Не разбирам

Защо се случи така? Не зная. Сигурно си има обяснение, но аз не го знам. Вие винаги ли имате обяснение на нещата? Сол и Мед да не отговарят, имам чувството, че те имат отговори на всички въпроси.

Не разбирам способността на хората да те нараняват.
Бавно и методично да ти стъпват по мазолите, прекрасно осъзнавайки какво ти причиняват.
Да те мачкат, да доказват, да вадят вода от несъществуващи кладенци или откровено да лъжат.
Кому е нужно това?
Защо го правят?
Има ли смисъл? Не биеш ли себе си, удряйки другите?

Мед и Сол имат отговори пък да не отговарят? Не разбирам.
Нали въпрос задаваш?
Значи го задаваш на тези, които нямат отговор?
Опс, аз май не трябваше да отговарям на тая тема :)

Ей сега ще се автомодерирам...

не винаги те правят хората щастливи, даже и в дългосрочен план
затова си остават за мен

Пролетта е дяволски далече............

Първо, защото ако ти не позволиш на някой да те обиди... то, нечията недобронамереност едва ли ще те стигне. Чувстваш се обидена или настъпана, не защото от приказките е излязла ламята и те наяла, а защото ти си допуснала някой си да те нарани.
Само пълен идиот не би осъзнал "какво ти причинява", ако го прави съзнателно. В такива случаи аз обикновено питам:
- Ти ся кво? Нещо искаш да ме скапеш ли? Нещо ми играеш организацията на чудовищата и змейовете ли?
И така се свършва. Не виждам ква ти е драмата.

Acropolis adieu

Аз понеже нямам право на отговор, ще разкажа приказка… :))))))))
Слушай…

В едно купе случайно се събрали търговски пътници…
Разприказвали се и.. като разбрали, че всички са търговски пътници започнали да се оплакват колко е тежка тяхната професия.
Чували се мрънканици от всякъде :
Писнало ми е да пътувам.
Противно е да те гледат като натрапник.
Карат ни да чакаме с часове.
Неперкъснато сме далеч от семействата си.
И в студ и в пек си навън.
Ругаят ни.
Гонят ни.
Обиждат ни.

Оплаквали се те, а един възрастен белобрад старец ги слушал, слушал и накрая рекъл: прави сте… трудна е нашата професия, и сме винаги на път и мраз и пек и далеч от семейство и любими хора, и чакаме и ни ругаят и ни гонят.. и сте прави за всичко, но … само с едно не мога да се съглася - ами … мен никога не са ме обиждали…

Повредата е в моя телевизор.

ааааа, това не знам...
аз само приказки знам... :))))))))))