ВЕЛИКДЕНЧО
9 отговора
496 прегледа
ВЕЛИКДЕНЧО
Живеел едно време един младеж, който се казвал Денчо. Той израстнал в епохата на зрелия социализъм. Родителите му били от червената буржоазия и това давало самочувствие на Денчо, въпреки че бил прилично посредствен.
По онова време социализмът бил толкова зрял, че малко му трябвало да се побутне и да стане гнил капитализъм. Самото наличие на социализъм много дразнело една група гангстери, наречени глобалисти, защото те не можели да цицат от него. Затова те решили да раздрусат зрелия социализъм та белким се събори сам.
За целта те подкупили червената буржоазия и тя започнала да работи за тях. Като част от сделката за подкупването, Денчо бил изпратен да учи в безсрамно скъп, световно известен университет, на издъжка на фондация, финансирана от глобчовците. Тъй като там било пълно с богаташки деца, Денчо почнал да се величае и затова се прекръстил на ВеликДенчо.Той бил доста посредствен, но пък и нивото там било още по-посредствено, така че Великденчо сколасал и да завърши. Там го вербували в службите на глобалчовците, като му обещавали да му подсигурят блестяща кариера и много пари. И наистина като завършил го пратили да работи в една световно известна финансова рекетьорска компания, собственост на същите тези глобалчовци. Там Великденчо отговарял за фючърсните пазари на буркани в Буркина Фасо, и на слонски кожа и кости в Бряг на слоновата кост. И тъй като бурканите в Буркина Фасо били счупени от слоновете, а после слоновете в Брега на слоновата кост били избити от бракониерите, Великденчо нямал кой знае каква работа, но затова пък я вършел добре.
Междувременно в родината на Великденчо зрелият социализъм станал гнил капитализъм, а родителите му се боядисали от червени в сини буржоа. “Във синьото е гювеча” казвали те по някакъв си техен жаргон. Те искали да боядисат и Великденчо син, затото им е син, но агентите от службите на глобитата му казали да не бърза, защото го пазят за по нататък.
И наистина след време, когато и сините буржоа се осрали от алчност, агентите уредили Великденчо да се върне в родината си и да стане министър. Доста трудно му било в началото, тъй като икономиката на една държава не е като да анализираш фючърси от Буркина Фасо или Бряг на слоновата кост. Но пък за негов късмет агентите на които служел, винаги му казвали какво да прави, и той го правел без да се замисля. Той така уреждал държавните сделки, че парите събрани от данъкоплатците отивали във фирмите на глобчовците. Разбира се и във банковите сметки на Великденчо влизали тлъсти комисионни. В резултат на това намалявали работните места в родината му и живота ставал все по-беден. Хората напускали родината си и отивали да чиракуват на чужденци, което се оказвало по-добре отколкото да стоят без работа. А Великденчо все продавал и продавал родината си, докато един ден нищо не останало. Земята била изкупена от рязаните, а предприятията от какви ли не офшорки и мошеници. Тогава Великденчо си взел багажа и си отишъл там където го очаквали огромните банкови сметки. Там той по цял ден щял да си брои парите и да си дреме.
Но на кой ли тук му дреме.
По онова време социализмът бил толкова зрял, че малко му трябвало да се побутне и да стане гнил капитализъм. Самото наличие на социализъм много дразнело една група гангстери, наречени глобалисти, защото те не можели да цицат от него. Затова те решили да раздрусат зрелия социализъм та белким се събори сам.
За целта те подкупили червената буржоазия и тя започнала да работи за тях. Като част от сделката за подкупването, Денчо бил изпратен да учи в безсрамно скъп, световно известен университет, на издъжка на фондация, финансирана от глобчовците. Тъй като там било пълно с богаташки деца, Денчо почнал да се величае и затова се прекръстил на ВеликДенчо.Той бил доста посредствен, но пък и нивото там било още по-посредствено, така че Великденчо сколасал и да завърши. Там го вербували в службите на глобалчовците, като му обещавали да му подсигурят блестяща кариера и много пари. И наистина като завършил го пратили да работи в една световно известна финансова рекетьорска компания, собственост на същите тези глобалчовци. Там Великденчо отговарял за фючърсните пазари на буркани в Буркина Фасо, и на слонски кожа и кости в Бряг на слоновата кост. И тъй като бурканите в Буркина Фасо били счупени от слоновете, а после слоновете в Брега на слоновата кост били избити от бракониерите, Великденчо нямал кой знае каква работа, но затова пък я вършел добре.
Междувременно в родината на Великденчо зрелият социализъм станал гнил капитализъм, а родителите му се боядисали от червени в сини буржоа. “Във синьото е гювеча” казвали те по някакъв си техен жаргон. Те искали да боядисат и Великденчо син, затото им е син, но агентите от службите на глобитата му казали да не бърза, защото го пазят за по нататък.
И наистина след време, когато и сините буржоа се осрали от алчност, агентите уредили Великденчо да се върне в родината си и да стане министър. Доста трудно му било в началото, тъй като икономиката на една държава не е като да анализираш фючърси от Буркина Фасо или Бряг на слоновата кост. Но пък за негов късмет агентите на които служел, винаги му казвали какво да прави, и той го правел без да се замисля. Той така уреждал държавните сделки, че парите събрани от данъкоплатците отивали във фирмите на глобчовците. Разбира се и във банковите сметки на Великденчо влизали тлъсти комисионни. В резултат на това намалявали работните места в родината му и живота ставал все по-беден. Хората напускали родината си и отивали да чиракуват на чужденци, което се оказвало по-добре отколкото да стоят без работа. А Великденчо все продавал и продавал родината си, докато един ден нищо не останало. Земята била изкупена от рязаните, а предприятията от какви ли не офшорки и мошеници. Тогава Великденчо си взел багажа и си отишъл там където го очаквали огромните банкови сметки. Там той по цял ден щял да си брои парите и да си дреме.
Но на кой ли тук му дреме.
Re: ВЕЛИКДЕНЧО
Твърде малко може да направим, защото нещата се решават навън.
Но все пак има и неща които можем да правим докато дойдат по-добри времена.
Например, един евреин преди да направи сделка или да вземе важно решение се интересува дали това е добро и за другите евреи.
Ние също не трябва да позволяваме да ни делят по какви ли не показатели, а да мислим и за останалите българи.
Да работим да влизат пари в България, а не да излизат.
Да не позволяваме да се заселват в България турци, албанци или евреи, защото тук ще стане като в Палестина или Югославия
и т.н.
Но все пак има и неща които можем да правим докато дойдат по-добри времена.
Например, един евреин преди да направи сделка или да вземе важно решение се интересува дали това е добро и за другите евреи.
Ние също не трябва да позволяваме да ни делят по какви ли не показатели, а да мислим и за останалите българи.
Да работим да влизат пари в България, а не да излизат.
Да не позволяваме да се заселват в България турци, албанци или евреи, защото тук ще стане като в Палестина или Югославия
и т.н.