Народопсихологията ни

Много хубава статия, писана още през 30-те години. Съжалявам за copy&paste-та, ама си струва да я прочетете.

Духът на отрицание у българина
НАЙДЕН ШЕЙТАНОВ*


Както е имало и има у нас официален и неофициален фолклор, тъй е съществувал и съществува “дух на утвърждение” и “дух на отрицание”. Няма нужда да се казва, че такова отрицателство не е нещо изключително българско, че то се гнезди в манталитета и на други славянски народи: на руси, поляци, чехи; на неславянските - ирландци, испанци, португалци; дори в известни случаи се забелязва и у главните носители на европейската култура - англичани, френци, немци, без да говорим за азиатските и други народности. Трябва обаче да се каже, че тоя дух на отрицание е нещо твърде много българско и най-простото доказателство за това представя известният израз “Българска работа!”, гдето се иска да се характеризува сбито отрицателното в нашия живот.(…)


Психиката на нашето отрицание е отразена във фолклора ни, ала може да се наблюдава и в съвременното българско всекидневие. Тя обикновено върви като мрачен двойник на положителната психика. Детето например се означава в една народна песен като “живи железа на ръце”, т.е. като окови за майката. Казва се “син като клин”, т.е. нещо вредително, а за дъщерята - че расте за чужда къща или че е вид на овощно дърво, плодът на което яде друг. Момата и момъкът през периода на любенето се “лъжат”, т.е. надхитрят. А сватбата се представя като нещастие през “сляпата неделя”, когато младоженецът бърка в торба със змии, т.е. с жени, и “ако има късмет”, изважда обикновена змия, а не усойница. Затова - “посгоди се, пороби се”, “ожени се, погреби се”. Съпругът и съпругата се представят като антиподи на живота: той е куче, тя е котка, той внася, тя изнася. Семейният живот се движи обикновено в атмосфера на караница. (…) В сдружение за обща работа малко се вярва: “Орташка кобила и кучета не я ядат.” Напротив, хвали се индивидуалната стръв за благо и успех: “На вълка вратът е дебел, защото си върши работата сам”, “Света не мож оправи, ами гледай да го оправиш за себе си”. Доброто се смята за нещо слабо, беззащитно, а на хубавото се приписва жалък жребий: “Най-хубавата ябълка свинята я изяда.” Храни се съмнение дори към върховната справедливост: “Богат ли си - в рая, сиромах ли – накрая.” Селото се схваща като самостойна държава. Затуй се водят същински битки с другите села за пасища и гори. Селото изобщо мрази града. Гражданинът се схваща отрицателно: “гражданин - кръстен дявол”. “Той седи под сянка - не работи.” За труд се признава само полската работа. Мрази се и градската култура.(…) Градът е за нашия народ така също седалище на бирници - данъкът не се схваща като лепта за общото, а като робско даждие - и главно център на власт. Властта, особено административната, е най-висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достигне тя - се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота. Оттам извънредно силното политизуване на широките ни народни маси - нещо, което спъва всеки друг почин, идея, дело. До власт се идва чрез партия и затова тая обществена категория поглъща толкова много време, сили, удовлетворение на лични интереси. Политическата психика на българина се проявява естествено най-вече през време на избори. Тоя период се схваща от народа ни като повсеместен поход на лъжата. Ако запитате селяни, които отиват на предизборно събрание “Къде така?”, те ще ви отговорят обикновено: “Ще лъже един там, отиваме да го чуем.” Чрез партия обаче селянинът може да зареже цървулите, т.е. селото, и да се пресели в града. Такъв селянин изведнъж става отрицател на селото - и то често най-голям. В града селянинът става обикновено дребен служещ или чиновник, ала нерядко се издига и до върха на административната стълба. Нашият чиновник, бил селянин или гражданин, си е в известен смисъл почти отрицател на държавата. Твърде често той слага държавната пара вместо в касата в собствения си джоб. Нашият чиновник се мисли за представител на нещо голямо и недостъпно, а посетителят се смята за мравка или за дойна крава. Ако и всички да се стремят към власт, а като чиновници се имат за нейни органи, понятието “държава” е най-отвлеченото в съзнанието на българина. Той се намира или над нея, като някакъв азиатски деспот и разполага с всичките й средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата. (…)


И тъй, в психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички и пр. (…)


За отрицателната ни психика, дислокация и етнология би се създала по-сигурна основа, ако се изложеше историята на нашето отрицание - неизследвана досега и сложно преплетена с политико-социалните и културните събития и факти на позитивното ни минало. Нашата държава се основава от Исперихови българи, като горен слой, и от славяни, като подчинени - дуализъм, който се знае в Русия, Франция, Англия и пр. У нас обаче се проявява доста остро държавната власт - нещо, което предизвиква отпор у “демократичните” славяни или отрицание към държавата и висшите слоеве. Към това политико-социално отрицателство се присъединява и културно, когато с приемане на християнството чуждата византийска култура с държавна помощ иска да унищожи местната езическа култура на славяни и българи. Нещо подобно личи и в други европейски държави, ала специално българското тук е суровостта в отношенията. Зиналата по тоя начин пропаст между българи и славяни, между поданици и държава, град и село, между византийско-българска църква и народно езичество - тая пропаст се използва от ереста на богомилството, която е продължение на манихейството, ала се оформя като чисто наше религиозно движение. То излазя лека-полека пред народните маси с цяла програма на отрицание: против държавата и всички нейни органи, против официалната църква. (…)


Друга историческа причина на националното ни отрицателство е липсата на развита българска култура, материална и идейна. Постиженията на града са били от чужд, византийски характер и не са се възприемали от селото, което било крепост на своето, на народното. Селската култура, от друга страна, не е имала достъп в града, гдето да се развие в по-висши форми. Така чрез взаимно отрицание се е спъвало развитието на всички културни почини у нас и никоя култура не се е наложила окончателно на цялата ни страна. Затуй в продължение на повече от хиляда години исторически живот - време, което бе достатъчно за англичани, френци и немци да дигнат величествени катедрали на своята култура и почти да се изживеят исторично - ние тъпчем на едно място, самоизяждаме се от отрицание, гинем в културно безплодие и безпомощност.(…)


Националното ни отрицателство проявява стремеж и към обособяване в цялостен мироглед. Разработена е обаче предимно метафизиката в народната ни отрицателна философия. Съставните й елементи са отчасти оригинални мисловни достижения, отчасти влияния от индийския будизъм и иранския дуализъм, ала има нещо и от старотракийско време. Излазя се, така да се каже, от песимистичен биологизъм и се отива към остро очертана антитеза: живот и смърт, добро и зло, като върховенство се отдава на смъртта и на злото - прояви на мащехата съдба. Проглъбяване и известна систематизация на така явилия се култ към злото се извършва от кабалистичната теология на богомилството, доста близка впрочем на богословието на древнобалканското орфейство. За царство на злото, на дявола, се прогласява целият видим свят заедно с историчния живот, а престолът на доброта, на Бога, се дига на небето. Като че се теологизува суровата балканска и българска история, от което са се запазили дори национални следи. Така в космогонната по същество приказка за раздаването на късметите жестокият жребий на българина се отъждествява с изначалната участ на Адама - и двамата се осъждат на черен труд в тоя свят. Сякаш е имало българско грехопадение! Като че върху нашия народ е изречена върховна клетва и нашата история се отиграва в ада. Нещо от тая дуалистична мистика ми се ще да видя и в хумора на “Бай Ганя”. Ние се смеем на себе си, без да се обиждаме, защото инстинктивно се водим от следното: бай Ганьо е българин от тоя свят, българин на злото. Има обаче българин от оня свят, на доброто. Интересна, мисля, естетика на дуалистичната мистика. От постулата, че злото владее в тоя свят, нашият народ е извел отрицателната си етика: служба на злото, апатия към доброто, егоизъм на материалното, безсмислие на обществения живот - спасението е само лично и пр. Тоя дух прониква и в българската философия на обществото, държавата, народността, културата. Бай Ганьо например казва: “С дявола сме добре.”


Българският дух на отрицание е създал значи почти цяла система на сатанизъм, ала тая отрицателна философия се е явила най-вече като отчаян отпор на нашия народ срещу злата му участ да бъде държан едва ли не хиляда години в оковите на политико-социален и културен антиисторизъм.


- - -- -


*Студията е публикувана в книжка 2 на “Философски преглед” през 1933 г. Авторът е завършил философия в Лайпциг и Прага. Сътрудничил е освен на “Философска мисъл” и на авторитетното списание “Златорог”. Статията се препечатва със значителни съкращения.



[линк]

В България не са корумпирани партиите. Корумпирани са хората.

Малко е сгъстил боите, струва ви се. Обаче като цяло е прав. Най-неприятната за мене черта в Българската психология е именно този описан в статията МАЗОХИЗЪМ. Причината за него е в историческите унижения и несправедливости, които ни съпътстват от няколко века насам (точно това се казва и в статията).

Да се преодолее този негативен начин на мислене е може би най-важната задача на днешното Българско общество. Най-голямата роля за това би следвало да изиграе интелигенцията (офф, още една мръсна дума) и съживяването на икономиката разбира се.

Zavisi kakyv mazohisym imash predvid.
Nasheto e po skoro sljap egoizym, drebnavost i skrita zloba. Ako e za mazohizym, syrbite sa mnogo po-golemi ot nas.

Dear uncle's red-headed pumpkins!!!

Много точно!
Шопския принцип: "Не сакам я да съм добре, най-сакам на Вуте да му е зле!"

ТОЧНО ТОЗИ МАЗОХИЗЪМ ИМАМ ПРЕДВИД!!!

Да, добър анализ над психиката на българина. Самоче не съм съгласен с тълкуването на причините за това. От написаното излиза, че българинът си е такъв едва ли не генетично т.е. без външна намеса е станал такъв. Точно с това не мога да се съглася. Авторът казва, че западните държави са строели катедрали, но не уточнява какво е правил българинът в същото време - плащал е кръвен данък и е бил роб в собствените си земи в продължение на 5 века. Смятам, че това е бръкнало много дълбоко в самосъзнанието на българина и вероятно всички поговорки, които цитира автора са измислени по време на османското робство. Поколения наред българите са били роби. И когато един ден са се оказали свободни се е получило точно както в разказа "Пази боже сляпо да прогледа" - т.е. всичко което е трупано векове наред се е изляло с цялата си злоба върху... самите българи. Това е описано много добре и от Вазов и от Елин Пелин. Следват загубените световни войни, както и балканските. Накрая като връх на всичко тук се настанява и комунизмът. Е, в такъв случай какво се чудим на характера на българина. Той се е формирал такъв векове наред - колко ли ще е нужно за да се възстанови!?

Форумите не променят абсолютно нищо !!!
Само се разпискват пилците!

са се натрупвали. Съгласен съм, че може би основната част от гадостите в народопсихологията ни са се образували през турско и после през руско, ама и преди това сме били доста зле. Почти всички свестни управници в средновековието са били предавани от своите хора и веднага като са идвали следващите след тях са разсипвали постигнатото. Всъщност, никога не сме имали изградена собствена средновековна култура. Копирали сме всичко от византийците и мисленето ни тогава е било повлияно от тяхното - двуличие, подлост, склонност към деспотични форми на управление, централизиране на властта и т.н.т...

В България не са корумпирани партиите. Корумпирани са хората.

за преодоляването си прав, ама трябва да минат поколения и то при условие, че вървим по правилния път, което май не е така.
А "интелигенцията"(тъпа дума според мене) като моралност и начин на мислене не се различава от това, което не е "интелигенция". Виж Вежди Рашидов и Н. Йорданов например, дето са набедени за такива.........

В България не са корумпирани партиите. Корумпирани са хората.

То и испанците са били мавърски роби 7 века, ама не са оревали орталъка. И сърбите са били роби почти колкото и ние, ама не си обясняват проблемите с "робството". По време на така нареченото турско робство българите са имали значително повече свобода от свободните крепостни селяни във Франция и Англия. За Русия пък да не говорим, където са продавали крепостните като животни до средата на 19 век.

Аман от тъпи булгари, които само си търсят извинение.

Казват:обещахте за 800 дни да обърнете и подредите всичко.Никога не съм обещавал нещо подобно

Ама нали сме африкански посебници... Може и да съм съгласен, веднъж, а?

Самото прозиране на такава отрицателност в българщината, че чак да бъде проведено изучаване на въпроса и писан философски труд... Това някой може да го види като изява на... положителност? Или на отрицателност? Я да се досетим!

Толкова предци на днешни американци са били престъпници и паплач, и са дошли към Америка често подир твърд ритник от към Европата - значи говорим за върла генетическа цедилка за... нестандартно обществено поведение... И кво? Колко американци, 150 години по-късно, се плачат от тежко престъпно наследство?

А я гледай австралийците! Нашите американци са от обществените висини, в сравнение с ДОКУМЕНТИРАНИТЕ ашлаци, ЗАТОЧЕНИ в Австралия! Колко австралийци хленчат от документирано генетично прецеждане за престъпни наклонности?

Турското робство е дало отрицателни отражения върху българската психика. Но съпротивата срещу него, и то успешна, в крайна сметка, е дало положително отражение. Въпросът е до кога ще гледаме отрицателното - без да гледаме положителното. Моето мнение е, че гнетът от турското робство, заради нашия превъзходен български геном, е бил обърнат на упоритост към съпротива, и от там на положително влияние върху българската психика.

Тези дни службата ми е местена, и преглеждам архивирани книжа... И тази сутрин си четох годишните отчети... Я кажи колко американеца биха писали следното (в официален отчет!):

Извадки само, от завършеците:

За 1998:
4. CUSTOMER RECOGNITION:

Regarding 1.2.2 SeaLaunch DCR conference support:
"Thank You" note from Bob Kelly, Director, Dep't. 270, SSD, BNA - Downey ($5 value)

possibly others, but without free-market value (i.e. meaningless)

За 1999:
REWARDS:

Special Commendation, for ICD-3 update work; market value $60.
Group Achievement Award, for Orbiter Performance Enhancement work; no market value

За 2000:
REWARDS:

Pride@Boeing, for Sea Launch booster suction work (1999); market value $60.
Group Achievement Award, for Orbiter Vertical Tail Transonic Airloads work; no market value


Ще кажеш - къв бунак съм да пиша таквиз неща; какво ритам срещу ръжена, нали по американски индивидуалистки "ако не можеш да ги биеш, присъедини се към тях"? Моето е балканджийска работа, да напомням че работя за пари, не за грамоти! Кой освен българин, с генетична закалка за борба, би писал подобно нещо? (Досещаш се пред какви хора са докладвани отчетите.) И това не е реторичен въпрос! Защото от цялата група аз съм единствения българин генотип - и аз съм единствения да смея да критикувам изгъзиците по "психологични стимули"! Критиките в писмена форма, не шушукане из паркинга. И? Ми нищо. Преди няколко месеца ми дадоха извънредно увеличение на заплатата. И се спазарихме за още други стимули.

Да ти кажа, евала им прайм на турците, че заради тях сме станали такива корави хора! Имаме силата да поставим морала над закона и традицията и модата на деня!

А турците ако бяха имали малко ум, да ни прикоткат по кротко и по благо да сме им приятели... Каква империя още щяха да имат!

"По време на така нареченото турско робство българите са имали значително повече свобода от свободните крепостни селяни във Франция и Англия."
Точно по време на това робство е било извършено разпределението на света, направени са великите открития.
А българите са започнали да правят килийни училища - ето това е малка част от "значително повече свобода ", която уж били имали.

Аман от камерунщини.

Камерунецът говори за периода до 1700, горе-долу. Всъщност, англичаните не са имали право да напускат своето село без разрешение (от начало от местния феодал, по-късно от комисия по тези неща) до късните 1700. Евентуално комисията бива пре-избацана на пазачи на английските промишлени тайни, и ограниченията за пътуване биват стеснени само до работили в специфични промишлености.

Причината за сравнителната свобода на българите до края на 1700 не е турската милост, а турската липса на организация и налагане на прицеления обществен ред. Законите в турско и Западна Европа са били доста подобни (замени мохамедани с католици - и ето ти Австро-Унгария) - но западно-европейските закони са били прилагани - до като от турските е можело да се кръшне.

В Англия до края на 1700-те деца са били обесвани за кражба на дантелена кърпичка, примерно. Турците пък са набивали на кол... А гледал ли си решетъчните клетки (в музеи), висяли край германски градове? В които престъпниците (или набедените) са били поставяни, вдигани да висят на показ, държани до смърт от глад, и се е чакало костите им да изпаднат измежду решетките?

Европата дръпва към цивилизация към средата на 1600-те, говорим научна основа. И благата от тази основа достигат обикновения западно-европеец някъде към края на 1700-те. Не случайно тогава избухва Френската Революция. С други думи, България започва да изостава зад западните държави след 1650, но обикновеният българин усеща изоставането към края на 1700-те. Реакцията на турците срещу изоставането, поради назадничавите мохамедански догми (примерно забраната, после ограничението на печатни произведения, измежду много други идиотщини) полага истинското турско робство върху българите. Турският усет на изостаналост - и слабост - ги подбутва към създаване на отбранителна зона през планините в Балканския Полуостров; справка потурчването.

В крайна сметка, ако под турско е било толкова хубаво, къде е турската империя днес?

Но Камерунецът говори за началните 2-300 години.

Трябва да се отбележи, че разсъжденията ти са верни, но ще трябва да отместим датите поне със 100 години назад. Например Коперник издава знаменитата си книга за "тежките сфери" през 1543 година в Нюрберг. Самия Коперник произхожда от семейство от средна класа, така, че както се досещаш - по това време в Европа вече е имало учебна система, която е позволявала на хората от средната класа да посещават университети. В случая с Коперник говорим за университета в Краков, а после и за университетите в Болония,Падуа и Ферара. Тук става дума за тежка(за онова време математика), която не достига до училищата за ден-два. С други думи говорим за процес, започнал някъде към края на 1400-те(т.е. 100-на години след завземането на България).
Всъщност Паисий издава История славянобългарска през 1762 г. Значи става дума за едно забавяне от поне 400-500 години.

А иначе Камерунеца не за първи път говори глупости за турското робство - пък и за други неща. Всъщност истината е, че идването на турците затрива и после забавя с векове най-прогресивната част на Европа(и света по онова време), каквито са били бившите византийски земи и Балканския полуостров.

някой известен японски университет от средата на 19 век. Или някое научно откритие от това време.

в Япония? Ами например университета в Токио

Имаш някаква теория или просто питаш?

Университета Климент Охридски е открит през 1888 година. Единадесет години след токийския. Пък и ставаше въпрос за средата на 19 век. Тогава японците са били едно затворено феодално общество.

Не си прочел правилно. Токийският университет е преместен на сегашното си място през 1876, а не е основан тогава.
Между другото какво общо има това с темата доколко турското робство е забавило българското развитие?

кaто ги видя и ми се обръщaт червaтa. Всеки моге дa си изсмуче от пръстите нещо подобно. Твърдението, че БГ е пренaситенa с йони изпaрили се от многобройните минерaлни извори и довело до генни мутaции у бългaринa е по-лесно зaщитимо. Дa се обяснявя успехa или пaдението нa еднa нaция с нaродопсихологиятa е меко кaзaно нaивно. Ако товa беше тaкa Римскaтa империя би трябвaло дa е в процес нa рaзпaдaне, все пaк нaродопсихология не се променя зa годинa-две.

Както е казал Ван Моог преди повече от 30 години

"Разбира се на Бразилия са и нужни реформи ..., но преди всичко на нея и е нужна реформа на бразилския характер. Не трябва да се самозалъгваме: без реформа от този вид, без съпротивление към миналото, без анализ на националното самосъзнание което ни формира отвътре на толкова в интелектуално, колкото в емоционално отношение, без радикално изменение на житейските възгледи ние, както и преди, ще си останем това което сме: страна която се развива, но не се издига над другите, която не носи нищо ново на света, неорганизирата тълпа на която и липсва нравствена инициатива и чувство за принадлежност към нацията..."

Както можеш да обясниш успеха или падението на един човек с неговата психология, така можеш да обясниш и успеха и падението на една нация с народопсихологията и. Разбира се, това не е единствения фактор, ама е един от основните.
BTW, каква е тая Римска империя, дето не е минала през процес на разпадане? Къде се намира сега на картата и кой и е императора?

В България не са корумпирани партиите. Корумпирани са хората.