Ти...

Ти си просто небето което
превръща простора в заря,
ти си безкрайното чувство в което
луната нежно къпе всяка звезда.
Ти си морето докосващо хладни нозе
когато в пясъчна жега вълните прелеят,
ти си неуморните кротки криле
за които и птиците в полет копнеят.
Ти си очите на вятър разплакан
от облаци чакащи ласки,
ти си дъждовният миг в слънце дочакан
от дъгата обладала го в своите краски.
Ти си просто дума в която
пулсът заспива унесен,
ти си вълшебство в сълзи осъзнато
на догонваща зимите есен.
Ти си в дъхът ми - тиха роса,
ти си в сънят ми - дишащ звезди аромат,
ти си просто онази боляща вина
която прави всеки смисъл богат.

Kакто винаги ти си обилна
на емоции,сълзи и радост.
Ех,романтико ти си всесилна
в своята приказна младост.


Още стихове на адрес:[линк]

kato ,che li sum go pisala az, tolkova e moe i go useshtam...

Благодаря ти!

Аз съм си...просто аз...

А ти си вече ....
Започна ли да изпълняваш обещанието си? ...

Много мило...а усещането за съпричастност и самото му наличие ме радва
всъщност глупава дума в случая..."съпричастност"....дали има изобщо подходяща?

А ти си сбъдната мечта!
Щастлив съм с тебе да живея -
щастлива приказка една
и двамата със теб сме в нея.

Наистина ли?!

Majtap

dweri razworeni za Raq
iztukani ot prohladna ti6ina,
cwetowe, obi4a6ti se wuw omaq,
krasota, iztukana ot svetlosinq toplina...

da te imam iskam i ne iskam,
6te te razru6a li ili 6te te prerodq??!!
no silata wuw men ne pita,
potoka wlasno naprawlqwa tq!!

Сигурен ли си?

Всички тези райски птици
и сълзите в чуждите усвивки
са си просто непотребни броеници -
дъждове в слънчеви извивки.
Няма власт в която преброени
чувствата да се изливат,
няма болки в смисъл преродени
ако предчувствията ги измиват.
Силен си когато просто знаеш
че си светлина от нечии очи,
когато в мъката мечтаеш
за идващите по - щастливи дни...
Силата е в огъня сърдечен
сбиращ ритъма от всички цветове,
сила е да си обречен
да откриваш вечно нови светове.

Nepotrebni moze bi za tozi,
kojto 4aka qj4ica wuw polog da nameri,
no izumitelni kato Wselenata,
6tom zapali6 w tqh raznocwetnite feneri...
A wlastta - tq su6testwuwa!!
bumti dulboko s tuten mo6ten,
haosa w du6ata pod4inqwa
na ritum swetul , blagoroden.
Silen sum kogato az ne mislq,
a potok ot hlad i ogun me obzema,
gledam prez o4ite 4isti,
s lekota wuw twurdost premenena...
Oo??!!...zabrawq6 muka, w4era, utre,
migowete spirat da se dwizat,
tuj , zastanal na wuzeto bez da trepne6
ednowremenno se razda6 i umira6...

Не е майтап!
Самата истина си е!

Всичко е мечта, дори сълзите ти
в които слънчева роса се грее,
щом невярващо шептят очите ти
когато дъгата по тревите пее.
Осъзнал си извора си вечен
от който бликат цветовете,
ту къпеш се сърдечен,
ту сбираш ветровете...
Какво от туй че осъзнаваш
истините - в пролет или есен,
защо мига си оправдаваш
с този припев лесен?
Да, залезът почти умира в цвят
когато нощ душата ти прегърне,
но засрамен ще е всеки свят
ако отново в слънце се превърнеш...

Мигът е господаря на живота,
негов извор и водач,
завладееш ли го със душата,
твоя става тази власт!
А мечтите ... са си време пропиляно...
скъпоценни фибри раздробени щедро,
енергия нагоре отклонена,
и много, много слабост земна...
И тъй неразумните девойки,
мечтаят ли си те мечтаят,
oтслабвайки сърцата свои,
реейки се в розови омаи

А реалните болящи, скучни
земни зазимени очи
са си в живота благополучни
дори когато Неразумност ги прободе.
И защо ли спорят с мечтите?
Защо ли усмихват се чуждо?
Дали пък не тъжат по звездите?
На кого всъщност противоречието е нужно?
Да! Аз искам да съм време неразбрано
когато щастие в косите ми тича,
искам да съм в реалност пропиляна
когато в сърцето ми дъгата изтича.

А ти си остани с господарските очи -
те пагонено ще се усмихват.
И когато времето в сърцето замълчи
думите сами ще стихнат.

Защо реалното пък да е скучно??!!
защо реалното пък да боли??!!
в любовтта виж движенията само две са,
но пьлни с нежност, обич и искри!!!!

Знам, когато тъмен страшен мрак,
скове крилете неуморни,
и душата притихнала сама,
с мечти прорязва процепи просторни.

Но това е само зов сърдечен,
пламен вопъл към съвършената любов,
да слезе от своя трон лотосовиден,
i doнесе правда, красота... живот нов...

Така мечтата е началото,
земята краен резултат,
и щастието е скрито в изживяването,
дори и простичко, но пълно с благодат...

В душата си птици дочуваш сам,
и моите думи с криле ме вълнуват.
Виж, болката за мен не е срам,
особено когато в нежност бушува.
И в мракът винаги нещо мъждука
щом осъзнал си го - зов неуморен,
очите сами търсят пролука -
а огънят в кръг е затворен.
Защото онзи ритъм сърдечен
със стъпки в смели ята оголели,
танцува винаги в мечтите облечен -
сълзите в любов оцелели...

Зная че аз съм за тебе небето
носещо в себе си твойта заря,
нежно подпирам те аз по дупето
слънцето ти си и в тебе горя.

Зная че аз съм за тебе морето
нежно докосващо твойте бедра
приливът вече достига дупето
и ще проникне в твойте недра

Зная че аз съм ветрецът немирен
който копнее за тебе сега
да ти подуха във рипъм неспирен
и да проникне под твойта дъга

Зная че аз съм си дума вълшебна
нежно копнееща да те приспя
тихичко после да си те издебна
докато спинкаш със теб да преспя

Зная че аз въм си тиха водица
тихо в небето към тебе летя
ще те поръся със грешна росица
и със любов ще те зашеметя