Приспособяването

"...Грях ли е да се приспособява човек? Грях ли е да оцелее?..."

Цитата е от "Цар плъх" Джеймс Клавел.

Вие как мислите? А как постъпвате, когато ви се налага да се приспособите?

може да стане грях само ако за целта продадеш душата си...
ако заради оцеляването на тялото размениш това, което е по- важно..
иначе не..защо..всеки трябва да умее да се бори за оцеляването си, а обществото трябва да има адекватни механизми за подкрепа на хората, които не могат да оцелеят сами..

Ако попаднеш в екстремна ситуация пред тебе възниква въпроса какви са границите на компромисите които можеш да направиш заради приспособяването. Тогава най-често обществото не може да ти помогне. Тази книга е пример за такава ситуация.

знам, чела съм я и също много я харесвам...
но ако си в екстремна ситуация- можеш да ядеш плъхове и хлебарки дори, можеш да ядеш и от труповете на хора (като във филма "Живи", който е по истински случай)...но не и да ставаш продажник, предател и да продадеш душата си, за да оцелеш...
живота на душата е по- важен от живота на тялото и човек трябва да се бори преди всичко за нейното оцеляване..
това имах предвид и в първият си постинг..

"вярно е каквото вярваш" както се подписваше една сладурана тук преди време :)))

<.. Techno Music Force ..>

Това може да се каже по абсолютно всеки въпрос
А и сладураната още пише тук май.

Да, да. Разбрах те още в първия постинг. Но това което се питам е кое ако предадеш продаваш душата си? Ако станеш предадел си продал душата си. А ако продадеш достойнстово си? А вярата си? Малко съм объркана във въпросите си, защото не бях мислила до сега за това много много.

Марина, екстремната ситуация е тази, в която човек проверява себе си.
Аз мисля , че никой не познава напълно себе си. Само екстремната ситуация е проверката.
Ако ти си човек, който умее да се самонабюдава и да анализира себе си и на базата на това си си определила някакви граници , както и форми на поведение, приела си да следваш определени ценности.... то при екстремната ситуация този шаблон /наричам го шаблон , защото всичко е градено чисто теоретично и не е изпробвано в конкретна ситуация/ може да се окаже неприложим.
Екстремна ситуация - промяна на границите - промяна на очакваното поведение. А това си е твойто собствено поведение. Всичко останало са аксесоари и пудра. Не се обиждай, говоря по принцип.
Марина, аз въобще не твърдя , че съм права.

Чакай, чакай. Аз първо не намирам нищо за обиждане в думите ти. Второ, съм напълно съгласна с тях и от тук - трето, мисля, че си права.
Просто ми е интересно хората тук да ми кажат как виждат границите си сега. И аз да видя границите си също. А това, че в екстрмна ситуация може да стане нещо съвсем различно ми е ясно. Така добре ли е?

Така е добре!!!
Но сега вече запънах, не знам как да ти кажа как виждам границите си сега. Много е общо така. Може да съм оГРАНичена, може да съм отворена , но не мога да кажа. Пък и може само да се заблуждавам.
Марина, моля те , конкретизирай.

Разбирам затруднението ти, защото и аз го изпитвам. Аз на вас се надявах. Вие като вземете и разчертаете едни граници и да ви последвам и аз.
Аз по принцип трудно се приспособявам и когато не е екстремна ситуацията, защото много трудно правя компромиси. А това не е хубаво.
Спомням си, че когато четох книгата си мислех, че аз няма да мога да направя и половината от нещата които правеха хората там за да оцелят. И им се възхищавах на гъвкавостта, на хъса за живот...
Ама пък няма да те мъча сега, я. Ако ти дойде някоя граница наум казвай. Ако ли не, здраве да е.

Марина, ...................... /тук правя много дълга пауза/, кажи ми свързано ли е с чувството за вина? Може само с да или не.
Искаш да разчертая граница - моя граница. Мога да опитам. Спира ме това, че вече ме обвиниха днес , че съм давала детински примери от личния си живот. Нека изчакам другите. Запазвам си правото да ти отговоря утре, става ли?

Става.
Не мисля, че е свързано с чувството за вина. Поне не съзнавам връзка. Ти как ги свърза?

Марина, нали ти пусна онази тема, това ме е заблудило, а го свързах , с въпроса "Грях ли е....?" и това ,че след това говориш за достойнство.
До скоро!

Малко останах неразбрана с онази тема за вината. Аз исках да акцентирам върху тоталната липса за вина, а повечето хора решиха, че изпитвам чувство за вина и започнаха да ми обясняват как да се справя с това чувство. А за греха си е цитат.

според мен човек продава душата си когато направи нещо напук на това, което му говори съвестта му...
обаче това е много относително, нали...
защото ако ме попиташ какво е съвестта какво да ти отговоря :-))

не можеш да си сигурна къде точно са ти границите в екстремни ситуации, докато не попаднеш в тях..
аз например съм си мислила има ли (хипотетично) ситуации, в които бих могла да убия човек и честно да ти кажа- ДА, има..
при самозащита, например..дори си мисля, че може да има ситуации, в които да съм способна на особена жестокост...ако имам дете и някой го изнасили или убие, мисля че няма да ми трепне окото, докато разкъсвам този убиец на парчета с голи ръце...мисля даже че ще имам някаква нечовешка сила направо в такива екстремни ситуации..
дори съм правила нещо такова ;-)
бях в шести клас май и видях как едно съседско момче беси едно малко коте..вече го беше убил..и аз го хванах (момчето) и го бутнах до една стена...и...му ударих главата в стената така, че му потече кръв по врата....и усещах жестокост в себе си....и му казах- 'боли ли те??...котето го болеше повече'..и това е..дори не се оплака на майка си :-)))а аз бях като ангела на отмъщението :-)))...ако за едно коте мога да направя такова нещо, за дете сигурно ще убия...

а, сетих се за една друга моя любима книга, в която се гоовори за оцеляване в нечовешки условия...
"Пеперудата" от Анри Шарие
приключенски роман, но ако не се лъжа- по истински случай..велика е :-)))

Знам, знам. Чела съм я. Ей такива истории ме хвърлят в голям умисъл и ме карат да се чувствам много нищожна. Аз не си се предтавям в таква роля. Колкото и да е екстремна ситуацията.

Значи от този разказ за котето и детето най-много изводи има за Тео. Тео, следващия път като решиш да хвърляш коте през прозорец гледай да не е в присъствието и със знанието на Ариела.

Ако оставим шегата на страна, това е един въпрос за който също избягвам да мисля - дали и при какви обстоятелства бих убила човек.