Самотата

ме е сграбчила днес. Една такава самота, населена с непотребни хора...Не че са непотребни, но не могат да запълнят именно моята самота. Само я правят още по-....
Няма въпрос. Просто да си кажа.

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

прилича ми на интернет синдром... нежелание да комуникираш с хората около теб. хора с които не можеш да обсъждаш темите които би искала. търсиш въображаемия идеал, с който светът се превръща в безвремие...

Не. Никакъв интернет-синдром и нищо въображаемо. Самотата е плод на страх.

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

Много странно се изразяваш... "Непотребни хора"- чудно .. няма непотребни хора по скоро не са ти подходящата компания .Огледай се може и да откриеш нещо подходящо.
Имам въпрос какво правиш ти самата за да прогониш тази самота ? Не чакай някой да прогони облаците !Докато сама не решиш да излезеш от дупчицата си на слънчице никой няма да е в състояние да го стори. Но споко като ти омръзне да си самотна сама ще намериш изход!!!

явно съм изразил собственият си проблем =)))

"Самотата е плод на страх." Или обатно. Страхът е плод на самотата

Имаше навремето едни детски разказчета в картинки... котенцето Баф и кученцето Мяу... времето навън гърмяло и трещяло, пороен дъжд обливал къщата. Кученцето Мау треперело на верандата. Котенцето Баф го видяло и го попитало какво прави. Кученцето отговорло, че се страхува. Котенцето Баф го попитало дали иска да се страхуват заедно. Кученцето нямало нищо против. Станало им студено. Котенцето Баф предложило да се качат на таван и да продължат да се пострахуват там. =)))
нещо такова беше, не си го спомням добре =)))
Къде е Сабина?

не бъди непотребна...не е интересно...
пък и не всеки е като всеки

Сигурно е заради гадните дъждове.

И понеже темата е такава- тъжна и самотна, тук да кажа мрън и аз.

Обикновено се радвам, когато вали, ама вече прекалява.
Само като се сетя за купищата провалени планове тези дни, целият свят ми става крив.
То не беше ходене до Черепиш и спане на чували там, не беше ходене на стоп до Бачковския манастир,
не беше ходене поне до Витоша...
А колко пък колко малко време ми остава, за да приключа моите си неща... лелее...
Искам да се махна от всичко поне за няколко дни, а то вали.
И това ми било отпуска...

Sgrabchi ja za jakata i ja izhvyrli.
kogato sama zapylnish samotata, shte ti stane uiutno.
Inache e naj-dobre da sviknesh s neja. Togava si trygva.
Osven, ako ne ja obichash.

So goes the..love...

извикай си човека да ти запълни..самотата

както се настроиш това и ще получиш в живота! Уилкокс Го е казал много добре "Ако се смееш - и светът се смее с теб. Ако ли плачеш - плачеш сам сега."
Натъжи се и ще получиш празнота! Ако се развеселиш и светът ще се смее заедно с теб!
Ние привличаме в живота си онова, което сами проектираме с нашата нагласа.
Ние имаме пълен контрол над количеството смях, песни и радост в своя живот, независимо до каква степен сме убедени в противното!

Човек се нуждае от самотата не по-малко от колкото се нуждае от споделянето. Въпроса е в баланса. То е нещо като яденето - нали разбираш ? ;)

*

Дано ти е момент. Непоканената самота е тежко бреме.
Тези дни се бях сетила за едно стихотворение на Борис Христов- Самотният човек, винаги ме трогва- виждам го в очите на хора по улиците... и искам това да не бъде ничия съдба...

Самотният човек

Той има белег на челото си и сяда винаги накрая;
дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки, или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа, и мъкне вехтото си одеало.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска,
но ако пише стихове, той непременно ще остави
сълза в очите или драскотина в паметта ви.

В какъв ли огън е горял? И под каква ютия? -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш.
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Той има дом и топла супа, но е толкова самотен;
Животът му - изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И неговият дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

Споделяне на баницата ли?

Патриция Василева - Елия

Не е мое...

Недей да тръгваш сам на път ! Самотата буди неувереност .
А пътят - този стар мъдрец - прегърбил се през Вековете
не обича неуверените и страхливите и не им помага !
Страхът е като кал !
И заради стъпките на неуверените, пътят търси приятелството на дъждовете.
И ако искаш пътят да те заведе до твоята мечта -
стани приятел с дъждовете !
Тогава пътят ти измит ще бъде, и стъпките ти в белота ще светят.
Недей да тръгваш сам на път !
Стани приятел с дъждовете !

Патриция Василева - Елия