"Длъжна си!"

Представете си един добър приятел. Представете си как той изведнъж ви налита, но доста мило, доста секси... Поддавате се за момент, но не стигате далеч, защото осъзнавате, че това не е момчето, което искате. Той ви е просто добрия приятел, който ви е обърнал повече внимание в подходящия момент. но моментът вече си е отишъл. Отрязвате го. Възможно най-мило, а и той самия ви е казал, че иска само секс. Той обаче прави още един опит. Отново му обяснявате. Отново опит от негова страта. Казвате му, че не искате повече да го виждате и че държите на него като на приятел, но не на нещо повече. Казвате му, че съжалявате за всичко и то съвсем искрено. Той обаче не се отказва и ви обяснява колко много ви обича и как не може без да ви има. Вие казвате не, но той продължава да настоява. Отново го отрязвате, не го виждате, не го чувате, докато в един хубав ден той започва да ви обяснява, колко съжалява, колко държи на вас, колко му е гадно. И вие повярвате. И в следващия момент отново гадните му ръце са по вас, без позволение и без това да ви харесва. А той стои и ви гледа настоятелно и ви повтаря, че го искате, че е невероятен и че "ТРЯБВА ДА ВИ ИМА". Този човек знае животът ви, защото ви е бил добър приятел. Вие знаете неговия. Спомняте си хубавите моменти заедно и в един хубав ден ви предава ей така и ви казва, че сте "ДЛЪЖНИ" да спите с него, само защото ви е пожелал. Не се съгласявате отново. Възмутени сте. Разплакани сте. И без това ви се е насъбрало много тези дни. Вкарвате му един на едно доста болезнено място, защото ви е казал недвусмислено, че ще ви има на всяка цена и в следващия момент си плачете в банята, чудейки се какво толкова сте казали и направили, за да си навлечете това. И не стига това, но в следващите дни се подхваща невероятен тормоз по телефона, интернета и къде ли още не с особено "приятни" думички, чието главо съдържание е "курва". На въпросът "Защо постъпваш така?" ти отговарят чисто и просто..."Ами защото не ми пусна!". И ти си плачеш тихичко и си съжаляваш за стария си приятел, който много добре те познаваше и който и ти познаваше. И се чудиш какво стана? Защо стана? И какво съм направила, за да се стигне до тук?

И ще ви помоля обидните коментари да се спестят. Въпросния човек ми е достатъчен, повярвайте ми. Той обижда за десетина.

Ако плачеш "тихичко", едва ли ще те чуе.
Развилней се, щом като е невъзможно по цивилизован начин да игнорираш грубите му атаки.
...Нали не си забравила поизтърканата мъдрост, че нападението е най-добрата защита?!

Deeply

Може би не го познаваш толкова добре, колкото си мислиш.

Не претендирам да го познавам изцяло, но ... за девет години бих казала доста добре...

Проблема е мисля, в повторното повярване. Не е трябвало, щом веднъж си казала "не". Отсрещната страна, съзнателно или не, приема подобно поведение като слабост и започва да се налага. Щом веднъж си намерила основания са разкараш някого значи не бива да остъпваш от себе си дори да виждаш, че може би не си била права. С времето аргументите избледняват и понякога точно дистанцията на времето ни изиграва лоша шега.
Но било каквото било. Сега можеш да минеш в леко настъпление, но все ми се струва в такива случаи, че е малко по-разумно преди това малко да се оттеглиш, да си събереш редиците и да се приготвиш за атаката. Но което е по важно - живей си живота! Не позволявай поведението на ... господина да ти повлияе или да се обсебиш от мисълта за него и това как да се пребориш. И един съвет - хвани си гадже...

ако беше му пуснала:)) немаше да има сълзи:))
шегувам се

и му кажи ти ще ми пуснеш - атакаааааа

И двата пъти си имах гадже. С първото беше добър приятел, когато прещрака. Просто ми е гадно, че губя някой, който ми бе приятел! Или поне съм и мислила, че ми е приятел!

Абе би било забавно. Ама понякога и аз това си мисля докато и плача и това ме ужасява. Защото за мен е важно да бъда просто вярна на себе си!

първа а,,:))) по лесно ще ше да е:)) представяш ли си ако ти беше отказал.... драмааа

Олеле...щях да го преживея! Абе не е забавно, честна дума!

можеше да изтипосаш един постинг.. аз му искам като на приятел, пък той не ми дава уужас

Ха ха...смятай какъв проблем щеше да е. Нерешим.

остави го
той сам се наказа
няма го вече

кисело гроздето

a, basi tupoto parche.

izpozlva te - ili pone se opitva (tam 'dlujna si' i tn.). priqtelite ne izpolzvat priqteli.
ergo- veche nqmash priqtel - plachi za tova i tolkova.

_____________________________
Always remember you're unique, just like everyone else

добре, целта на занятието е постигната
следващия път питай бе
кво искаш, секс ,романтика,.. и ни чакай да та изоставят:)))

знаеш ли какво си длъжна да направиш? един як купон!!! и да вдигнеш много наздравици за това че си се отървала от този лицемер! на теб не ти е мъчно за него, а за миналото....представи си че на него място е можел да бъде Х и с него да си си споделяла всичко...

на всички, които им липсвах бях на морееее и беше много яко!! искам пак!

Възможно е и само да си си мислила наистина. Скоро говорих с едно момиче, дали е възможно приятелство между мъж и жена, и стигнахме до извода, че е възможно, докато единия не поиска нещо повече. Все повече ми се струва, че е неизбежно... но може би остарявам...

Абе и това е добра идея, да ти кажа. Трябва да го направи!

длъжна е