drazni me

kogato me pitat "Kak si?".ne sym sigurna , che tozi , koito me pita se interesuwa naistina ot towa, az kak se chuwstwam; ama tolkowa licemeren wypros i oshte po-licemeren otgowor edwa li ima, v momenta, v koito otgoworq protiwno na towa , koeto se ochakwa - me gledat malko stresnato.ami zashto po dqwolite trqbwa da kazwam che sym dobre, sled kato ne e taka! i dori , da kaja kakwo mi e - na koi li mu puka...
ei towa e, izlqh si bolkata
blagodarq che me iztyrpqhte

ma tak e to e kakto da vi kajem obicham te=po navik

ми така е...
едно нещо започне ли да се употребява често, става банално клише...
продължиш ли да го използваш ти става навик и започва да се промъква в речника ти...

единственият начин да разбереш дали този другият наистина се интересува и иска да разбере как си, е от начина по който го казва - погледа, интонацията, действията, стойката...

Винаги ли отговаряш искрено?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

бога ми Lucid стремя се винаги така да отговарям...

но винаги се съобразявам до каква степен на дълбочина да споделя мнението си... все пак не искам да злепоставям или наранявам когото и да било... а може би пък това е начина да се вкара в ред този свят...

Просто питах. Нищо не целях с въпроса си...
Исках да видя как е при вас. Защото, честно казано, не знам как е при мен.
Понякога съм отговаряла, че съм добре, прекрасно даже, когато съм била далече от това... и ми е помагало да превъзмогна себе си.

А сега вече просто отговарям с добре, защото не знам, какво трябва да ми се случи, за да кажа, че съм зле.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

на тоя дежурен въпрос
ми кажи им

хич не ме интересува как съм !

.