Белите

Неотменна част от детството и една от най-приятните за спомняне.
Един от най-ярките ми спомени е един зноен летен следобед, когато с брат ми решихме да напием петела за да го видим какво ще прави. Петелът, обаче, отказа да яде напоения с ракия хляб и затова решихме да преминем през по-директни методи за впиянчаването му- като му наливаме ракия през човката.
По време на операцията пристигна разлютената баба и ние като топки отхвърчахме през оградата. Бягайки на зиг-заг из кукурузената нива чувахме крясъците й. После не се прибрахме до късно, защото ни беше страх, че петелът е сдал. Но не беше, жив и здрав и все така зъл.

uha-aa
I az imam edna istoriq s petel...
Sysedite imaha ot onezi malkite, dekorativnite kokoshchici, deto im vikat djinki.
Az mnogo iskah takiva i predprieh syotvetnite merki - otkachih ogradata, t.e. telenata mreja mejdu dvorovete, v ygyla, deto beshe vyrzana s tel. Bila sym na 6-7 god. Za da e sigurna akciqta, razpilqh carevica da syblaznq djinkite.
Te obache dylgo vreme ne vlqzoha u nas i az se zaigrah s drugo i syvesm zabravih. Po edno vreme se stresnah - dqdo mi vikashe neshto - a to - petleto vlqzlo, i trygnalo po carevichnata pytechka, a kokoshkite - sled nego...
Posle kolko mi obqsnqvaha posledicite (moralni i materialni) ot postypkata mi...
Po-dobre da me bqha naplqskali...

Защо за собствените си бели се сещаме с умиление, а за тези на децата си негодуваме, макар и да са същите?

знаеш ли... когато синът ми направи беля... тръгвам да му се карам. След това си казвам стоп, чакай малко... ти не си ли правила бели? И веднага сменям тона. Това не значи, че не му се карам и че не го мъмря. Не мога да го наказвам за дивотиите, дето на същата възраст и аз съм правила. Някак си не е честно.

И аз винаги си мечтаех за тия джинки и най-вече за микроскопичните им пилета - джинчета.

имам един много луд приятел:)
когато се събираме в него кучето му става на гъз.
редовно го напиваме с бира или водка, а най-новия хит е да го напушим.. като куче:)))
директно в носа му пушека и то като земе да се омае и се джаска по стените.. ХАХА ебати якото е! :)
Иначе от по безобидните шеги.. хм.. носили сме лайна и сме ги слагали под черджетата на хората, замеряли сме с домати хората, които минават под блока, слагали сме семки и дъвки по ключалките на хората, свързвали сме жичките на входните звънци така, че да звънят постоянно, чупили сме прозорци на училищата, пукали сме гуми на гадни съседи, мацали сме тъпите деца с тая гадост, която остава по кюнеците на колите, като видим някое хубаво момиче сме тичали след нея и "како, како тате те вика" хех... е такива неща..

Apparition of a poltergeist
Blessed with heart
But is cold as ice and broken twice

Тая тема е само за Дружеството за защита на животните. Ако си гледал там има едни лаещи дами, само дето още не са им сложили зелен гердан.
Ние пък пускахме жива жаба в пощенската кутия на братовчед ми. Ама такава пощенска кутия на дворна врата, отваря се един капак отгоре и се бърка за вестника. Та като бръкне някой за вестника да му скочи жабата.

веднъж с едни приятели решихме да пробваме какво е наркотик. и понеже бяхме яко малки (2-3 клас) и решихме да смъркаме лимонтузу. взехме и изсмъркахме цялото пакетче и след това като почнахме и тримата да кихаме.. хаха беше много яко... :) носихме и в училище и учителката като ни хвана извика родителите на едното момче, само че вече всички от класа се бяха "надрусали"

Apparition of a poltergeist
Blessed with heart
But is cold as ice and broken twice

Zashto moqta belq e bila izraz na jelanieto da si imam domashen lubimec. Zashtoto e obmislena belq. Trqbvaha mi kleshti, za da sreja telta, carevica nasipah, za da podmamq djinkite...
A na chedoto se qdosvam, kogato vyrshi belq ot glupost, napr. iskashe da ima dylgi kosi, te porasnaha donqkyde i to si gi "podstriga" taka, che posle trqbvashe da q podstrijem dosta kyso. Pitah q samo zashto se e ostrigala, kato iska dyldi kosi? Ne znaeshe.... Ne i se karah, tq sama se qdosvashe na sebe si, t.e. sama se nakaza - kosata i oshte ne stava za opashka.

го направих и аз. Много добре помня как стана, въпреки че едва ли съм била на повече от три. Един много студен зимен ден си стоя при баба в Кнежа, печката бумти, натъпкана с дърва. Тя трябва да отиде да вземе храната ми от детската кухня, обаче й беше жал да ме извежда по студа и със сто заръки : Не пипай печката, не пипай ножицата, не излизай, играй си там с куклата изтърча навън. Нещо се позабави и аз реших да се подстрижа. Хванах ножицата и започнах да кръцкам всеки кичур, който ми е достъпен. За да не правя боклук, отворих вратичката на печката и хвърлях там отрязаната коса.
Баба си дойде и още от двора ободряващо подвикваше: Я, да видим какво носи баба на момичето! Като отвори вратата и ме видя, изпищя и изпусна и съдинки и хляб, и всичко. После ми върза една забрадка, да не се плашил дядо като си дойде за обяд. А като разбра, че съм хвърлила косите в печката я заболя сърцето и пи разни лекарства.
След обед дядо ме заведе при бръснаря и се снабдих с чудо прическа- нула номер посред зима.

Дъщеря ми фризира само куклите, сега всички барбита са с прически на затворнички от руски лагер.

A moqta e na 8... i frizira i kotkata (angorska)
A az tolkova se kefq tochno na tova, che kotkata e s dylyg kosym (na mesta)

напихме един ден, и то не в детството ми, а в съвсем съзнателна възраст, при това...със свекърва ми

Горкичкият Пепи, направо си му наляхме чисто уиски в устата...е - поне беше само една капачка :)
Добре, че нищо му нямаше...само на другия ден не яде, а налиташа повечко на вода :)

И ще дойде най-щастливият ден...

Пробвайте да му сложите капачки от бира на краката, знаеш ли какъв степ ще заиграе.

Хихихи...
Добра идея, ама мисля, че му стига за този живот на горкото:)

И ще дойде най-щастливият ден...

Баба ми живееше в кооперация с вътрешен двор ,на първия етаж над партера.Понеже леля ми тогава беше студентка по архитектура в апартамента имаше много интересни пособия за лов на животни- котки.
И така в скучните сутрини,когато нямаше с кой да се играе навън,излизах на балкона и спусках корда със стръв-салам от закуската ми,хващаха се предимно дребни котета примамвани и с"мац-мац"
Но много по-ефектно беше да вържа голямо топче от гердан на баба ми за кордата и да вдигам котката-до чучура на терасата ми бе рекорда.

В същата кооперация имаше и клуб на активните борци ,в който се събираха дядовци и които мощно тероризирахме с чукане по стъклата ,а после се криехме

А веднъж баба ми занесе на панахида кекс със изядени вишни-най -горния пласт-красота,ам какъв бой ядох

Във Враца пък-при другата баба, ни бяха поверени едни риби гупи,притежателката им кака Калинка беше на море,е аз реших че и рибите трябва дасе попекатрно ги забравих на балкона и те обелиха коремитеВръщането на оцелелите бе много тежко

Каке, направо ме разби с тази тема... Чета какви лудории сте вършили всичките, и като нахлуват едни спомени...
Например за първата цигара - във втори клас бях, срещу трети, на гости на баба и дядо през лятната ваканция в Елхово. Бай Кольо комшиата, понеже нямаше друга работа, почна да ме задява дали съм мъж. А аз, засегнат ли ме на тема мъжественост - страшен ставам, и естествено - Мъж съм дядо Кольо, на 9 години съм, ама съм МЪЖ, ама-хаа! А стареца продължава - Абе я като си мъж дръпни тук една цигара. Озърнах се аз дали не гледат баба и дядо отнякъде с голямата тояга, взех си една цигарка от кутията, дядо Кольо ми поднесе огънче, и - стана тя каквато стана... Ама така е - "Слънце" без филтър е това, не суперлайт, тинтири минтири - от две дърпания два дни ми държа влага. И ме избиваше на кашлица
Или пък унищожаването на всякакви шоколадови вкусотии... Със сестра ми бяхме се специализирали в изяждането на шоколади, шоколадови бонбони и прочие вкусотии без да се усеща, че в кутията или опаковката е останал само въздух. Който се интересува - давам безплатни консултации в тази област.
Или пък зимните изпълнения в стил "Студено ми е на дупето" Що пижами скапахме така - слагахме ги да се греят на печката, за да ни е топло после на дупетата - ама пусто от това топлене такива дупки зейваха баш на местото на дупето Че даже един-два пъти и до огнени ефекти се стигаше...
Или пък редовния изход от финансовата криза в детския бюджет Родителите ни бяха ни донесли по една касичка от тогавашната ГДР - много сладки - като консервна кутия от по-големичките, с по един процеп отдолу и с весели картинки. И като закъсахме - касичките се обръщаха и аз като батко с часове си играех да изсипвам монетите една по една - защото касичките не можеха да се отварят (освен като консервена кутия) и трябваше монета по монета да се изсипва съдържанието им през процепа, а за банкнотките сестра ми като по-умничка беше намерила и съответния уред - пинсетата за вежди на майка ни
А за торбата с белите да не отварям дума, то не са гумени паячета, не са дъвки с пружина, дето те цапва по пръста като си дръпнеш дъвката, не са светещи очи, не са запалки, дето ти пречупват цигарата - какво ли няма там.
Ех, кога ли ще им дойде пак времето на всички тия реквизити за бели - че потомството ако е по-кротко от татко си, така ще има да сбират прах тия джаджи Дали пък да не направя един търг за джунджурии за весели бели?

Животът е хубав - изживей го докрая!