Утринен романс

Лятно утро... Във въздуха - радост
от криле на безброй пеперуди!

Аз приветствах сребристия гларус,
който с пясъчен глас ме пробуди.

И със всяка сетивност аз скъсвам,
поглед вдигнал към птичето ято.

На усмивки безброй се разпръсвам
аз през Август! Той раждаше лято...

Бе душата му извор безкраен
на мечти - към морето от чувства!

И забравих, че бил съм отчаян,
щом зеницата летен мед вкусва.

Тихо утро - със привкус любовен -
на Илинден... Предчувства жарава.

По-свободен от лист бях отронен
- въздух фин моя сън укротява.

Птици пееха - химн ли бе? Песен?
И приглася дете-пеперуда...

Тъй заслушан във хора небесен
- аз не исках съня да пробудя!

И забравил за болка, за ярост -
замечтах да съм миг аз от лято.

Август раждаше толкова радост,
че дори разлюля и земята!



"Не е важно как живееш - важното е да си жив!" - Хр.Фотев

Ti pak miga si leten ulovil,
opisvash migovete s dumi,
i stava vseki spomen mil
vidian , useten i ot drugi...

Ами пак си е хубаво , като свежа струя ...през август .:)

Благодаря за приятелството! Наистина го ценя...

"Не е важно как живееш - важното е да си жив!" - Хр.Фотев

сходен афинитет към месеца на Лъва... Аз лично го обожавам!

"Не е важно как живееш - важното е да си жив!" - Хр.Фотев

Bez da sum v protivorechie s dumite ti , shte ti kaja che nito edno ot choveshkite neshta ne zaslujava da bude ceneno. Daj mu stoinost i sudbata vednaga shte ti pokaje kolko e bezstoinostno, nenujno.
Liubovta e ot bojestvenite neshta, Tia krepi jivota i tia go suzdava i nadjiviava...

Любовта ни е дадена от Бога!

А приятелството не е ли? И не се ражда любовта върху основата на приятелството?

Кисел пъпеш се къпе в реката...

mi razbira se che priatelstvoto e rodeno ot liubovta , tia go krepi zatova e kogato sme liubimi sme nai-dobrite priateli

Мдам , особен месец е под знака на Лъ-Фа ,
разточителен ту светъл , ту тъмен ...

Супер е,а иначе мразя лъвици

Рецензия:
Лишени от смисъл, безразборно събрани думи, поставени в готови скучни модули.
Липсва смислова обединеност. Всяко двустишие съществува само за себе си, без връзка с останалите.
Наблюдава се липса на каквато и да е идея дори вътре в повечето двустишия.
Липсва единство на времето - неясно е защо са употребени няколко вида минало и сегашно време.
Цялата работа може да се оприличи на елейно бление, овча ода на лятна радост, създаваща впечатление за неискреност.
Извод:
Невъзможно е да се нарече творчество заместването на истински емоции със заучени фрази в готови шаблони.
Съвет:
Опитай се да работиш сам, като се вгледаш в очите на други. Самомнителността никога не е била добър партньор.

Напластяване на поетични символи и философски термини върху предварително построен шаблон.
Това е поезията на "гларуса".

Извинявай за откровеността ми, но тя преля в мен като пресъхнала река. Направо ми стърже вече въпроса

Ти няма ли да разчупиш малко рамките си? Толкова са излъскани, че чистотата ослепява от тях, да не говорим за ограничението, за липсата на въображение. Предполагам, че си доста скучен емоционално, освен случаите когато болезнено фантазираш. Не се съобразяваш с това което си когато пожелаваш нещо...болка си е, и прозира в стиха ти. Има красота в думите ти, но тя е някак сляпа и когато човек прочете повече от един твой стих просто му доскучава. А там където постваш огромното си самомнение направо си е смешно, и буди съжаление.

Да бъдеш себе си е най - великото изкуство!

Критиката се приема!

Кисел пъпеш се къпе в реката...

тези поетични символи? - Това някакъв нов термин в литературната критика ли е, какво ли? Или нещо от Наказателно-Процесуалния Кодекс, което широката публика няма честта да знае?

Другото питане ми е - за философските термини, които открихте (Само Бог знае защо и на колко чаши)!!! Това философски трактат ли е или стихотворение? Или да потърсим поезията в "Критика на Чистия разум" на И.Кант? Ами че той тогава ще да е най-големия некадърник...

А най-добре е като ходим край стадиона - да пием по-малко, че Бог знае какво ще ни роди провинциалната пост-пософиянчена глава... Само Бог може да каже - дърво, шишове, чаши, бедни глави...

P.S. Разбирам защо е минорно настроението - ами "Левски" много се изложи край морето... Тук май пачките не вървят много и трябва да се играе. Ама няма кой - нали "слиповете" се свалят из Галия!

възторг у мен... Защо ли се занимаваш с този накъдърник от Бургас? Самата ти критика звучи като поезия - бях на седмото небе, когато я прочетох и повече от 24 часа не съм спал от вълнение. Седя и се питам: как го постигаш? И колко бутилки трябва да преборя, за да стигна твоят интелектуален Еверест?

Като мина скоро край НДК ще запиша твоите думи на някоя пейка, за да останат за поколенията като поредния паметник на един велик интелект и талант... При това - анонимен! Какво по-величествено нещо на света от един анон!!!!! Quo vadis, domine?

хехехехехе, цяла нощ ли не спахте за да измъдрите тая апологетика. Стефчо приема критиката, а Генчо и Кънчо - не. Стефчоууу, комплексарино, верно си кисел пъпеш.

е, свършихте вече с аргументите - и продължихте пак с обидите... Не че хората не знаят кои сте точно, ама вие пак по навик (като латерна) да напомните за себе си!

кънчо, стефан, генчо кунчев, този от кнежа - 1 и същи човек.
критик, псевдокритик и питаща - различни хора.

Това арументи ли са:


А най-добре е като ходим край стадиона - да пием по-малко, че Бог знае какво ще ни роди провинциалната пост-пософиянчена глава... Само Бог може да каже - дърво, шишове, чаши, бедни глави...