Сън

Отново съм сам. Полунощ е.
Но няма звезди, ни луна.
И само нощта в черна нощница
помахва със слаба ръка.

Дочувам отнякъде звуци
и тръгвам. Къде ли? Не знам.
Но чувствам - сърцето ми учи ме
и знам че ще стигна до там.

И зная - там ти ще ме чакаш,
сияние в нощния мрак.
Душата ми бяга нататъка
и стигам до другия бряг...

На теб трябва да ти се забрани да се събуждаш

Марули, марули, марули...

Weche shte si napisha edno wyzhwaliawane i copy-paste !

Towa e mnogo hubawo!!!
WELL DONE FRF.8 !

Как уверено сега
да констатирам със тъга,
че сърцето и ума
винаги са две неща !?

Браво

Слънце Сурия блести, ти си аз и аз съм Ти! "Песен за Бхагават"

niakoj obache triabwa da se grizhi za towa... a zhelaeshti nablizo (fizicheski) niama.

Страхотно е, frf.8...

Обичам красивите сънища...

Когато нямам повече синьо, слагам червено.
Пабло Пикасо

blagodaria...

i az

Сънят е стар, та затова
и сцената е черно-бяла:
Върви момиче по брега,
а във косите и е залеза.

Сънят е стар, но всеки път,
когато ти във него се явяваш -
богиня сякаш, но от кръв и плът,
аз падам на колене... полудявам.

Аз моля, моля всеки ден
да бъдеш ти до мене.
Богиньо моя в плът и кръв
мое скъпо вдъхновение.

Добра серия направи :)
продължавай в същия дух :)

Известно време поне няма да пиша повече. Беше ми приятно.

Чао.