Какво е...

Chudna duma.......pqlna e s ljubov, luna i shturcheta....Chuvash li gi?

Povtarjam si ja sega...vodi me kqm pqlni, sleti tela.....kqm zheni, pqlni s zhivot.I hubavi...kato bremenni.

Ауууу не... откраднахте ми поезията...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Виж !
Не е възможно никъде да не преподават английски у ваше село. Стига инвестирал в бира. От това питие никой не е научил говоримо език за повече от 7 минути.

Empathy: n (psych) (power of) projecting oneself into (and so fully understanding, and losing one's identity in) a work of art or other object of contemplation; (power of) sharing another person's feelings.
Oxford Avanced Learner's Dictionary

Те това е: соделяне чувствата на другия. И какво по-естествено от това - нали всички сме едно...

"Аз и Отец ми сме едно", и още: "Каквото сторите на най-последния от вас, на мене го правите".

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Да. Това, което нямаш.


The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.

Да е страшно чак - не е.
Емпатичен не означава задължително нещо хубаво. Както и липсата на емпатия не е нещо лошо. Хубаво, лошо ...?? По-важно е какво правим в общуването ... момента в следващата секунда ...
Емпатията е като слуха - с малки изключения или го имаш или не. А че нямаш слух не пречи да можеш да рисуваш.

World of Music

Ама не само такъв! хахаха!

The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.

Не споря по този въпрос. Страшно е. Точна дума.

Уелл, бягаш по тъча, защото ти е наприятно. Да си емпатичен е в полза както на теб самия, защото можеш да съпреживееш контакта си с друг човек, така и на човека отсреща, защото ще се чувства разбран, приет. Иначе живееш от дистанция сред хората - като в скафандър. Не те вълнува, не те докосва нищо, освен теб самия.
Емпатитяа не се характеризира с излишна емоционалност или сантименталност, Мегън го обÿсни много добре. Емпатията е израз на това, доколко сме социално компетентни. Разбира се, може да разбереш някого и въз основа на своя минал опит, но ние сме толкова различни и многообразни, че вероятността да си бил в ситуацията, в която се намира събеседникът ти, просто е нищожна...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

ha :) interesno

World of Music

Ох, извинявай. Бях на работа и не съм внимавала... *посипвам се с пепел*.
И все пак, като изключим, че не си Уелл, това, което казвам за емпатията, остава в сила



Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Ok. Strahuvai se togava. Shtom taka ti haresva :)

P.S. Sorry za latinicata
P.S.S "социално компетентни" vkluchva li svoistvoto ni da znaem s kogo prikazvame :))

World of Music

Тц. Не се страхувам. Не е страшно за мен, когато някой не може да прояви емпатия по отношение на мен, защото с такива хора контактувам само при крайна необходимост и колкото ми се налага.
Страшно е за тях самите.

P.P.S Включва... извинявам се... извиних се и по-горе вече. Бръмнала ми е главата и смятам, че ще затвориш едно око този път, а?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Tova che e strashno za tiah ot empatia li go znaesh?

P.S. Zatvariam -

World of Music

Това, че е страшно за тях е мое субективно мнение. Демек, струва ми се страшно. Не бих искала да съм на тяхно място. Нямаше да съм щастлива. Но разбира се, всеки е щастлив по свой начин... това е само погледът ми върху нещата "отвън"... Не знам, емпатията сигурно е донякъде заложенав структурата на личността. От друга страна е продукт на социалното ни развитие... Явно има хора, които се справят с живота, без да проявяват емпатия... Те просто са такива, каквито са. Да кажем, че тук дискутираме върху "ползата" от емпатията. Ти как я оценяваш?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Как ли... че написах го още в началото "По-важно е какво правим в общуването ... момента в следващата секунда ..."
Т.е. дали си емпатичен или не, ползата си е полза. Както и вредата - вреда. За мен не е толкова важно дали общувам с емпат или не. Хората са достатъчно шарени и ако искам да се разбирам с някого винаги мога да се захвана с това. Често дори (на теб не ти ли се е случвало?) предпочитам да "не ме разбират".
Ок. Емпатия. Наясно си какво става с/в/около Другия. И какво от това? Чия е ползата? И изобщо какво означава "полза" в общуването? За да сме си полезни е необходимо желание. Инструментариум има в излишък.

World of Music

Нещо не мога да се съглася. Не, не ми се е случвало. Предпочитам да ме разбират, иначе общуването се превръща в мъчение и за мен, и за другия. Когато си наясно какво става с/в другия, просто реакцията ти ще бъде по-адекватна спрямо него. Ще отговаря на НЕГОВОТО състояние, ще хармонира. А за мен това е изклюително важно. Да реагирам, и3xождайки от човека отсреща, а не от себе си. Емпатията прави достъпни мисли и постъпки, които собственият ти жизнен опит би отхвърлил. Емпатията ти помага да ги приемеш. За мен не е важно, дали общувам с емпат. Важно е, самата аз да притежавам тази способност.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Аз пак не схващам. Имаш ли способността или я нямаш. Ако я имаш и ТОВА е важното, защо твърдиш, че е страшно когато някой я няма... нали ти си насреща... и другите емпати...
Какво страшно има в това някой да не може да пише и ти да го научиш, или ако не иска - да му дадеш мотивация? А ако приемем, че емпатията е невъзпитаема, въпросите свързани с нейната полза, отпадат... Такива въпроси биха били правилни при възможност за промяна, иначе само наливаме масло в огъня.

Как изхождаш от Другия... теб все едно те няма? И това не разбирам. Самите глаголи "реагирам", "изхождам", "приемам" ... и в крайна сметка "общувам", показват за кого става дума. Не можеш да си като една емпатична машина насред булеварда, с прясно форматиран диск и липса на всякакви настройки, освен "емпатични". Безразсъдно е да се твърди, че доброто общуване изключва собствената ти особа и нейните черти.

Всъщност единственото, което разбрах от постинга ти е, представата за теб като човек, стремящ се към по-пълноценно общуване. Но не виждам мястото на емпатията като ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН елемент. Всъщност познавам доста хора, които НЕ ме разбират, но общуването с тях ми доставя безкрайно удоволствие, което ми държи топло месец-два поне. И какво сега .. да кажа че е страшно за тях, че не са емпати ли? ...след като са малки "гении на общуването", доколото общуването има някакви ползи за мен или тях... Не съм съгласен. Дори нещо повече - сигурен съм, че общуването с горепосочените образи не би ми било толкова приятно ако мозъкът им се занимава в по-голяма степен с мен, отколкото със собствените си идеи и разработването им. Всъщност зависи какво разбираме под общуване...

World of Music

Мисля, че емпатията е нещо, което имаш или нямаш - като даденост, която в последствие може да бъде модифицирана, но според много трудно се възпитава на годините, на които сме ние.

За мен доброто общуване предпоставя способността ми да мога да се поставя на мястото на човека отсреща и да реагирам адекватно. Това, разбира се, не изкллючва особеностите на собствената ми личност, но ми дава възможност да преценя ситуацията и от страната на опонента / събеседника ми и тогава да си съставя мнение. Разбираш ли, емпатията придава гъвкавост. Липсата на емопатия от своя страна означава, че се отдалечаваш от хората. Ще ти дам пример.
2ри семестър курс по анатомия. Имаме право на 4ри отсъствия. На една моя приятелка баща й е тежко болен и тя често отсъства, защото е при него в болницата. Той умира, тя отива на погребение и прави 5то отсъствие. След което я молят да напусне курса и да се яви догодина. И това зависеше единствено и само от настроението на нашата професорка, която е пословична с това, че не изпитва емпатия. Разбираш ли за какво иде реч? Това за мен е нечовешко.

И някак наистина ми се струва страшно за тази жена, че никога няма да научи какво е човешка близост и топлина... Да. Страшно. И жалко.

Тук не става дума за "разбиране" на интелектуално ниво, а за разбиране на психологията, на личността, на чувствата на човека отсреща. Лесно ли общуваш с човек, който не разбира какво чувстваш? Не е страшно някой да не разбере или да не подкрепи тезата ти. Но когато някой не може да улови трептенето ти, комуникацията се обезсмисля. Поне за мен.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Ок. Ти влагаш съвсем друг смисъл в общуването. А за мен общуване е Всичко... и там се пропукват нещата.
Ти откъде си сигурна, че тая даскалка не улавя трептенето на когото трябва ... за разлика от това на учениците си? За нея може би си сигурна де ... но това не е принцип. А и 4 си е 4... та така ... 5 са много ... може и тя да си скубе косите за решението си, но то се базира на ПРАВАТА декларирани към всички студенти. Аз лично бих си затворил очите, но уважавам хората, които спазват законите на обществото и институциите, от които си изкарват прехраната. И изобщо това е много частен случай и може би приказвам неподготвен :)

World of Music