Помощ.

52 отговора 761 прегледа Заключена
#1

Помощ.

Как се иска помощ? Ако търсиш работа, питаш. Ако нямаш пари, питаш. Ако нещо ти трябва, питаш дали го има. Но знаеш какво е крайното нещо, за което търсиш отговор, нали. А когато не знаеш какво да търсиш? Не знаеш към кого да се обърнеш, кой може да ти го даде. Няма как да се изливаш пред целия свят, за да налучкаш някой с идея. Споделям с приятели, говоря много, но сякаш се измъквам. Или омаловажавам проблема с "да, знам, че се случва, ще се оправя, не съм само аз я!". Или бягам с "извинявай, разлигавих се, съжалявам, че те затрупах с моите глупости, няма нищо, не е страшно, не се притеснявай за мен". Все така. Не знам да питам какво да правя. Чувствам се виновна, ако занимавам с нещо мое някой друг. И бягам. Защо да тормозя човека с моите грижи? Трябва да ги оправя сама, те са си мои. Обикновено не ми е необходима помощ. По принцип смятам, че така и трябва, защото никой с нищо не ми е длъжен, а понякога мисля, че е някаква тъпа гордост. Напоследък си казвам, че вероятно съм идиот и не умея да говоря като хората, може би трябва да хълцам на всяка дума, за да се разбере, че е сериозно? Не знам. Има нещо, за което имам нужда от някой друг, вече нямам сили, нерви, желание, просто не издържам. Но се карам със себе си - откъде накъде някой да ми помага, хората си имат достатъчно грижи. Пък и мисля, че отвсякъде ми личи как се разпадам и ако някой имаше идея как да постъпя, щеше да каже. Помоля ли за помощ ще е все едно да задължа другия да се ангажира с мен. Кажете ми - редно ли е изобщо да се иска помощ? И ако се стигне до там да не можете да се справите с нещо сами, как го признавате? Просто казвате "не мога"? Ми на мен ми отвръщат с "успокой се, можеш"!

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #2

Re: Помощ.

човек може и трябва да иска помощ. ти също.

въпросите са как и от кого.

обикновено не от всеки, но правило няма - сещам се за случаи, когато съм получила помощ от почти непознати за мен хора. значи е въпрос на усет, пък и на случайност.

как? това според мен е важното, което доста хора не знаят. когато не е ясно точно каква от каква помощ се нуждаеш, има един доста ефективен психологически похват - споделяш чувствата си с другия човек. казваш какво чувстваш и защо. например "зле съм, защото не ми достигат парите. това ме кара да се чувствам виновна. убива ми самочувствието. не зная как да се справя с това. и т.н.". важното е не само да опишеш проблема, а да опишеш максимално пълно чувствата и мислите, който той поражда у теб. защо? защото хората имат една способност, наречена емпатия - умението да усещат и да откликват на чувствата на другия. с нюанса на съ-чувстване - имам предвид не съжаляване, а в-чувстване, съ-преживяване, т.е. да изпитат в някаква степен подобни чувства. това е базисна човешка способност. и и когато тя сработи, може да се окаже, че ще получиш необходимата помощ. гаранция, разбира се, няма, но е много вероятно. именно затова в групите за психологически тренинг, психотерапия и изобщо във всички групови практики изключително се толерира споделянето на чувствата, а не анализирането и философстването. споделяйки чувствата си, човек всъщност търси помощ по-ефикасно, отколкото ако вика "Help!".

не зная дали това, което изписах, е помощ за теб. искам да е.

IMAGINE...
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #3

Re: Помощ.

Hi!
Ne byah se izpravyala pred neshto naistina seriozno, neshto, s koeto da ne moga da se spravya!
No, eto, sluchi se...
I reagirah kato teb! Smetnah, che dori i da potursya profesionalna pomosht, pak nyama da uspeya da se preborya sus sebe si...
I si go nosya, i ne moga... i syakash razchitam samo na vremeto...
I si vikam k'vi tupanari sa t'va amerikantsite - idat na psihoanalitik 10-ina 20 puti, pa virnat nos...
No ponyakoga se ulavyam, che nyakoya silna replika, kazana mi po tozi povod, me krepi... Znachi vse pak se poddavam... Znach vse pak ima smisul da si kazesh, da spodelish, da chuesh, da pomislish pak, i pak... a ne da vdignesh rutse i da smetnesh, che NIKOI ne moje da ti pomogne...

Ne znam.....


Отговор
в отговор на Бeзcъннa #4

Re: Помощ.

Ми зависи. Ако прецениш че ще ти помогнат, искай. Ако ли не - недей. Случая с този дето казва - можеш .... Ми прав ли е ? Ако не е - не искай от него. И като не можеш, просто недей. Какво го мислиш толкова ? Естествена реакция на ситуация. Каквото стане.
Ами ... някой може да се радва да ти помогне ? Има и такива.

* :-)
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #5

Дааааа...

Аз трябва да съм на умирачка, че да поискам от някого помощ.Но когато това се случи веднъж на сто години-ако ми се откаже, направо се пречупвам към човека почти необратимо.
Свикнала съм да гледат на мен като на "силното рамо", винаги съм влачила хората на гърба си без да хленча и без това да ми е тежало като бреме. Напротив, приятно ми е било да помагам. Което от една страна ме е правило потенциална мишена за използвачите.
От друга капана на "силното момиче" ме е вклещвал точно в тая ситуация,че да ми се отказва помощ точно тогава, когато наистина ми е нужна.
Казват ми "Ти си силна, ти ще се справиш". Което и става, щото в крайна
сметка си мобилизирам ината, гордостта и каквото още си трябва и
действително намирам решение на проблема си. Но пък за мен човека, който ме е "окуражил" по тоя начин не е приятел. Защото може да съм наистина много силен човек, но и аз си имам своите слаби моменти...И тогава такова "окуражаване" ми изглежда като цапване по слабите моменти.Или най-обикновено бягство от съпричастност с моите проблеми.

Разкажете ми приказка...
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #6

Re: Помощ.

като искаш помощ идваш при мен дарлинг
и на петата минута е ясно всичко
това е положението
а приказките и лафовете може и с другите да си ги праиш с часове
ми с питане става но не само
става с мерак
като всичко останало
мноооооо мерак трябва
човек може сам да се оправи ако е изолиран на някой остров или високо в планината
в обществото ,тоест в джунгглата наречена общество има други закони
колко време трябва да го пиша това не знам
имам усещането че и 100 години да го пиша все тая
и не се казва помощ а услуга

има бърза помощ
но тя не винаги трябва на човек
и не знам и друго
кога хората ще разберат че не всички са им задължени
че не винаги важат някоо принципи
да не продължавам
човека малко или много е стока
грозно звучи ама е факт
и като всяка стока се котира
има стойност човека
може да се измерва по няколко начина
и толкоз
морал,принципи,хуманизъм.......
тва са хубави неща
много даже
но тва са скъпи неща
мноооооо
.......
квото и да напиша все тая
всеки ще си праи квото иска в тоя откачен свят
и може би за да бъде разбран трябва да застане на границата на лудостта и нормалното ,за да види нещата такива каквито са .......
.....
мноооо такова стана .....
а си е дин готин ден
шантав като всички останали

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #7

Re: нормално и съвсем

човешко е да търсиш помощ, да даваш помощ, поне така мисля аз ... не съм върнал никого, но честно ако нещо ми се наложи кръгът към който мога да се обърна е силно ограничен:)

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #8

Re: Помощ.

малко опростено, но по принцип същото
случи ми се следното: при извършване на някаква елементарна домашна дейност някой трябваше да ми помогне
помолих за помощ и отговорът беше "ама точно сега ли? ... изчакай малко ... ти винаги се захващаш с нещо, което не можеш да свършиш сама и после искаш помощ" ..... въпросната помощ отне 5-6 секунди не повече ... почуствах се обидена, и не заради глупавата ситуация, а защото когато човек иска помощ той не си записва предварително дата и час, има момент, в който тя е необходима, после става безсмислена и самоцелна ...

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #9

Re: Помощ.

Човек търси помощ, когато се чувства в безисходица.
А се чувства в безисходица, когато не вижда цел.

Значи, наясно ли си каква е целта?
За какво се бориш всъщност, какво искаш всъщност?

Кога ти стане ясно накъде си тръгнала, хората могат
да ти помогнат и със съвет и с идеи.

А сега така - само вик за помощ и ние тук какво !?
Не ми е ясна целта ти, не ми е ясно какво искаш.
Не знам от какво имаш нужда? И за какво се бориш?

Колкото си по-контретизирана си, толкова по-ефикасен
съвет и помощ ще получиш.

Надявам се полезна бях.
Е сега очаквам да ми кажеш аджеба кво става бре!!!
въх как така помощ?
Ми ще вия .. аз се разпадам, всички се разпадат ...
ми крайно време е някой да запали съчката за кладата
и да изгорим. ЕБАТИ И ДЪРЖАВАТА И НАРОДА МУ !!! МАНА МУ!

*...the future - its coming now...*
Отговор
в отговор на Anima #10

Първо на теб отговарям:-))

Кой ти каза, че искам помощ тук, скъпатааа? Не мога да си плесна прозата извън четири очи, тъй че АБСУРД! Просто се чудя как тъй един приятел нещо не каза като "дай да измислиМ нещо, да направиМ нещо", разбираш ли? И почвам да ровя да си намеря причината в мен. Затова тук подпитвам. Сигурно нещо не правя както трябва щом близките и приятелите още мислят, че съм в някаква обичайна трудност, дето сама ще си я оправя.

Отговор
в отговор на She #11

:-))

Не знам дали си уцелила посоката. Аз не съм добре заради конкретна ситуация. Разреши ли се ситуацията, ще съм добре. Тоест ако може да се каже, че имам проблем със себе си, то е защото ми е необичайно да се предавам, а натам отивам и ми е странно и неприятно, че го правя. Човек ако сам си е проблем, наистина по-добре да говори със специалист, психолог, психиатър, но за мен някой разрешавач на житейски задачки да познаваш?

Кажи ми - твоите приятели подкрепят ли те, ако споделиш проблем? Ако кажеш "чувствам се зле и съм объркана", разнищвате ли нещата заедно или просто те потупват по рамото, мислейки, че ти дават надежда?

Отговор
в отговор на Джeйн #12

Re: Помощ.

Така като те чета, съвсем не знам в кой свят живея! Като че всички са оперирани от тая емпатия.

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #13

Re: Помощ.

az sum sustija kato teb za problemite si ne pitam,ne tursia pomosht,sam si gi reshavam,e za pari akto e ot nashte,ianche za boi ako stane neshto pak shte triabva da opra do niakoi hora,ama za sichko drugo sam shtoto znam che moga i sum samonadeian,ne sum se umoril i dosega

Отговор
в отговор на Well #14

Re: Помощ.

Ами аз уж исках. Но не ме разбраха. Ако споделянето ми е било неправилно, неподходящо поднесено, де да знам и аз вече с какво объркано, та не е било ясно преди, че имам нужда от помощ, трябва да сменя начина може би? Защото не искам да приема разочарованието си от хората, които са ми близки, предпочитам някакъв друг подход да възприема, да си дам още един шанс за доверие към тях преди съвсем да го изгубя. Затова питам вас как казвате, че ви трябва помощ, съвет, нещо. Да опитам по друг начин някакси.

Отговор
в отговор на Alison #15

Re: Дааааа...

Е те ти същата работа!!! С тая разлика, че предпочитам да ми откажат, за да сме наясно. Като ми споделят съображенията си, не мога да се сърдя. Поне знам, че са разбрали какво говоря. Ама така, разсеяно, небрежно - ще мине, ще се оправиш... Не знам какво повече да говоря, понякога си мисля, че ако се разболея кофти, ще е идеално - лягам, затварям очите и точка, никой да не виждам. Уффф.



- - - -
Между другото - за думичката "използвач" - понякога човек няма физическата възможност да прави за теб това, което ти правиш за него, или в момента ти нямаш нужда от нищо, така че правенето само от теб към него не го прави използвач. Пък и самият факт, че другият приема нещо от теб, значи че ти се доверява, поне в някаква степен, което е по-скоро приятно, отколкото досадно, нали?

Отговор
в отговор на Anima #16

Горе главата, ей!

Никой тук да не се разпада!
Разпадането става само с разрешение и подпис от клубарите

The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.
Отговор
в отговор на PYTHON #17

Re: Помощ.

Ами аз знам, че никой не ми е длъжен. Но понякога ей такива еретични мисли ми идат, че все пак няма да станат нещата без някой отвън. Защото аз като съм си вътре в проблема, съм се замаяла съвсем и искам друг да го погледне аз сама като вече не виждам. Ама да го погледне! Не да констатира, че го избивам на чувства и щяло да ми мине, не да въздиша наоколо съчувствено (това на мен ми е съжалително), ами да помисли малко заедно с мен кво да се прави. Сега какво - да не си въобразявам, че някой ще си мръдне пръста ли? Може би погрешно те прочетох?

Отговор
в отговор на MG42 #18

Re: нормално и съвсем

И моят такъв кръг е ограничен, мисля, че малко хора биха казали нещо различно:-)) Как им казваш, че имаш нужда от нещо? Ако нямаш представа какво е точно? М?

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #19

Re: нормално и съвсем

abe kato znam, si kazwam, kato ne znam:)) sedame da piem rakiq:))))))))

Отговор
в отговор на MG42 #20

Re: нормално и съвсем

Мдa. Те лющят семки и говорят зa мaнджи, aз мълчa, яснa е рaботaтa.

Отговор