QUO VADIS?

Днес по обед на стотина метра от работното ми място един младеж направи опит да се самоубие, защото повече от година бил безработен. За щастие (или не...) височината на четвъртия етаж се оказа недостатъчна, линейката благополучно го отнесе към спешен център.

Да, вярно, вестниците са пълни... Но откакто ни сполетя демокрацията, за втори път толкова отблизо се сблъсквам със самоубийството. Първият път беше един познат и колега. Беше на 28, имаше прекрасна съпруга и детенце на три годинки, престижна и добре платена работа. Така и не разбрах какво го е подтикнало.

Не осъждам самоубийците - и това е избор (пак ли?...) Но не разбирам. Не разбирам отчаянието, което може да накара един млад, здрав човек да стигне до такова решение. И винаги, когато се замисля, пред очите ми е един възрастен клошар. Може би е над 70, не зная какво е претърпял, но просто няма лице, най-буквално. Няма нос, скули, нито горна и долна челюст. Ходи с парче мукава, нескопосно прикрепено с лейкопласт между веждите и там, където би трябвало да има брада, под което се вижда безформена дупка. Влачи из града своята нелепа карета, скипрена с каквото имало под ръка от стара бебешка количка и събира хартия и бутилки от контейнерите. Никому не пожелавам такъв живот. И все пак той намира сили да го живее.

А младите хора се самоубиват. Quo vadis, татковино?

/* Затвори очи, за да видиш... *\

Когато за първи път влязох в Майонеза, прочетох нещо подобно.. за самоубийство на млад човек. Само че бе лято 2000.

Kajete mi chestno, nyamali li ste momenti v jivota, kogato tazi misul vi se e poyavyavala natraplivo?
Mnogo e lichno, no na men mi se e sluchvalo 2 puti.

Много странно. Вчера си мислех за същото.
Замислих се, какво бих правила, ако обстоятелствата ме притиснат дотолкова, че да не виждам изход? Имах такъв в момент в близкото минало. Отчаяние. Глупава дума. Исках да се нагълтам с хапчета. Детска му работа!
Мисля си - НЕЖЕЛАНИЕТО да се бориш.
Липсата на стимул за живот, за преодоляване..
И пак избор, да.

So goes the..love...

Всички се движим, а къде отиваме само си мислим, че знаем.
Вероятно следваме нещо......или някого.......нанякъде.........

А милата ни татковина не е виновна за нашата нерезистентност към трудностите в живота.
Аз съм мрачна напоследък, но за това никой не ми е крив, просто не мога да се справя с проблем, който има съвсем простичко решение.
Трудно се живее тук, но кой ни е обещавал само рози и фанфари в тоя живот, независимо къде се намираме.
Суета, всичко е суета, самоубийството е неспособност да живеем........
Всеки ден, отказвайки да направя конкретна стъпка към конкретно място аз се самоубивам и убивам някого......бавно........

Не зная накъде отивам..........и не ща да зная!

Без коментар!

хе-хе... аз почти го бях направил... имах идеален работещ план и щяха да ме открият най-рано след три месеца... обаче в момента в който ми оставаше само да приключа със себе си, си представих, че съм го направил... и знаеш ли какво... реших, че каквото и да направя оттам насам, ще е нещо, в сравнение с нищото, което ми предстоеше... оттогава смъртта ми е приятел

Драги Мерлин, аз съм човек, който е минал през много трудности. (така казано не говори много, но няма смисъл да уточнявам и то тук).
Имало е моменти, в които съм си мислила, че не искам да живея този живот, а друг. Имало е моменти, в които ми се е искало да избягам, без да знам къде искам да отида. И все пак, никога, ама никога не ми е хрумвало да се самоубия. Не знам защо. Ако поне ми беше хрумвало като реална възможност, щях да знам дали изпитвам страх или нещо друго. Изобщо, за мен самоубийството не е изглед от никой прозорец. Честно казано, това не е никакво решение, защото не би ми донесло удовлетворение, не бих могла да го почувствам след това. (его)

А иначе... може би излиза че демокрацията е виновна. Не е. Преди просто нямаше гласност. Това е.

Не знам за младите хора в България... Но е тъжно ако такава е тенденцията.

The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.

Trudno se namirat sili da se izpravish sled takova otchayanie. Radvam se za hora kato BИ, koito ne poznavat takiva momenti. Yavno nie sme labilni kato psihika.
Az lichno ne namerih sili da se iztrugna ot tova sustoyanie ZARADI SEBE SI.
Napravih go zaradi edno choveche. Zashto ne mojah i ne moga zaradi sebe si, kato teb, kato tebe. Zashto ne sum kato ВИ? Iska mi se...

Познавам ги. Може да звучи неразбиращо в момента, но... познавам какви ли не моменти.....
Ми... бъди като мен тогава, обаче това може и да не е по-лесно. А може би аз съм страхливка. Но не знам дали съм, защото... самоубийство не ми е минавало през главата, че да почувствам страх. Просто е немислимо за мен да се самоубия. Може тухла да ми падне на тиквата, но самоубийство... не може да ми се случи. Има куп начини да си го изкарам на себе си или на съдбата.
Не съм искала да постигам това, то просто си Е. Начинът ми на съществуване. Изобщо, без да го мисля, така ми идва.

Напиши ей тук, какво е това състояние, от което не можеш да се изтръгнеш? Защото аз съм се изтръгвала от... поне две невъзможни блата в живота си. И то дълбоки. И да, мислила съм си "Ех, що ли изобщо съм се родила", ама това в никакъв случай не означава, че бих се самоубила. Просто си помислям, че съм родена с тази съдба (предизвикана от мен или не), и минавам на следващата мисъл, която най-често е - Как да се измъкна от кашата. И в края на краищата успявам.

И ... абе честно, какво е това нещо, което би ме навело на мисълта за самоубийство, не знам. Ако любим човек ме остави, това Никога не би било причина за мисли за самоубийство. Ще намеря друг. Мъже колкото искаш! Че няма да е тоя, ми няма. И по-добре :-)

Ако загубя приятели или всичко материално - ми хубаво, почвам отначало, и нищо няма да ме спре. Има подходи за всичко. Верно, че има и лош късмет понякога, ама се разнася ако изчакаш малко... ако можеш да изчакаш.
Ами... уроци по живот... тва е.

Не се правя, че знам всичко. Но мисля, че имам някакъв опит, който не би могла да предположиш че имам.

The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.

Ти си котка-сомнамбул:-)))

Разкажете ми приказка...

Охо! Пък ти си Алисън-сомнамбул! Ама добре си наминала, че тъкмо се чудех на кого да мина път (демек кого да ощастливя) хихи!

Глей ся, единствения случай, в който ми се иска да се самоубия, е като свърша цигарите, както в момента, хихих! Обаче винаги знам, че утре пак ще си купя, така че няма сми да се самоубивам за една нощ... Просто животът ми струва повече от 5 лири

The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.

Нямам никакво намерение да се бастисвам! Ценна съм си сама по себе си,мааму!
Не задавам и кардинални въпроси от типа на "ама случвало ли ви се е", "ама представяте ли си" и т.н.
Не любвеобилнича и се опитвам да не псувам повече от здравословния минимум.
Не се правя на щастливо-нещастна/и обратно/ ,защото от тези разговори от пусто в празно ми дойде байгън.
Не чета лекции никому и не искам и на мен да ги четат.
Радвам се на добро здраве, дъжд навън, пийване в чашката и от време на време на приятна приятелска компания ин риъл /което желая всекиму вместо да лее потоп от емоции тук/
Кефя се на Опи,щото е шантав по цялата глава.
Чета с уважение Джейн и с истинска радост Питона и Ланселот.
Все така си обичам черното коте с махмурлийските очи.
Глася се да оскубя Жожо на по бира някой ден.
И много хора ми липсват, ама чакам да дойде моето си време,че да
пропиша...

РАПОРТ ДАДЕН!

Разкажете ми приказка...

Ойййййй! Бе той ОПИ не беше такъв човек ама на! Кво прави действителността с готините хора!
Бе никво бастисване баси! Колко бири могат да се изпият ако не се бастиса човек без време... хихи!
А аз имах идеи за две теми... и ми се изпари вдъхновението..... отивам да дремна.....
Мър, Алисъннннн! (отърквам се в глезена ти)


РАПОРТ ПРИЕТ !

The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.

Всичко тече, всичко отминава.... къде отиваш господи? Така ли беше? Отворих темата мислейки, че пишете за романа на Сенкевич, а сега като я прочетох пак той ми е в главата.
Самоубийството е слабост, слабост да продължим напред, да изживеем мъката и болката. Желание това да свърши и най-вече липса на бъдеще...поне аз се чувствах така посягайки на живота си преди много години. А когато четох "QUO VADIS" доста мислех именно за това, през какви изпитания минават хората, но имайки цел и може би това е разковничето - липсата на цел, преспектива или бъдеще кара млади хора да посягат на живота си все по-често.
Не знам каква е статистиката, но ми звучи логично в безпреспективни страни като България самоубийствата да са повече.
Жалко е наистина, а и вярата си губим...не знам.


Път след път, пътища много...

...Само ме чакате да си легна.........не знам сиа как да се държа като "готин"...та да оправдая доверието....баси ...грижите ми докарахте.....

не е мизерията, която подтиква към самоубийство. да, тя е гадно нещо, но се преживява - както е и при клошаря. не се преживява липсата на перспектива и загубата на самоуважение :( а те често сае пораждат при дълга безработица. вече не виждаш изобщо перспектива положението да се промени, мислиш, че ти си виновен за това, че не си годен за нищо и пр.пд. затова може би клошарите са пощадени, защото по някакъв начин са приели статуса си и той не ги подтиска. изпадането от висок/нормален статус към нисък е страшното.

IMAGINE...

да, бе, не е виновна... 18% безработица е твърде много и държавата Е отговорна за това. всички държави се борят с безработицата, тя не е нещо, което се оставя на пазара да го регулира (не говоря за нормалните за една икономика 4-5-6% неструктурна безработица). държавата Е отговорна, че няма адекватна система за борба с бедността. и да не продължавам... плащам данъци на тази държава и имам право да търся отговорност от нея!

IMAGINE...

не е демокрацията виновна, а несъвършеният див капитализъм, който е безкрайно далеч от модерните пазарни икономики на развитите държави.

и не са само младите - все по-ясна става тенденцията на повишаване на самоубийствата сред възрастните - хората, излезли в пенсия, които се изправят лице в лице с мизерията и липсата на перспектива. представяш ли си ужасяващата мисъл, че трябва да завършиш живота си в унижения и мизерия? вестниците са пълни със съобщения за самоубили се пенсионери и даже вече престана да ни прави впечатление :(

IMAGINE...

Апропо, вестниците.
(които чета)
Толкоз шев и кройка (чети като цензура) лее от екран. И тук вестниците принадлежат на чуждоземни холдинзи и имат проблем с абонатите, ама все има по нещичко за четене. Външнополитическата секция не ме е радвала от години. Чета форума на Сега, за да си лъскам русизмите с яд.


Самоубийствата едва ли са повече от (тове което няма да се посочи като европейска статистика) другаде. Еднакво сред млади и стари. Изследването на причините е интересно. Аз продължавам да се заблуждавам, че тук му е мястото (за дебат. Като свободна от предразсъдъци територия), защото сме цветни. Поне опитваме да бъдем.


Отговорът е Африкански Съюз. Както четем - това е идея с минало и традиции. Само дето няма бъдеще.




[линк]

почвам да те подозирам, че си от редовните автори на форума :)

дай да ги видим тия причини? за мен са очевидни (без да ми е необходим анализ) - майка ми е работила 37 години като инженер включително и при военните. е със 115 лв пенсия. статистиката сочи, че около 260 лв са необходими за елементарен живот. а майка ми е от пенсионерите със средно положение, има и много, които са по-зле от нея. е, как да не се отчая човек, как да не загуби мотивация за живот?

IMAGINE...