"НЕ МИ СЕ ЖИВЕЕ"

Тоест нека да си поговорим за демотивацията и премотивирането. Пак ще дам пример с човек, но можем да разсъждаваме по принцип.
Мой приятел базира целия си живот и неговия смисъл на НУЖДАТА ОТ ВЗАИМНОСТ С ПОЛОВИНКА. Всичко останало е надстройки. След един ранен и сравнително продължителен брак се разведе и целият му фундамент рухна.И пичът се скапа отвсякъде. Не се пропи, не изкука в някаква крайна форма, но се впусна по пътя на най-малкото съпротивление.Познавайки потенциала му на човек с много качества, ме боли да го гледам. Гадно ми е да слушам бисери от типа на " оти да мислим, като мое и да не мислим", "по ми е добре като не съзнавам кво ми е", "квото такова, що да се хабя за нещо си" и прочее.
Ако това е временно състояние-окей. Но май се очертава границата да бъде премината и апатията да се превърне в перманентна.
Загубена е опорната му точка- половинката и той умира. Басси! Ами как да го убедя, че в живота има и други смислени неща, върху които той би могъл да се съсредоточи и да развие себе си докато един ден не срещне и подходящата?
Та много ми се иска да поговорим за това къде вие намирате мотивация при подобна ситуация?
И не само.Когато загубите почва под краката си или се разколебаете- кое ви кара да тръгнете отново напред? Имам предвид скрития потенциал във всеки един от нас...вашият къде е?

Разкажете ми приказка...

Много трудна работа.


Аз не намирам смисъл. Но съм си намерила едно нещо да ми харесва - опознаването на хората. Особено същината, като отмахнеш маската. Ииии.... от "големите" хора си черпя сили, за да не умра от апатия. Само това, че ги има. Та в крайна сметка намирам смисъла в това да изграждам в себе си онова, дето съм го видяла като качество у "големите", защото знам една фраза, която ми дава основание да мисля, че колкото по-"малък" си, толкова по-възможно е да оставяш себе си в апатия. А знаем, никой не иска да е малък - всеки е център на собствената си вселена. Фразата е на един "голям": "Моето иго е благо, моят товар - лек!" Когато порастна - живота няма да ми се струва лош.

...чуждата вина да не приемам за своя невинност!

Алисън, ти винаги казваш накрая разкажете ми приказка.
Имаше една приказка тук в клуба, Публиката я разказа "Приказка за добро утро". Между самодостатъчност и съпреживяване , избрах самодостатъчност. Не защото не искам да съпреживявам, а защото смятам , че това е базата на която трябва да стъпиш, а всичко останало, както ти казваш са надстройки.
Алисън, в предната тема не те разбрах, сега ми звучи по-ясно. Макар че пак ще ти отговоря теоретично. Много е трудно на тънката нишка на това което даваш като информация за този човек, да си изградя някакъв образ. Затова аз ще те питам конкретно, а ти ако искаш ми отговори?
Смяташ ли , че този човек има ниска самооценка?
С какво е ангажиран този човек в момента? Има ли работа, която обича? Доколкото разбирам освен теб, няма приятели?
Тази тема свързана ли е с другата ти тема?
Алисън, питаш за мои опорни точки, мога да ти дам, но те не са общовалидни.
А и аз не смятам , че съм застрахована и не твърдя, че не съм изпадала в такива ситуации.
Преди време исках да пусна тема "Какво бихте казали на човек , който смята че животът му е черна поредица, низ от неприятности?" Също имах конкретен пример. Как този човек намира сили?Не го пуснах като тема... Може би трябва да питам самия човек, а не да го обсъждам тук. За всеки случай ако на мен ми се беше завъртяла такава черна поредица, щях да полудея.

Но поради точно обратната причина.
Отдавна не изпитвам нужда от взаимност от половинката си. А неговото натрапчиво желание за взаимност ме отблъсква абсолютно. Ако можех да се разведа, може би също бих попаднала в подобна "психо-дупка". Но не виждам начин това да стане. Първо заради невъзможността ми да съм финансово независима. После заради изкривения ми примиренчески мироглед... , заради преследващата ме мисъл "какво ще кажат хората, близките, познатите"!
И продължавам да умирам бавно всеки ден!
Никога не съм мислила, че всеки ден ще си повтарям хиляди пъти

НЕ МИ СЕ ЖИВЕЕ! ИСКАМ ДА УМРА!!!!!

Докато порасне детето ми се заблуждавах с мисълта, че съм му нужна (всъщност наистина му бях нужна, тъй като баща му не считаше това за свое задължение). Сега вече не съм нужна на никого, освен за домашна прислужница.
Не смея да се обърна и да погледна назад - осъзнавам, че живота ми се е провалил. И въпреки всичко, не мога да се реша и да променя нещо.
По-лесно е да умреш, отколкото да промениш нещо....
И, наистина, изпадам в крайни състояния - от пълна апатия до истерия.
Знам, че ще ми кажете - Вземи се в ръце! Направи това, което смяташ добре за теб!

А как да стане?
И каква е гаранцията, че тази промяна ще обърне живота ми към по-добро?
Дали няма да съм още по-нещастна и отчаяна, когато остана сама?
И докато стане това, няма ли да бъда абсолютно смазана психически... точно както този твой приятел, за когото става дума...

Помогнете ми!

и каква е гаранцията ? ами като си стигнала до тук да мислиш това сериозно, не се задържай от мисли за сигурност, гаранции, и подобни. няма гаранция дори че промяна е възможна. за да я опиташ , трявбва да отдадеш всички сили в посоката, и то само защото така ще направиш всичко възможно, не е изобщо задължително да притесняваш себе си с искания да си даваш гаранции че ще правиш само това което си сигурна че можеш защото е вече правено. може да унищожиш досегашния си живот. спирай се на всяка крачка, и направи това което досега не си. така може да дадеш шанс да не си вече този човек,и ще направиш това - предишния човек който си била няма да го има. но пък, може да 'останеш' да видиш в какво ще се превърнеш тогава...

Знам в какво ще се превърна.
Почти съм го постигнала...

В хленчещо, самосъжаляващо се нищожество....

можеш ли да станеш лош човек? наистина лош.

... не мога... точно това не мога ....

ти ще го пробваш ли някой ден ?
в безтегловност е страхотно, когато знаеш че има земя, на която ще стъпиш рано или късно
и дори да е високо долу - пак е красиво, защото няма гравитация
странно, но факт


обади ми се, когато го решиш, имам си нещичко за теб

...чуждата вина да не приемам за своя невинност!

опитай. може би...

защо не можеш? винаги има на кого да разчиташ? дори като броиш и себе си в това число. напиване, взимане на дрога и т.н. е нещо което може да опиташ за да се докараш до там да не можеш да разчиташ на себе си, но обикновено това не се прави съзнателно и целенасочено , защото се намират и по добри варианти когато знаеш какво искаш. другия начин в с/у-положна посока е да се опиташ да намериш секта, да станеш вегетарианец, или да създаден някаква уникална за теб обстановка, която ще е твое творение...

а може и да не се стига до крайности. изнеси се да живееш сама, и посещавай голямото си дете. често . без много мислене, виж какво ще значи това. не мисли за връщането назад. ако е възможно, ще го използваш, стига да го има тогава...

Тежка история е да нахраниш сития.

Казваш "целият му фундамент рухна".
От моята професионална практика (на инженер) знам едно. Когато има авария на фундамент, на някой от стълбовете за високо напрежение, се правят две неща:
- оценяват се причините за аварията;
- стълба се изгражда на ново място, но и с нов фундамент.
По мое скромно мнение, твоят приятел по начало е построил живота си на грешна основа. Не може човек да живее САМО заради едно нещо - пък било то и съвместен живот с любим човек. Такъв "фундамент" дори ми се струва, че е недостатъчно "оразмерен". Защото може да рухне и по причина извън нас - например при загуба от нещастен случай. Тогава той пак ли ще обвинява себе си, че е направил грешен избор ?! Сигурно не, но отново ще рухне, защото е загубил единствената си опорна точка в живота ...
За съжаление, не може да му се обясни, че има много други неща, заради които си заслужава да се живее. Той САМ трябва да ги открие - ти можеш само да му ги подскажеш, но не и да му ги вмениш. Защото ние хората сме различни. За едни от нас децата са (една от) опорните точки, за други приятелите, за трети роднините, за четвърти всичкото накуп, за пети нещо съвсем различно ... При всички положение обаче, човек трябва да има повече от една причини, за да извърви живота си ... иначе ще е стъпил на пръстите на единия си крак и много лесно може да бъде изваден от равновесие.
Така мисля аз.
Това е и моята мотивация - не живея САМО "със" и "заради" едно нещо или един човек. Изпращал съм дете, родител и приятели във вечния им път - препъвал съм се от скръб и съм падал даже, но съм продължавал да крача, защото никога не съм живял само за един от тях поотделно ... И със сигурност знам, че не съм единствен.

<... истината боли, но ако си затвориш очите не боли по-малко ...>

От всички, изброени от теб "посоки" съм опитвала единствено с препиване и пушене до пълно "обезвъздушаване".
Не помага! Винаги идва момента на отрезвяването и на осъзнаването, че всичко си е безумно тягостно и безнадеждно както преди!
Сектите, дрогата, вегетарианството и всички останали "психообработващи" методи са неприложими за мен - не им вярвам! Отблъскват ме!
Изнасянето да живея отделно е възможно само в случай, че имам елементарна финансова независимост. Моята е само хипотетична! Т.е. и този вариант отпада като възможност.
Детето ми може би ще ме подкрепи... а може и да се изправи срещу мен. Едва ли ще може да възприеме адекватно един такъв бунт на майка си, която през целия му живот е била тази, която се е грижила за всички. Не очаквам разбиране и от негова страна!
Мъжът ми ще ме изкара луда заради безумието ми да се лиша от всичките "удобства", които ми е осигурил. Той никога няма да разбере, че повече не ми се живее такъв безмислен живот, че винаги ми е било нужно нещо много повече от безмълвното му присъствие.
Приятелите и близките ми ще бъдат шокирани, че развалям едно такова "семейство за пример"!
В крайна сметка ще бъда отхвърлена от всички... може би само с изключение на няколко приятели, които също си имат лични ангажименти и едва ли дълго време ще са на разположение, за да им "плача на рамото".....
На себе си да разчитам?
Най-безнадеждния вариант........... да разчитам САМО на себе си.....

Имаш право!
Сита съм... преситена съм от всичко! От досада, от безразличие, от неразбиране, от пустота.
Отдавна не ми е нужно нищо материално - не защото го имам, а защото разбрах, че материалното не може да замени духовната близост между двама души.
За това съм гладна! Това ми е нужно! Това винаги ми е липсвало!
Досега съм се крила зад оправданието, че не ми пречи липсата на близост и човешка топлота от човека "до мен"! Преглъщала съм толкова много неща само "мир да има"! "Убивала" съм си времето в грижи за дома и детето!!! Убивала съм всичко в себе си бавно и методично.
Сега вече не виждам смисъл в нищо.

... да наемеш един таван, да се миеш със студена вода, да спиш директно на пода, да имаш 2-тека долни дрехи, да се топлиш на "лъч" и да си повтаряш преди заспиване "сега обаче съм СВОБОДНА!!!"

*****
Да се насладим на удоволствието да става каквото ще!!!

Трудно ми е да си го представя, но съм сигурна че действа отрезвяващо!

Иска ми се да мога да опитам...

... защото трябва да събереш опит, преди да си готова да срещнеш този, с когото искаш да се споделиш...

*****
Да се насладим на удоволствието да става каквото ще!!!

В себе си? Нужно ли е да съм самовлюбена, за да променя нещо край себе си?

Всъщност, замислих се... и това ми липсва!
Не обичам себе си! Никак не се обичам даже. Заради всичкото си не се обичам - най-вече заради нерешителността....

...да го инсценираш......ей така...без никой да знае...наемаш тавана и прекарваш по няколко часа есента там...до прозорчето над покривите...и общуваш с паяците, слушаш проскърцването на вратите и караниците на комшиите долу...лека полека сама ще усетиш себе си...вслушай се в Нея...оная палавница от 70-те...и я попитай какво Тя ще каже, тя те познава чудесно, защото те съпровожда ден и нощ...тя ти помогна и да пишеш в клуба...и ще видиш колко лесно ще решиш време ли е за нова крачка или би преоткрила смисъла на старото си битуване......принципът на Кръг за бавни крачки с почивки и ослушване в себе си функционира безупречно......дръж се момиче!!!...имаш със сигурност алтернативи...

*****
Да се насладим на удоволствието да става каквото ще!!!