Дайте съвет ........

ами най-общо нещата ... бяхме заедно 4 години, аз и бях първия сериозен приятел, имали сме доста спречквания но всичко се е оправяло, до скоро нещата вървяха добре, мислехме за семейство, за бъдещето, изведнъж тя се промени, сега разбирам че може би е заради друг, д тук добре, ако ми беше казала има друг между нас всичко свърши .. все някак щех да го приема и да се примеря. Но тя ми казва, нека бъдем приятели, изчакай известно време, и след това отново ще сме заедно. Казва че иска да бъде свободна, да поживее ..... до днес и вярвах или поне се опитвах, наистина си мислех че иска свобода, но днес разбрах че наистина има друг, към който също изпитва чуства, би предпочела да нарани мене отколкото него .... уверяваме че са само приятели но и на двамата ни е ясно че не е така .. какво мога да направя? Да кажа край, всичко свърши, а ако наистина иска след време да се върне при мене, аз съм готов да я приема винаги, аз я обичам .. много .... но ако и след време и след година или две тя не се върне, ако след него има друг, и после друг ....... цялото това време и чякане, а което е по лошо . и болката ще са напразно, Не знам, какво да правя .... дори вече не мога да взема самостоятело решение. А нямам приетели или познати с които да го обсъдя и които да ме посъветват ... затова стигнах до тук , а и тук всички са непристрастни, и трезвомислещи ..... може би и вие си имате проблеми ....колко лесно се решават чужди проблеми ....... готов съмна всичко за нея ... предпочитам да не живея без нея, но това е единственото сигурно нещо, ще продължа да живея но как ..... толкова е празно .... и безразлично .... светът някак изведнъж с епромени, тя беше всичко за мене ... не знам дали ме разбирате, човек който е обичал истински предполагам ме разбира ..... дали някога тази празнина ще се запълни? Иска ми се да можех да променя нещата но не мога .... никога не съм оценил какво значи тя за мене, давал съм и всичко но я приемах като нещо което ще е винаги до мен, а сега в момента когато нея вече я няма .......

Просто започни веднага да се занимаваш с нещо и се отдай изцяло на него, така ще си отдалечиш мислите от нея, иначе мотивът може да ти е и самата тя, в това лошо няма, ако искаш си мисли и вярвай, че някога пак ще се върне при теб.
Обърни внимание на последния ми абзац в "ЗА ПОЛОВЕТЕ", а именно на термина "непобедим в любовта". Той е ключът за решението на подобни проблеми.
Успех и горе главата!:-)

Да това се опитвам от 3 седмици ..... защото каквото и да вярвах и да исмах да вярвам усещах че тя ще намери друг ....... но не е толкова лесно, с каквото и да се хвана не върви, работе и по едно време изниква мисълта за нея, с много зор се сдържам да не и се обадя както винаги в продължение на 4 години, когато тя ми се обади се опитвам да се държа нормално ...... не знам .... ако вярвам че един ден ще се върне ...... в момента мога да повярвам на всичко ... но когато я виждам с друг ..... боли ... страх ме е че мога да я намразя ..... как може всички тези чуства, обичта и любовта да могат да се превърнат в омраза, нормално ли е това ....... не искам да я мразя ...... но искам неща които не могат да се върнат ....... не знам, доста съм объркан, не знам какво да мисля каквп да правя .. дори не знам дали пиша смислено .....

Звучиш ми много искрено и с много болка...Това пространство не е никак защитено откъм нападки и не е никак адекватно откъм отговори, казвам ти го съвсем доброжелателно,като човек който го познава, който няма какво да губи и затова само печели от нещата, коието може да открие и да си признае-ти сам ще имаш шанса да се убедиш.Въпроса и Отговорът на твоята история са в Теб!!!Казвам го, защото знам и какво е да те наранят в една дълга връзка, знам какво е да нараниш в една дълга връзка искайки и слагайки Края и с обещание за Не-край.Знам как всичко, до което се докоснеш напомня за другия.Няма значение кой слага края, когато нещо е тръгнало да си отива в едни отношения.Аз сложих подобен като твоята приятелка Край на една дългогодишна годишна връзка после намерих помощно колело-някакъв външен обект, но края не беше заради него.Мина много време и отново се срещнахме други за да се срещнем в една едни нови и по-истински отношения.Но това е моята история.Твоята ти сам ще случиш.Всъщност Края на едни отношения е винаги вътре в тях, а не вън.Повода е винаги различен от причината, смятам знаеш...Опитай се да приемеш философски и силно връщащо се към себе си случилото се има една всеизвестна притча написана в началото на "птиците умират сами":
***
Ако обичаш нещо-
пусни го на свобода,
ако то отново се върне при теб-
значи наистина е било твое,
ако ли не значи никога не е било...

Наистина е така...
Стискам ти палци да намериш себе си да се върнеш към себе си и да станеш по-силен и зрял,приеми, че ако се срещнете срещащо след време-ще е прекрасно, ако ли не -нищо не може да се направи, но щастието ти принадлежи някъде другаде по пътя ти...
късмет!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

спокойно, нормално е да изпитваш и гняв и омраза и отрицание в новият тип ситуация и отношения, които имате...Докато накрая подредено вътре в себе си започнеш да приемаш реалността със силата, която имаш и ти принадлежи, но която когато си в депресията на една раздяла не можеш да извикаш...
Времето лекува-бавно и сигурно, но през това време наистина трябва да имаш цели, на които да заложиш и приятели, с които да сменяш лентата -разтоварващо и пдкрепящо...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

не знам зашо пиша тук, от една страна да получа съвет, въпреки че едва ли бих се съобразил, ако имах волята да го направя щях да направя това което мисля за правилно а не това което чуствата ме подтикват да правя..... за тая притча , да знам за нея .... напоследък наистина я бях позабравил, много пъти съм го мислил, трудно е да бъдеш смел, да пуснеш нещо на свобода ... аз най-лошото е че аз не успях да я пусна, тя само си даде свободата, може би съм бил егоист в отношенията ни .. знам че проблема не е външен, знам че с когото и да е сега всичко е временно....... от както сме се разделили и сме само приятели няма ден в който да не сме говорили, когато не ми се обади просто откачам, достатъчно ми е да чуя само гласът за да се почуствам по добре....иска ми се да не е така .. но като че ли нямам волята да го направя..... решението е трудно, знам че трябва да го взема аз и никой не може вместо мен има и една друга притча, или каквото е там,

Не можеш да изгубиш нещо което не си притежавал

и сега се чудя .. през всички тези години какви бяха нейните чуства към мен .... дали наистина я губя или няма какво да губя, или тя никога не е била моя, не го казвам в смисъл на притежание, а в смисъл че аз съм бил за нея това което и тя за мен ....... ще се опитам да чакам ....... странно, преди сме се карали за това че съм се заглеждал по други жени ....... е в момента нямам нито желание да се заглеждам а още по малко за секс с друга жена, въ всяка жена се опитвам да намеря нея ........

още си много в страстта и много фиксиран, затова е нормално да търсиш подкрепа и надежда от целият свят, когато не можеш да я намериш в себе си за себе си...Ти си значел нещо за нея и вероятно и сега значиш, това е безсмислено да го разнищтваш и търсиш доказателства, но преформолирането на едни отношения или е знак промяна в тях, която рано или късно трябва да приемем, но винаги имаме нужда от доказателства.Миналото е особено съзнание, но то не може да ни следва, когато ни пречи.Сети се какво си правил и какво те е радвало извън вашите отношения преди да се срещнете или пък като сте били заедно?Едни истински отношения не наподобяват зависимост и поглъщане кото черни дупки-те са между две отделни личности със собствен център и орбита представи си ги кото планетите на Слънцето и Луната...Намери себе си, своя център, своята орбита и ги следвай...Всичко друго ще е агония, повярвай ми...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Преди нея ..... нищо .... а още по малко това с което се занимавах, след като се запознахме .... работата, тя наистина беше мноо за мен, но има една подробност, стремежът ми да работя бе продиктуван най-вече от това да мога да и осигуря по добри условия, работех по 13-14 часа на ден ... и това е най-кофтито сигурно, като се хвана в момента да работя за да забравя самата работа ме подсеща за нея. Преди да я срещна нямах цели в живота, живеех ден за ден, без планове, просто каквото стане. Имам особен начин на мислене, и много от давана съм приел смъртта като нещо нормално, преди да я срещна може да се каже че живеех заради живота, т.е. колкото да мине времето, много напразно пропиляно време, в занимание с неща които не бих искал да споменавам. Та тя освен всичко друго ми даде и цел в живота, но сега тази цел я няма, защото не мога да си представя че ще имам семейство с друга, или по скоро не искам да си представя какво бих им причинил, може би сега наистина съм под влияние на стреса, на чуствата, но мисля и съм почти уверен, че дори и да създам семейства, ако един ден тя се появи и иска да сме заедно ще зарежа всичко. Имах позната която почина, бяхме просто приятели, преди доста време, и тя е единствената която би могла да промени начина ми на живот през тези 4 години въпреки че много обичах настоящата, или по точно бившата си приятелка.
Преди 4 години прекарвах повечето време с "приятели" по заведенията и се наливахме ..... сега отнова май стигнах до там .... не искам да връщам тоя си начин на живот, в момента имам работа, добра работа, имампереспективи, а и работя това което ми харесва ... ... пак пиша несвързано май ... губя ви времето ... извинете

Тя може би е изиграла важната роля в живота ти. Отвори в себе си пространство за да можеш да видиш света без постоянно да го измерваш с нея и тя да е била опорната точка от която си го повдигал...Човек може да дава толкова и само толкова любов на някого колкото дава на себе си.Времее да заобичаш малко себе си за да те заобича и Тя-било то бившата Тя или някоя Друга, която не си готов да видиш...
Време е да намериш и опознаеш себе си, обичайки се за да изивикаш отново любовтта в живота си...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

ще опитам ... само да рабера как става

сега като заспиш, след всички бръщолевеници тук.Представи си че докато спиш се случи Чудо и ти ще знаеш как...
какво ще е първото нещо което ще направиш утре като се събудиш?
как тя или някой друг-по какво ще разбере, че в теб е станала промяната?
отговори си на тези въпроси-след време ще разбереш ключа, който искам да ти дам с тях...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Нито истински, нито неистински. Само никак.

П.П. Ако ти е нужен съвет - подпиши се. Може и с псевдоним. Ако си бесен на баща си, че носиш неговото име, да речем. Ама го отстоявай непременно, когато казваш обичам те. Дори и той да е Кретен.

Според мен.

Хм ... вече съм буден ... и първото нещо което искам да направя е да и се обадя .... е малко е раничко да и се обаждам, но предполагам ще го направя. А като и се обадя, ако има желание ще си поговорим, и може би тогава ще мога да взема решение .... или просто ще забравя до другият път когато ги видя заедно, и до другият път в който ми покаже че той е по важният за нея .....
p.s. надеждата ..... не знам дали човек винаги трябва да се надява.. аз се надявам, надявам се че един ден всичко ще се оправи, и заради тази надежда съм готов да чакам ...... а ако трябва да бъда честен .... очаквах да бъде с друг, единственото което я помилих беше дори и да има друг, каквото и да чуства към него нека се държим приятелски, а единственото която тя направи бе да ми покаже какво чуства към него и че вече не го чуства към мене... понякога жените постъпват много жестоко, това ме нарани повече, това че тя не се интересува от това което чуствам аз ..... не искам да се прави че ме обича, но .... не знам, може би мисля твърде егоистично ........ а на сутринта , в никакъв случай не ми е по леко от снощи ..... единственото което искам е да я погледна в очите и да и кажа обичам те ... без това да я ядосва .... май ми трябва психиатър .....

препрочитам темата нещата придобиват друга светлина, в момента виждам това което съм изпитвал снощи а сега знам това което изпитвам днес ... Чудо не може да стане, но може да се опитамда си помогна. Казваш обичай себе си, а али проблема не е че прекалено много обичам себе си. Времето като че ли е спряло ... а днес е събота .... кофти, поне ако бях на работа щех да имам малко време за да се успокоят чуствата ... в момента мисля само по този въпрос, исками се да се оставя на тъгата да ме залее, да ме погълне, и след това всичко да тръгне нормално, както е ставало и при предишните ми връзки, защото малко ии много и при тях съм изпитвал някакви чуства, макар и несравними със сегашните, но дори това не може да стане .. права си трябва ми време .... трябва някой да ми го даде, знам че ако не се виждаме една седмица ще мога много по добре да осъзная нещата, ще мога да позволя на тъгата да ме обгърне и да ме напусне, ето тук мисля един приятел какъвто нямам, който е до мен може да ми помогне, да ме отдели от тези мисли .... знам и още едно решение, но ме е страх че ще ми хареса твърде много ... алкохола не решава проблеми, но единствено той в момента може да ми даде времето, но ме е страх че след това няма да искам да спра и изпитам тъгата, а дори и да имаме някакви шансове някога след време пак да се съберем, определено няма да го направи ако съм се превърнал в алкохолик, а и аз нямам никакво желание да го правя, имам рабоа която ми харесва и искам да я работя, това е другото нщо което ми отвлича мислите, но не достатъчно.
И за онази притча .....чувал съм и друга, не знам дали ще мога точно да я напиша, а може би някой е преработил предната .....

ако истински обичаш нещо дай му свободата,
ако един ден то се върне при тебе, ще бъде завинаги

... ех как си мечтая за това завинаги ......... а мислите ли че всичко това може да се дължи и на стреса, защто в момента тя наистина е подложена на стрес, не е споделяла с мен до преди да се разделим, усещах че нещо я притеснява, но вече разбрах какво е, тя е в период в който не е сигурна за бъдещето си, не за това с мен или с друг, а за бъдещето си като личност, дали и това може да указва влияние в-у чуствата и ..... иска ми се да вярвам че това е причината,и сега просто трябваше да намери някакъв отдушник да промени нещо и го направи .. може би наистина е искренна, и може би ако наистина я обичам трябва да я оставя за момент само, с друг или други ... истина е че ревнувам, но това че е била с друг просто за да се успокои да .. не знам точно защо, но това не променя ни най-малко чуствата ми към нея, чуствам се наране не от самият факт, а от начина по който ми го поднася, от това че умишлено го прави така че да ме нарани, ето от това ме боли, от мисълта че тя иска да ме нарани ..... това е нещо коетоникога не съм очаквал, за което никога не съм мислил .....

случай, преди 5 минути и се обадих, просто и чух гласът, но това "обади се по късно" ми беше достатъчно, дори това като че ли е достатъчно за да забравя че снощи ме нарани нарочно ..... а след една порция ребърца .. съм почти променен, това всъщност е другото нещо освен работата, което ме отвлича от проблемите, яденето , не знам но явно някои животинските инстинкти или по скоро първосигнали, ми влияят доста. Отново се надявам ..... в какво не знам.. но се надявам че нещата ще се оправят един ден .... или просто ще чакам докато всичко стане необратимо .... НАДЕЖДА- това е другото нещо което ме удивява .. как само мисълта за нещо, дори и да няма никакъв реален шанс да се случи може да стимулира хората.
Знайте ли на вън е прекрасен ден, облачно е малко но е красиво, в такива моменти си мисля за природата, успокоява ме, мога да гледам звездите или синьото небе с часове, движението на облаците, и някак си ме прави по жив, разтоварва ме ... така мога да избягам от действителноста поне за малко ... природата е нещо велико, космосът нещо съвършенно ... и изведнъж ми идват мисли, как може нищожни същества като нас да се опитват да занимават цялата вселена , с мизерните си проблемчета ......това е малко отконение от темата, ама не знам къде другаде мога да споделя тези си мисли ..... не мислите ли че се имаме за нещо велико, а всъщност сме една мизерна цивилизацийка, в края на галактиката, и не можем да направим нищо когато дойде време да изчезнем от лицето на тази планета. Не го приемайте като черногледство, според мен това е реализъм, не го свързвам с моите проблеми, не е случайно оформила се мисъл в главата ми а нещо над което мисля от доста време, доста преди да се запозная с бившата ми вече приятелка.

Трябва да бъдеш наистина силен...да не се оставяш на болката да те прекърши...Въпреки че...не знам как може човек да бъде силен в една такава ситуация...и...лесно е да се дават съвети по принцип...но на мен дори и това сега не ми е лесно...след като прочетох всичко, което си писал снощи и днес...останах...потресена...да...не е прекалено силно, ако го нарека така...
И...
Не знам какво да кажа...
Никога не съм попадала в такава ситуация...
И аз съм била наранявана...силно...но...никога толкова...
Затова предполагам, че дори и нямам представа как се чувстваш в момента...
Аз...всъщност...просто исках...да ти се усмихна...
Защото...не знам какво друго бих могла да направя за теб...
И защото...успя да ме развълнуваш...разбуди толкова много емоции в мен...и снощи, и днес...
А всичко, което си писал...толкова е искрено, човешко...едни от най-искрените и най-човешки постинги, които съм чела напоследък в този клуб...
Съжалявам, че не мога с нищо да помогна....освен...с една усмивка...

Бъди силен! Можеш да се справиш, колкото и да е трудно...


So nevermind the darkness,we still can find a way..Nothing lasts forever,even cold november rain..

Забрави я .изтрии телефонния и номер и всичко което ти напомня за нея.После се напий с алкохол

А мислиш ли че не е направено, а мислиш ли че помага, не не помага, напротив, в момента не ми остана нищо от нея освен спомена и редките ни срещи, няма нищо а толкова ми се иска да имам поне една снимка...... това не е решение, и съжалявам че си позволих да постъпя така, изгубих всичко което ме свързваше с нея и не мога да си го върна .... дори ме е страх да и кажа какво съм направил със всички неща, ще ме намрази , сигурен съм, това бяха неща правени и давани с любов, никога не съм си помислил че ще направя нещо подобно, мразя се ... а алкохола, да помага, помага да не мислиш, или притъпява усещането .. но докога .... докато станеш алкохолик , не знам какви са и чуствата към мен, не знам и за намеренията и , вече нищо не знам, но знам че това единствено може да я отблъсне, аз все още се надявам ... това е всичко което мога да правя. никога преди не съм обичал така, никога някой не е значел толкова за мен, сигурно се чудите как мга да изпитвам такива чуства, ами мога. Знаете ли погребах и роднини и приятели и единственото което съм си мислел е било, един ден за всеки идва краят, колкото и да съм се опитвал да покажа някакви чуства .. не е ставало, но сега ... представете си че изгубите нещото което било единствено за вас, заради което сте се променили, за което бихте направили всичко .... не бихте се учудили на подобни чуства в родител към изгубено дете, за мен нещата не са различни, аз изгуби част от мен изгубих член от моето семейство ... ако някога би ми се наложило да избирам м-у живота на някой от моето семейство и нейният .. не знам какво бих избрал, просто не знам, трудно се рабира нещо което не е изпитвано, мислите ли че преди 4 години бих разбрал нещо подобно, а и преди 2 или преди 1 дори след като бяхме заедно никога не съм приемал на сериозно мисълта че един ден можем да се разделим, може да съм мислил по въпроса но ми бе достатъчно да я погледна и всякакви такива мисли изчезваха ...... и изведнъж .... не беше лесно да подхвана този въпрос с нея, знам че тя и да го желае нямаше да го направи ако не я бях попитал, не знам дали иска да се съберем, дали още има чуства, но знам че преди 2 седмици не би искала да ме нарани дори и тя да страда, аз повдигнах темата, аз и казах че живота ще продължи, беше ми достатъчно да ми каже че не желае да бъде повече с мен, всичкоостанало го направих аз, съжалявам но знам че иначе я наранявах, и затова сега ме боли толкова много, как изведнъж се промени така, как извъднъж можа да бъде толкова жестока .....
а вие всички ми помагате с това че ми отговаряте .. за тези които не могат да ме разберът, просто ви пожелаван някой ден да изпитате същата любов, и дано при вас краят да не е такъв, струва си всяка секунда прекарана с нея, но след краят .......а един ден винаги има край ... никой не живее вечено ...и не мисля че подобен край ще е по малко болезнен, напротив ....сега мога все още да се надявам да се боря за нея ...... това е единственото за което мисля, не бих могъл да я забравя.

Тежък случайпробвай да не я виждаш изобщо за да не се дразниш повече.