Лека нощ.....

Приятни и цветни сънища ви желая.
До скоро, може би!

Утре ще ви разкажа в стихове за Севилската самобръсначка!

ПЪТник !
Чакам стихотворение за добро утро.

Вярно е това, в което вярваш !

Щастлив съм аз, че ме засече с тая
висока чест, достойна за герои.
Приемам я без страх, защото зная
че вършат се сами делата твои.
Ръцете си въздигам към небето
и просълзил се от любов свещена,
задавен от вълнение голямо,
похвално словословие зачевам:
" О, енбебенце, дом на милосърдието висше
благослови ме енбебенце, да отмахна смело
от себе си оковите на битието
за да се посветя на теб с душа и дело!"

умрях.
Туп !

Вярно е това, в което вярваш !

Къде пльосна, избра ли си място. Аз от кога те чакам да ми паднеш, а тя каква стана?

не съм съвсем умряла, щом те чувам.
Или вече се възнесохме ?

Вярно е това, в което вярваш !

....бравоооо !!!...да не спрете сега,...рано е още за антракта...,не ми разваляйте удоволствието...

Пазиш ли ми място, Публика Дано не съм пропуснала много , аха това били само рекламите сега щяло да има Севилската самобръснарка Притаявам се......

Изкарах ужасна нощ! (Просто споделям.)

Я да проверя-шаваш още. Че то кога е възнесение, да не ни е дошло времето? Виж какъв израз-времето ми е дошло, дядо Йоцко гледа... иде ли..баба Илийца...по жицата
За времето говорих пък какви глупости написах, няма никаква връзка с нищо освен с глупостта ми, че и съм доволен

Предполагам че днес си добронамерена, виж, специално за теб нещо неподправено:

ЗА ДУШЕВНОТО РАВНОВЕСИЕ

Какво са греховете, та с тях човек пропада?
Не се укриват в бездна, но водят те към ада.

Добрият, ако следва каквото върши злият,
характера си губи — погубва се самият.

На времето си, брате, безкрайно бях богат.
Не мога да си върна богатството назад,

каквото и да сторя, макар че ми се иска.
Дали е твойта каста висока или ниска.

на власт ли си, о брате, или подвластен ти си-
напълно от съдбата животът ти зависи.

Когато си достигнал до някое стъпало,
недей да му отдаваш душата си всецяло.

Не са ръцете твои, които движат хода
на щастието твое или пък на народа.

Мъдрецът проумява: съдбата всемогъща
живота направлява или го преобръща.

До тая мисъл който достигнал е, томува
е ясно, че не бива в немилост да тъгува,

тъй както и при милост премного да се радва,
защото тя съдбата, за всичко точи брадва.

За туй съм безразличен към всяко рязко чувство,
но от това в душата съвсем не ми е пусто.

А зная при опасност какво да правя, брате.
Не ме обезумяват житейските обрати.

Не се раздира вече сърцето ми от мъка,
че трябва да постъвам по божия поръка,

каквато небесата са предопределили,
и аз да я променям не са ми дали сили.


Животните, които в гората диво вият,
подземните, които пръстта с муцуни рият,

и червеи и риби, и птици и влечуги,
тревите и горите, и всички живи други

подвижни твари или растения на корен
завършват своя долен живот, минават в горен

живот: на небесата, когато дойде време,
съдбата всемогъща обратно да ги вземе.

Не бива да се страда, о брате мой, Ащака,
когато знаем колко нетрайна бива всяка

човешка радост, както и всяка наша скръб.
Не страдам, а обръщам на всички мъки гръб.

Дори и да не мога аз да ги пренебрегна,
то мога да откажа под гнета им да легна...

Книга първа (Адипарва), гл. 84

Тихо, кой вдига шум тук, нещата са сложнии хич не са прости да не мислите , че ми е лесно, а това е за теб Pineapple..

За сложността на законите

Когато те съгледах, срази ме Камадева.
Смили се, момко , хубав, над влюбената дева.
Наричам се Улипи. Измъчвана от бога
на любовта, заставам пред теб в изнемога
и моля те , о сине на Кунти:обладай ме
Самотна съм. Утеха в страданието дай ми.

Не знаеш, о русалко, о хубавице мила,
че царствена повеля на мен е отредила
въздържание за цели дванадесет години…
Закон е туй за мене, докато срокът мине.
Бих искал да изпълня молбата ти русалко,
но аз не съм излъгвал дори за нещо малко,
та камо ли закона да взема да престъпя.
Кажи дали ще мога така да сторя, скъпа,
че тебе да зарадвам, но туй да не събаря,
ни даже да подронва законите на царя?

Потомъко на Панду, и аз, и всички люде
отдавна знаем кой си и кой те тук прокуди.
Да бъдеш целомъдрен дванадесет години-
с туй брат ти Юдишира наказа те, о сине
на Кунти, затова, че си влязъл ненадейно
при брат и при съпруга, когато те семейно
били уединени. А бяха се заклели,
че който туй извърши, изгнаник ще е цели
дванадесет години. И с право те прогони
мощта неумолима на клетви и закони.
Но няма да пострада от сливането наше
законът, о пандава, това да не те плаши.
Защото към закона от памтивека спада
дългът да се помага на оня, който страда
За помощ аз те моля, самотната русалка
и ти според закона помагащ на страдалка.
А даже и донейде закона да пострада,
ще бъдеш пак достоен за прошка и награда,
защото ще възвърнеш живота ми Арджуна:
отхвърлена от теб смъртта си ще целуна.
целувай, обладавай снагата, обладана
От твойта хубост момко. Къде ли ще се дяна,
отблъснеш ли ме? Мъртва простирам се тогава,
А знаеш, че законът тай-първо повелява
човекът да спасява живота на човека.
Спаси ме, избави ме от явна гибел. Нека
законът да намери в ръцете ти на мъж
закрилникът си, както било е неведнъж.
Помагал си на скръбни, помагал си на бедни,
на всеки който само печално те погледне.
И аз сега прибягвам към твоята защита:
закрилнико мъжествен, стори и мен честита.

Арджуна беше трогнат от сълзите и стона.
Изпълни и молбата, почитайки закона…”
Книга първа (Адипарва, гл.206

Какво стана, не стана ли нещо?
Разкажи ни?
За пръв път ли ти е ?

Виж, и аз не съм добре, разбери ме...туй нещо го чети преди лягане 62 пъти преди заспиване, много помага

МОРАЛНО-ФИЛОСОФСКИ
ФРАГМЕНТИ

ЗА ДЪЖДА

Напира халата гръмлива.
Сърцето ми от страх се свива,
само без милата жена.
Внезапно блесна светлина
от мълния, но мигом чезне
в беззвездните небесни бездни.
Така е с любовта на злия -
без време времето гаси я.
Натегнал облакът от влага
към жадната земя поляга.
Така под тежестта нелека
на свойто знание човека
съвсем се сгърбя най-подире.
Скали, чукари и баири
търпят на капките камшика.
Така със сдържаност велика
добрите люде всеки път
на злите речите търпят.
Дерета плитки и оврази
сега потекоха с онази
безмерна горделивост, дето
гори на бедния сърцето,
когато стане по-богат
донякъде от своя брат.
В праха водите стават мътни.
Така сърцето и умът ни
от скверността на битието
помътват се. Но цели, ето-
напълниха се езерата
като душите ни с добрата
постъпка хорска или реч.
Водите бягат надалеч -
към океана, дето спират
и неподвижни там намират
покой от своята тревога,
тъй както и сърцето - в бога.

Остана ми още едно такова, нямам на кого да го посветя, какво да го правя?
Ти дали няма да вземеш две, а?
Ще чакам да ми кажеш, аз не бързам?

Дано помогне.

На кого да помогне- на мен ли?
Ти как спиш, легнал ли?

Ех , Джони, моята любима жена я прогони болестта ми.

Оттогава, а и занапред оставам безнадеждно сам...

Свобода е, но е тъжна. Живея с мечтите и със сънищата си, с мъката и с кошмарите си. Смъртта е като по-голяма сестра; понякога ме плаши, но въщност толкова разчитам на нея. Сънят е като по-малък брат, който единствен ме разбира и знае от какво имам нужда; понякога като дете си играе със страховете ми, но друг път ми говори за сестра ни. С реалността сме стари врагове. Тази ламя, която притежава всичко и всички, а мен е заключила в най-страшния затвор - белия ден, един ден ще умре. В моите очи поне.

Давай!

Има ли по-добри начини?