Невидима връзка ...

... заради таз' пуста чужбина ...
... наложи ми се да живея една година без дъщеря ми ...
... как я изкарах само аз си знам и на никоя майка не го пожелавам ...
... нищо на света не си заслужава подобна жертва ...

... както и да е , преживяхме го ...
... за моя радост , дъщеря ми много по-достойно се държа от мене - аз само хлипах безмълвно по телефона , докато тя ми обясняваше как си играели с " блатовчедите " и ходели с бабите на " Детски свят " ...

... много често я сънувах ...
... една сутрин сънувам , че е в болница , отделена е от мен със стъкло и през стъклото ми показва пръстчето си - кафяво имаше йод , аз я питам боцнаха ти пръстчето ли бе, мамо ...
... след което се събудих и както всяка сутрин веднага се лепнах за компютъра за новини от България ,пишех си със сестра ми и с други роднини ...
... имах писмо от нея и ми пише :" ... за 2 дена бяхме на село , децата събираха зелени орехи и сега ръчичките на Коки са почернели от Йода ..."

... направо замръзнах ...
... вие на това какво му викате - СЪВПАДЕНИЕ ли ???

Не мисля, че е съвпадение. Всеки има понякога от тези "ясновидски" сънища, които те карат да настръхнеш. На мен ми се случва доста често
Като се събудя след такъв сън и се чувствам вледенена през целия ден....

Не можеш ли да си вземеш детето с теб? Това че живеете толкова дълго разделени е ужасно
Съчувствам ти ....

... о, вече сме всички заедно ...
... но твърде много съм пропуснала , 1 година от живота на едно тригодишно е страшно много време ...

любовта наваксва времето

Недей да му се замисляш - важното е че е свършило!
Аз категорично заявих на мъжа си че без детето не тръгвам, макар и той никога да не ме е карал да избирам... . Е, МНОГО ни беше трудно - сама знаеш че като не ти е осигурено нищо и се изипваш с дете от летището е ужасно. Но имах кого да прегръщам нощем и да си казвам - ето заедно сме - и всичко изглеждаше по-леко...
Ама леко няма- и при едното и при другото решение.
Важното е че сега сте заедно :) гушкайте се и се обичайте:)

да, сънищата понякога са истинско изитание...
аз отдавна не сънувам и честно казано това ме радва.
по принцип не е добре да се споделят сънища дори с близко обкръжение, камо ли публично.

това си е информация твърде лична и човек трябва да се замисли, изхождайки от личния си опит, защо и какво му поднася сънят.


съвсем случайно попаднах на тази тема.
дано все пак с нещо бъда полезна.

клуБ съновник ми е недостъпен, така че това е. :(

[линк]