни на десерта - плодове. Сега поне има колкото искаш. И със залъгалките не бива да прекаляваш. Аз мисля, че това си е проблем също толкова неприятен, колкото и злоядото дете. И правилно ти казаха по-горе да не го подценяваш. То хубаво детето да има апетит, ама пък да яде по 24 часа в денонощието... Опитай се да му организираш някакъв оптимален режим на хранене и виж какво ще се получи.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

I az mislia e dobre da go ogranichish.
Moje bi da go zabavliavash s neshto ... az davam naprimer carevica, dvache kochana, no iska da davche poveche, zashtoto go sarbiat vencite (na 1 g. 1 m. sme) ...

според мен всякакви видове плодове стават вместо Зрънчо, солети и прочие. А и бих препоръчала много движение.

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *