Защо......?

....защо винаги се получава така.....че оценяваме нещата като хубави и стойностни...едва когато по някаква причина сме ги загубили.....
и защо при все че осъзнаваме това.....продължаваме да правим същите грешки...да ги повтаряме несъзнателно....уж стремейки се да се променим....
защо.....защо ...постоянно се наряняваме- волно или неволно....било сами себе си- било други хора...близки или не.....
защо повечето хора се озвериха.....потъпкаха човешкото у себе си и мислят само и единствено за собственото си благополучие....а и общувайки с подобни екземпляри...и малкото останали качествени и стойностни хора...неусетно се променят...а така остават още по-малко.....
и защо истинските Човеци- вече са напълно изчезващ вид....в адската зверилня и джунгла, в която сме принудени да живеем....
защоо...защо борейки се престанно за хубави неща в живота.....постепенно загубваме всичко хубаво и действително стойностно........

Всичко може да стане, но не всеки може да го направи!

ti useshtash li grahoviat chep che tolkova se vartish m/u vaprosi:P

Zashtoto ne se poznawame koi sme.Nito znaem za kakwo sme.
Lek den!

Зъб за з... усмивка,
око за обич

Primeren tgovor:

Zashoto sme egoisti, neprekasnato iskame i tvardim che nie se promenyame, a drugite ne. Tipichen primer: zavista kam saseda, kliukite koi-kak-koga i kolko.

Abe, ne misli za zagubi - nishto ne se vrashta obratno sashtoto - prosto e razlichno i krasivo, no drugo yache.

Bye

Човек помни от миналото преди всичко хубавото......

...znam che neshtata v jivota pochti nikoga ne se povtariat sushtite...evoluirat...v edna ili druga posoka....i tova ne vuv vsichki sluchai e losho...
...az obache kato si zadavah vsichkite tezi zashto-ta...niamah predvid elementarnata choveshka zavist, alchnost, licemerie i procheee....
po-skoro...si mislia che egoizma u choveka e vroden....malko ili mnogo tova e estestveno...vuprosa e obache...kogato chovek e osuznal i promenil pogreshno egoistichnoto si povedenie kum niakogo....zashto sled tova neshtata ne mogat pone da se doblijat do predishnoto si sustoianie...a pochti vinagi sa bezvuzvratno zagubeni......pone s men stava taka....
i jalkoto e che dori i osuznal svoi greshki..i koregiral gi-pak e nevuzmojno da se vuzstanovi predishnoto statukvo....
a taka chovek chesto gubi mnogo- emocii, chustva, otnoshenia, priatelstva....
i postepenno jivota si izticha...v stremeja ni kum neshto mnogo po-dobro...nerazumno propuskame hubavoto, do koeto se dokosvame...i mu pozvoliavame nevolno....da izteche pokrai nas....
a tova e naistina jalko....mnogo...mnogo jalko.....

Naistina te razbiram kakvo iskash da kajesh...

I vse pak nezavisimo, che si prava za vsichko, neshtata imat poveche izmereniya (ne stava vapros za gledni tochki, a mnogoizmernost na yavlenieto) i ot tam nyakoi neshta izglejdat napalno razlichni i nerazbiraemi...

Esse quam videri ignotum per ignotius in aeternum.

sredata i svetut v koito jiveem na kara da budem bezjalni,no misla 4e edna gre6ka 4ovek moje da se povtori samoo vtori put, ako stane 3 na4i toi samia ne iska da napravi ni6to pove4e za sebesi puk i za okolnite razbira se.

Хайде сега пък и ти, защо така? Не проваляй авторитета на Висшата Аристокрация !
Според традицията Принцовете и Принцесите, са най-образованите и най-добре информираните, а ти сега питаш нас !
Но ако това е само допитване до народа - прощаваме ти !
Какво е моето мнение :
Според мен повечето от обикновените хора, простосмъртните, обикновено реагират съобразно очерталата се обстановка. Нали знаеш, че "общественото мнение" действа като земната гравитация.
Хубавите неща ги оценяваме, едва когато ги загубим по няколко причини
а./ съзнанието ни не е било на необходимата висота и едва по-късно когато ни се повиши съзнанието, разбираме, че това е било, което сме търсили.
б./ това хубаво също е и като неудобните ни обувки, които сме свалили малко след като сме си ги купили, понеже са ни изранили яко краката и след време когато ги намерим отново в гардероба си казваме...я-я-я-я-я-я-я какви хубави обувки сме имали.
в./ понеже точно тогава сме искали да опитаме някакъв друг сладолед, но той е бил вече изчерпан или не е съществувал като асортимент
г./ и т. н.
За да можеш да устоиш на времето и обстоятелствата трябва да си по- силен и осъзнат - когато всички наоколо лъжат и крадат - ти да не лъжеш и да не крадеш и това въобще да не те притеснява, защото вътрешно си уверен, че това е Правияп път !!!

Мдааа...добре казано....
Лесно е обаче да се констатират тия неща....за жалост много по-трудно е да се изпълняват...и да се придържаме всеки ден към истината ичестността в отношенията...И май по-често не ни стигат силите и волята да правим това...и се понасяме по течението и по линията на най-малкото съпротивление...



Всичко може да стане, но не всеки може да го направи!

А, има и такива хора, само че този 'изчезващ вид' е все по-малко в по-големите градове, но особено по-селата са много често срещани... Излез малко от С-я и сама ще се убедиш...

Защо идва сутринтта в която поглеждайки се в огледалото виждаме друг човек?

Забързан век, хора, улици, коли…
Само моето прозорче свети…

Едно дете се превръща в зрял човек и тръгва само в живота, то пази ценности и идеали, то е чисто и невинно, доверчиво и раздаващо. То е расло с майчината топлина и е имало на какво да вярва. Някое неизпълнено обещание, караница или спор, но до майчината ласка няма подлост, двуличие, измама, омраза…детето е чувало, но това не значи, че разбира.
С котлона се сблъскваме на две години и докато не се опарим не вярваме, че е опасен и на същоте две години в живота се сблъскваме с неща за които знаем, но не познаваме лично, не сме ги изпитали на гърбът си и не вярваме, че има такава грозота в тях.
И животът продължава…падаш, ставаш, подаваш ръка, а те спъват и после някой те повдига и приятелства, сметки, любови…и идеалите са си в нас, ние знаем, че сме добри и, че доброто го има. Познали лошото смятаме, че само с него сме лоши, но…измама от близък, шамар от човек който смяташ, че иска да те прегърне и пак ставаме и пак сме добри…
Ставаме сами, но вярваме в доброто в Човека и срещаме човек, но безрезервната вяра в него я няма, трябва ни доказване, време и тогава чак той достига сърцата ни и даряваме душата си и въртележката се върти, хората се сменят…животът продължава, но ние оставаме добри и вярваме в това до мигът в който сме намерили минутка в която да задържим погледа малко по-дълго върху огледалото и в този момент осъзнаем, че това не сме ние, че не сме човекът от представите си, човекът от детството.
И аз обичам да казвам, че животът ни променя, прави ни егоисти и недоверчиви анализатори, но не защото сме лоши, а за да се защитим. Да се защитим, защото шамарите болят, сърцето също и нямаме сили вече да плачем, а и не искаме да го правим.
Детето расте 15 години и е много погрешно като се смята, че зрял човек се става за 5…цял живот се учим, а ако се замислим на какво се учим в отношенията си с хората ще се гръмнем, защото истинските хора са малко. Всеки се е сблъсквал с предателства, омраза, клюки, номера, двуличност и то от хора които най-малко очаква, а срещата с истински приятел е толкова рядка…А като се разочароваме точно от такъв истински приятел какво става с нас и така живота продължава неизменно и ни учи именно на предпазливост, аналитичност, учи ни на егоизъм за да можем да оцелеем.
Погледнах се в огледалато (минута по-дълго от обикновеното) в един слънчев ден в който се хванах да не вярвам на чист човек който познавам от повече от година и не съм видяла лошо от него и се изплаших, това беше в мен, то беше насадено през годините и аз не знаех, че го имам, не се познах.



Път след път, пътища много...

потърси динозаврите около себе си... има ги...макар да ни се струва че всики сме такива..а как бихме се различавали от скотовете ако ги нямаше

кисело гроздето

...t.e vaprosi.
Zastoto Princessaa.......ne mozem da se radvame na zivota Milichka...a ne mozem..zastoto ne iskame....a ne iskame..zastoto se strahuvame...a se strahuvame..zastoto sme glupavi....a sme glupavi...zastoto ni e po dobre taka....t.e ni e po lesno taka....
A vsichko se koreni v edno edinstveno nesto......mozem da badem bezkraino Staslivi...no ne go iskame dostatachno.
Mnogo filosovska tema.....ne moze da se izcerpi lesno...pod formata na posting.

Az polagam neimoverni usilia da se radvam na Zivota i se stremia vsichko koeto sam napisal malko po gore da ne se otnasia za men...Stremia se...no ne kazvam che uspiavam....


PS: Kak sam propusnal tazi hubava tema se chudia?:)

Mdaa...ne znam dali temata e chak tolkova filosofska..moje bi...Vuv vseki sluchai obache si struva chovek da se zamislia nad tezi neshta...poniakoga...samo poniakoga .....


P.S. Ako imash icq - tam mojem da uskorim razmianata na misli po taia tema...- 73841961

Не съм отчаян от живота.
Нали за него съм роден.
Но плюя аз на обществото.
Нима не плюе то на мен.

Навсякъде е пълно с кал.
Всеки гледа да те смаже.
Кой,как,какво,защо е дал
и колко може да намаже?

Продажни сме!Душици гнили!
Пред всеки скланяме глава.
Балканци уж сме се родили,
но овча ни е участта!

Стадо сме!Това е факта!
Живеем само с мисълта,
да бутнем някого,когато
ще колят някоя овца!

Каква е тази еволюция?
Звяра в нас не е умрял.
Стига вече революции.
Гръмки фрази,без морал!

Къде са стойностите вечни?
Защо ли,разпнаха Христа?
Кога ще станем по човечни?
След колко хиляди лета???


Още стихове на адрес:[линк]

Princessaa ...tarsish moiata kompania?:)

........Hmmm....kompaniata na inteligentna lichnost-nikoga ne e za prenebregvane...riadko se sreshta v dneshno vreme
a kolkoto do tvoiata-dali e takava (ineteligentna) e vupros na eventualno budeshto dokazvane

Inache-ako sudia po chasovete v koito vlizash v neta, nadali bihme se zasekli "najivo" tuk....za jalost moje bi...

Opitaj se da ne se zadwlbochavash po taja tema.Shte si dokarash glavobolie.
Men oshte me boli.