Brainstorm

бЛагодат
баЛанс
Логика
Ластик (за скачане)

... виж в какво превърнахме темата... кажи нещо за Лекотата...

бареЛина

жеЛание

... соЛ и ЛюЛка...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

А защо не ти се говори, Лекс?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

...ЛюЛка, ама бебешка..:-))))

..соЛ- само с текиЛа...:-))))

казах вече за лекотата- Любов....Любима

Всъщност ми се искаше да поговорим за лекотата на съществуването, на живота... The unbearable lightness of being... ама май ви сугестирах с този облак?
Усещате ли себе си леки?

Леко, лесно, точно... на време, на място...
Без никакво съпротивление... нещата просто се случват. Бързо, но същевременно плавно, като естествено следствие едно от друго...
... лунопълние ...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Ами знам ли, желанието ми е такова

Човек би казал, че не си овен , а Водолей:))


ВДЪХНОВЕН ЕФИРЕН ПОЛЕТ, СЛИВАНЕ

Любовта е мистика, а сексът магия!

понякога... само понякога

Леко,ведро,безгрижно,ненормално,безбрежно,безметежно,неопределимо,блажено,безгранично,неведомо,релаксиращо,лъхащо спокойствие

усещaне зa пове4е от един, у4aстие без унищожително съпротивление

Дойде ми на ум и друго:

- да свалиш раницата от гърба си след като си трамбовал n-часа ; чувстваш се лек и освободен както от товара така и от килата пот :)))))))))

А защо не... винаги?
Какво означава за теб лекотата на битието? Как се проявява? Търся нещо определено...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Дрона, това е хубава метафора... Лекотата е и телесно усещане. Как се постига? Защо... "хората" са толкова тежки, тромави... инертни? (много не обичам да говоря така, но това е единствената форма, достатъчно безлична, за да не се чувства никой засегнат...)

Донът казва, че тялото ни знае. Усещала ли си знанието с тялото си?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Браво, Кръг-че. Право в десятката...

Лекотата е състояние... като щастието. наблюдавах, че хората никога не мислят в "състояние", те винаги мислят в количество. А състоянието неминуемо е качество.

"По-малко" или "повече" щастлив.
"По-лек" или "по-тежък"... никога просто щастлив. И никога - просто лек.

После... има критерии, според които се определя щастлив ли си или не. Усетих го върху себе си. Имаше момент преди известно време, когато не се чувствах съвсем добре, битовизмите бяxа взели връх и аз просто не бях себе си. Блях. После се оказа, че било от Сатурновия ми транзит и ако го знаех навреме, щях да подходя коренно различно, но това не е важно. Един ден изневиделица - без видима причина - се почувствах великолепно. "Видях" че това е МОЕТО състояние, закачих се за него и оттогава не ме напускало. Единственото, което трябва да правя, е да ЗНАМ, че това е то... и друго нищо. Както и да е. Започнах да разказвам, защото аз се чувствах лека. Просто приех ситуацията, която ми беше дадена, като предизвикателство, отпуснах хватката на едно много силно желание, чиято невъзможност щеше да ме съсипе, "втечних го", както казва Вера, приех, че щом Сатурн си казва тежката дума, всичко, което мога да направя, е да седна и да почакам. Без излишни движения. Защото Сарурн дава, но и взима и когато тръгне, помита всичко по пътя си. Най-добре е да се скатаеш в окопите и да чакаш да отмине... Престанах да търся вина за едно или друго в себе си, че все не ставаше, все се объркваше... и в момента, в който реализирах всичко това и няколко дена така - в безтегловност - просто живях. Без да задавам въпроси, без да се тормозя, без претенции и очаквания, просто с упованието, че всичко това е урок и е за добро, нещата сами започнаха да се натъкмяват.

И когато ме питаха, как съм, се усмихвах и ми беше толкова лесно да кажа: "Добре съм. Страхотно съм"... и забелязах как някаква ръждясала от времето и навиците пружина в мен, започваше да негодува - "как ще си добре? нямаш никакъв повод да си добре" - но не й дадох думата и с времето тя млъкна.

Чувствам се великолепно. Чувствам се невероятно олекнала. И това е състояние. Качество. Не количество. То се усеща с тялото и не зависи от това, което ни заобикаля. Магията на неправенето. Да позволиш на живота да се случва и да си едновременно в и извън него... Да приемеш не с ума си, а със съществото си, че е прав. И да бъдеш плавен като течаща вода...

Това беше много трудно за мен, овенът... И сега, когато се случи, имам усещането за нов живот. За щастие, което не може да бъде помрачено. И за сила...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Водолей ли? заради много въздух. Ами че огън без въздух виждал ли си да гори?

Сливане. Говори ми за сливането.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Прави ми впечатление нещо. Че поставяш тези думички ей така в пространството, без да създаваш връзка със себе си. Кажи ми за личната си връзка с лекотата...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Ти сама го каза: " Леко, лесно, точно... на време, на място... Без никакво съпротивление... нещата просто се случват. Бързо, но същевременно плавно, като естествено следствие едно от друго... " Бих наблегнала обаче на това "точно", защото всичко става наистина "като по поръчка"
Защо не винаги ли? Ами предполагам, защото не е възможно...

Много лесно се отказваш. Докажи ми, че не е възможно.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

то само ще ти докаже... дано да греша

Като свалиш от краката ролерите, ски-обувките, имаш чувството, че всеки момент ще литнеш...или поне ще изпълниш номера на някоя прима балерина

И ти бягаш по тъча. Защо не се опиташ да докажеш на себе си, че може. Нали искаме всъщност само това - да бъдем щастливи...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal