приказка

Искам толкова малко
и толкоз нищожно
не спирай да ме обичаш
не е невъзможно

Знам нея прегръщаш
но мислиш за мен
от срам се обръщаш
и гледаш смутен

Със поглед я галиш
а той е студен
и аз го усещам
защото мислиш за мен

На нея се вричаш
и с нея споделяш
но мене обичаш
и с мен се разделяш

В кошмарите нощем
от болка ридаеш
обичаш ме още
аз чувствам така е

Пристан твой ще остана
и пак ще те чакам
аз твоя съм рана
тъй реши го съдбата

Мразя страшните приказки, ей няма да мога да заспя довечера...

Викаш искаш ти малко
жалко, миличка, жалко
Но неща невъзможни
Пожелаваш, най-малко

Страдаш, тръпнеш, ридаеш
За перпетум любов
Не, адреса си сбъркала
Във живота суров

Кой кого ще прегръща,
и ще чака тревожно
за кого той ще мисли
и защо е студен

в чий кошмар ще си с него,
туй не знае съдбата,
успокой тая топка
и помни всяка болка
трае пладне до ден.

Az ne stradam , ne trupna
az uvi , sum shtasliva
liubovta ti bezputna,
e vuv mene krasiva!

Az ne iskam , ne chakam
ne jelaia, ne hapia,
i sled menene trakat
kamunaci i trapove!

Ti-sudba, az-otmora
liubovta mi e pesen
ti-jena , az-izgora
noseshta luch nebesen.

Ne koshmar, tia e polet!
Vechen stih e za dvama.
Niama go veche TVOIAT,
zazdravia tazi rana....

Ti si vik bez lice,
jar sebe si izpepelila,
Ti , poezia bez surce,
zagubila vsiaka sila!

Ти,мило,си едно буренче,див джожан,за нищо не става,но мирише остро и се усеща отдалеч.
Можеш да го стриеш между пръстите си и да го хвърлиш след това,в повечето случаи усещането от миризмата е потрес.

софянке, стига, де!
паранояса вече, поспри малко... и ти и всичките заядлици...
какво си емнала сега пък това дете?

Poetichnata zakachka ima poetichen otgovor. Ti kakvo emvane vidia tuka? Vuv vseki chovek ima niiakakvi chuvstva, no v tvoite ochi tova iavno sa grozni, izlishni neshta i nai veche zaiajdanici. Drug put ne mi vmeniavaj takiva deistvia, zashtoto po tozi nachin se opitvash i da pravish vnushenia na okolnite , koito ne sa verni. Ako imash da izrazish neshto i si poetesa , shte go napravish v potichna forma. No takiva komentari tochno tuka sa dosta grozni.
Otkaji se veche ot mentorskata si rolia , znaesh za kakvo si tuka. Ia probvaj da mi otgovorish v chetiristishie[usmihvam se, pone da bude opravdano pisaneto ti po temata.

тука не става въпрос за мене, бе, става въпрос за това, че като се дърляш с хората хем правиш така, че да им е неприятно, хем се излагаш.
не мога да те разбера, бе жена!
и всъщност хич и не ме интересуваш, но ме интересува да не притесняваш пишещите в клуба.
то ако те знаят няма да се притесняват де, ама идват нови хора, стряскат се и не идват повече, като им налетиш с дивотиите си.

ти не им бери грижа на хората, те си имат глави на раменете и надали имат нужда аз да им казвам какво и защо го правиш.

и че знам за какво съм тука - личи.
ама че знам и ти за какво идваш тука - в това изобщо не се съмнявай.

Hitch ne e malko
i nikak nishtojno.
Sam da obitchash
v liubov nevazmojna.

Pregrashtam ja vliuben
i mislja za neja.
Smuten, tche bih iskal
ot radost da peja.

Pogleda topal,
s kojto ja galja
tja samitchka
v mene zapali.

Dali ja obitcham?
Po neja si padam.
Ot prejni koshmari
s rakata j stavam.

I njama pristanishta
v drumi bezkrajni,
ozarili gi v obitch
spodelenite tajni.

Vrata ne zatvorih,
ne sprjah da sanuvam
i mojata rana...
Tja izlekuva.

Kakvoto bilo e
i njakoj razsipal,
vetche zabravih.
Ne bih i popital.

sajaljavam za latinitzata

не, не съм без лице
и без сила не съм
страда мойто сърце
тихо плаче насън....

Ako zaspish kraj rekata
jalta voda
teb shte otmine...
posle se budish
i tchernata vada
otde se e vzela
tajno se tchudish...

Ohh!

но защо????

толкова ли е грешно?!?

...И лицето отвън -
под словесни брези
след прекрасния сън
ще се къпе в сълзи...

Кисел пъпеш се къпе в реката...

неверник си явно човече
не вярваш на чувства
а той е далече, далече
а в мене е пусто...

вратата затворих
не, той я затвори
и дълго със себе си спорих
и дълго сама си говорих

не мога, това е ужасно
не искам да страдам
а беше, беше прекрасно
но ето отново че падам

.....

но сълзите не могат, уви
да стопят оня лед
и боли, и боли, и боли
и има "минало".. няма "след"....

vij Lunata tam blesti
ti poveche ne go tursi!

che shte te chakam na chicago
i iako dupe moia draga!!!

Не ледът те боли -
нито бившето "след"
любвта е - нали! -
сън по-сладък от мед?



Кисел пъпеш се къпе в реката...

не се меся в подобни... ама... много любопитно ми стана дали поне за миг допускате двамцата, че съществува вероятност да бъркате човека?

просто си разсъждавам така...

че толкоз напористо да иде зАлудо... не си е работа, нал`...

Марули, марули, марули...