Саша

На всеки кол бе кацнала по една маймуна. Когато пищяха, обръщаха глави към небето, сякаш се молеха на незнайно божество. Никога на крещяха едновременно. Всяка имаше свой ред и търпеливо го чакаше. Саша се опитваше да разгадае последователността, но все не успяваше да отгатне коя ще е средващата, чиито писъци ще раздерат въздуха като къс евтина басма. Господи, трябваше да има някаква точна последователност. Трябваше да има логика. Логика. Точно тогава заваля дъжд и прогони маймуните. Саша се съблече и излезе под капките. Разпери ръце и обърна лице към небето. Започна да кряска като маймуна. От водата късата й коса залепна за главата и Саша заприлича досущ на маймуна. Започна да подскача. Напуканата земя жадно поглъщаше капките. Скрити под навеса, маймуните наблюдаваха Саша с недоумение. Червените им очи бяха пълни с въпроси.

Вече не валеше така силно. Вътре беше задушно. Саша пооправи мокрите триъгълници, които късите кичури коса бяха образували по челото й, облече си якето и излезе. В метрото я зяпаха тъпите физиономии на шепа запалянковци, които явно се бяха запътили на мач. Черното кученце в скута на жената отсреща имаше същите червени очи, изпълнени с въпроси, и като че ли всеки момент щеше да изкряска. Шумът на метрото, като тропот на стадо бикове, караше въздуха да трепти. Саша бе спокойна, дори не примигваше. Физиономията й бе безизразна, но нищо не можеше да скрие изразителните й очи. Сля се с тълпата. Паважът бе мокър и хлъзгав. Хората блуждаеха като силуети. Саша не бързаше, но подминаваше витрините, без да се загледа. Почти се сблъска с един клоун в жълто, който разгласяваше гостуването на някакъв руски цирк. Саша пореше локвите с тежките си подметки и уверената си походка на войник. Щом стигна площада се спря, извади цигара, седна на ръба на фонтана и зачака. Чувстваше се като риба в Хонконг, силна и пъргава, която рибарите не ще уловят в мрежите си и не ще продават на някой шумен рибен пазар. Не ще я предлагат като първокласна стока на дами с лица като на порцеланови кукли. Не ще я сервират в скъпи ресторанти, украсена с аншоа и стръкче магданоз. Тя бе Plectropomus leopardis, леопардова пъстърва – бе силна и пъргава като леопард, а лицето й бе осеяно с лунички, досущ като пъстърва. Уличните търговци вече прибираха стоката си. Площадът се обезлюдяваше, а Саша все така чакаше. Защо я нямаше още? Вече минаха часове. Дали да не се откаже. Не, как така ще се откаже?! Нима не бе силна?! Ще чака.


“Днес сутринта във фонтана на площад “Св. Ана” бе открито замръзнало момиче. Има къса черна коса. Облечена е в черно кожено яке, черен панталон и черни обувки. Няма белези от насилие. Причината за смъртта й още не е установена. Умоляват се гражданите, които я познават или имат информация по случая, да се обадят в най-близкото управление на полицията.”

И кво беше тва?

Художествена литература.