Аз съм ти ...

Забелязъл ли си колко често някой ти казва – аз съм ти такъв, аз съм ти онакъв!
“Аз съм ти ...” е измислено да вложат в теб вината и да те използват. Никой не ти е никакъв. Ако някой ти е някакъв, ти ще го знаеш в сърцето ти. Например децата ти. Съмняваш ли се в това че ги обичаш?
Е, значи са ти някой. Приятелството има значение, не роднинството или измислените чинове.
Светът е голям, пъстър и много красив. Има прекрасни хора. Ние сме родено с правото да бъдеме свободни и никой не може да ни го отнеме. Поне - не без нашето съгласие. В повечето случай това наше право се налага да се бориме за него, но си заслужава.

Обич и Свобода....
Нека си поиграя с тези две думи...
Приемайки Обич от някого аз лично се чувствам длъжна..Обичта задължава,не мислиш ли?!
Понякога казваме :"Позволи ми да те обичам"...а,това са думи,които изричаме и към децата си.Обичта понякога и натоварва.Обичта е доброволно отказване от свобода.А,сме свободни да обичаме....Обичаме и свободата;-))
"Не се бори с мен,когато се боря за теб" Тези думи тълкувам,като .....
"Аз те обичам и се боря за обичта ни....ти се бориш с нея,неусъзнавайки какво искам да ти дам"....
Виждаш..думите...те са ужасно обаркващи,когато се опитаме да си послужим с тях...
А,всичко е така просто!
Нали;-)

Истинската обич освобождава. Не заробва.
Естествено, тя е голяма отговорност, но не и бреме. Това са различни неща.
Чрез хващането за думата само можеш да пропуснеш смисъла на казаното.
Думите са измислени за пазара. За чувствата те са непригодни.

а защо се слу4ва така, 4е много 4есто 4увстам в сърцето си, 4е някои хора са ми близки и любими, но после се оказва, 4е те не ме 4увстват така....
защо се слу4ва така?!

napalno dostatachno e, che ti gi obichash. dai im svobodata/priznai im pravoto te da ne te obichat ili chuvstvat blizka. radvai se na sobstvenoto si stastie, che obichash niakogo.

благодаря ти

4увстам, 4е си прав...

не знам как да се справя с болката...

един мъдър 4овек бе казал, 4е където има страдание е замесено егото...а в любовта няма его, няма оби4ан и оби4ащ, има само оби4ане...

"Aкo някой ти е някакъв, ти ще го знаеш в сърцето си."
Това е твое възприятие.
Същото право има и другият.
И естествено, не е задължително това да е взаимно.
Както даването на любовта например.
Желая ти щастие!

и аз ти желая щастие и взаимност...

за сега при мен е невзаимност, но странното е, 4е любовта я има въпреки това...може би това е красотата й. Да съществува въпреки вси4ко.

но все пак смисъла на вси4ки тези неща в сърцето не е ли да бъдат споделени?!

Тъжно нали!
За какво би служила любовта ако нямаше към кого да е отправена?
Любовта е част от нас. Затова винаги я има.
Без нея не можеме.
Без нея няма да сме хора.

иска ми се да можех да я отправям към хората, които оби4ам без няккаво външно действие- например с мисъл...
тъй като оби4ам и хора, които не изпитват същото...
но това е сигурно 4ара на живота...

Любовта сама по себе си е достатъчна. Със или без външни прояви, това няма значение. Тя е живота!