в сън или

в просъница леко отварям очи и сякаш още мечтая ведри и повърхностни измислици, без размисъл и понятия, разпуснато нежни и небрежни като разпръснатите орхидеи в стаята.. През прозореца вятърът прави вълни върху голямо водно пространство, разпенвайки бели игриви зайчета и сякаш се дочува шума на властно преодоляващ прибоя потеглящ параход, за да поеме към открито море. Хоризонтът е като златен пръстен на земята, където слънцето и морето се обвързват. Непознатото мами така неустоимо като непознатите пристанища. По улеите на къщите се стичат капчици и падат от лист на лист. А, някъде там полуосветен от нежната синева стои мраморният Нарцис, замислено усмихнат, меланхолично гледащ водта. Светлина пада над раменете му в артистично нежна прегръдка и го обвива с меки безмълвни сокове..
Не е ли странно, че животът ни се предопределя не от силните явно събития, от дребните, които преминават покрай нас почти неусетно..и нямат никаква логическа връзка, а се появяват изненадващо, носещи своето безпокойтво и ново пътуване..Като, че ли случайният тон предизвиква резонанс, който се предава нататък и никога не утихва, независимо какво мисли или желае човека и дали го счита за глупост. И дали изборът не е в последването му?!

много целувки за теб и Аби

п.п.обади се преди да заминеш

чудесен сън и правилен избор