Объркано

Кажи ми...
Кога за последно в небето видял съм дъга?
И колко ли пъти с очи съм те търсил,
а в отговор - само тъга...

Нима не разбираш?
Живее живота, а с него живееш и ти.
И всичко все още си има значение,
но най-вече твойте мечти.

Не плача...
Тази влага в очите е топлия есенен дъжд,
със който завинаги всичко измито е
сякаш така - изведнъж.

Почакай...
Недей да си тръгваш... Навън е тъй тъмно сега...
Не гледай че толкова много посърнал съм -
ще бъда добре... сутринта.

Ако има човек, който ме е разплаквал със стиховете си и е опъвал до скъсване всичките ми сетива, това си ти.
Благодаря.

Марули, марули, марули...

Izwiniawaj

Za razplakwaneto de... inache - blagodaria...

Няма за какво. И това е начин да се усетиш жив : )

Марули, марули, марули...

e, chuwal sam i za po-dobri nachini...
no inache sam saglasen..

Е... не може само меда... Човек трябва да усети и жилото понякога.
За предпочитане, колкото може по-рядко

Марули, марули, марули...