Последният елемент

Да изкрещим пред злото. Да помълчим пред доброто.

Понякога се чудя как на хората им идва на ум, че са въобще някакви. Точно определени, прикрепени, етикирани, и предложени на останалите.
Добри или лоши, подли или благородни, състрадателни или жестоки, красиви или грозни, обичащи или мразещи, страстни или апатични..

Всеки е всичко това. Всички сме напълно еднакви отвън и отвътре.

Липсва един елемент…, последният, онова, което ОСТАВА, като махнем от нас Човешкото.

Пред него съм.. БезМълвна. Не защото го Боготворя, то не е Христос, Не защото е красиво, то и не е, защото излиза пред очите ни като страх, не защото е добро защото често и ни кара да плачем, не защото е благородно, та то и боли в нас понякога, а защото е ЕДИНСТВЕНОТО, което е ИСТИНА.

Докоснете Него… и светът ще се промени.. и няма да стане по-красив, по-добър, или .. не..не светът ще стане…

.. детето погледнало уплашено и понечило да се скрие под юрганчето. Само очичките му светели, с отразената светлина на изчезнала отдавна звезда.

Чувало се само.. "спомни си, хайде спомни си".
Точно тогава… точно в този миг, те се докоснали… последни... накрая. Тегнещата магията се взривила. Всяко живо същество открило душата си. Светът останал като празна обвивка.


Е, отидох много накрая… .
Забравете това... спомнете си другото…