Do srqda.
6 отговора
75 прегледа
Re: Do srqda.
Добре де! Но ми кажи нещо, теб изобщо не те интересува Ззлоба!
Ти си само Наблюдател и не взимаш участие във форумите, доказала си го и изведнъж се застъпваш за него, като знаеш, че той не е толкова лишен от безочие и арогантност, за да се остави някой да го подреди така!
Има нещо друго, защото това не го правиш за себе си, не го правиш за Ззлоба, а за някой друг, който не искаш да прочете Темата?
пусна няколко бележки в др клубове, защото иначе би било на очи застъпничеството ти! Пламен го подреди с отмъщението си за преписаните заслуги на него, но само недей да ми излизаш с номера, че правиш всичко това от милосърдие! Познавам те!
А още повече, че Добрата е Ззлоба, и двамата го знаем! Кой защитаваш?!
Ти си само Наблюдател и не взимаш участие във форумите, доказала си го и изведнъж се застъпваш за него, като знаеш, че той не е толкова лишен от безочие и арогантност, за да се остави някой да го подреди така!
Има нещо друго, защото това не го правиш за себе си, не го правиш за Ззлоба, а за някой друг, който не искаш да прочете Темата?
пусна няколко бележки в др клубове, защото иначе би било на очи застъпничеството ти! Пламен го подреди с отмъщението си за преписаните заслуги на него, но само недей да ми излизаш с номера, че правиш всичко това от милосърдие! Познавам те!
А още повече, че Добрата е Ззлоба, и двамата го знаем! Кой защитаваш?!
Re: Do srqda.
Аз и морето
Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.
Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.
Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
Така по-добре ли е?
Недей заради тоя кретен да си разваляме отношенията!
Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.
Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.
Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
Така по-добре ли е?
Недей заради тоя кретен да си разваляме отношенията!