Как различавате

Любовтта от любовното Увлечение?!

Кой е знака за вас?

П.С.Намерих наскоро моя отговор за това, което обаче ме кара да искам да знам как срещащо е това за вас за да събера парчетата от целият пъзел, който редя...
Бях пуснала в един друг клуб тази тема, но сякаш искам да чуя и вашите отговори Вечни!
Поздрави на всички!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

съвсем наскоро ми хрумна една мисъл:

"Любовта е Силата, която кара мухата да се стреми към росянката..."

А любовното увлечение трябва да е друга бира...

А на въпроса ти нямам отговор. Имал съм някога но съм го забравил.

Колкото хора, толкова мнения!

Сладкият сок я привлича!

Колкото хора, толкова мнения!

сладък сок е любовта...

Но защо, като знаеш, че ще бъдеш изяден, пак се лепиш по него?

по развитието на нещата. ако мине и замине, ако не ми пука много, ясно, че е било увлечение.

пък и едно увлечение може да премине в любов- то любовта не е нещо константно, нещо, което се появява изведнъж. даже си мисля, че всяка любов започва като увлечение и като хората се опознаят, сближат, може и да стане любов.

IMAGINE...

Няма всяка любов, Джейн, тя е Единствена.

Може би там е разликата...

Това е любимият ми клуб,Маг...Бях се загубила в опит да бъда сериозна, бяха ми дали някакви права някъде без да мога да ги приема като привилегия...Сега разбирам колко ми е домъчняло за вас и колко стойностни разговори и интелектуални закачки може да има тук!!!
За мен е чест да се върна...след дълго отсъствие...
Поздрав най-сърдечен!
от приятел Вечен...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

и аз мисля в тази посока...Любовното увлечение се разбира с отшумяването му.Сякаш се появява, когато натрупаме в себе си много неизразена любов и я препишем на някой-спасително за нас...Често,обаче то и любовтта могат да бъдат като скачени съдове и да прелеят едно в друго.
Познаваме ги когато се научим да различаваме знаците и усещанията, които предизвикват вътре в нас?Не мислиш ли!?!
Поздрав!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Защо?Мисля, че на всяка любов трябва да се гледа като на единствена и тогава няма да се превърне и остане увлечение, а увлечението ще стане част от нея?!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Хубава мисъл има движение в нея, има бленувана цел и инстинкт...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

може и да не бъдеш изяден, това сякаш е страшна нагласа....?Освен да се ядем и да се поглъщаме, можем да творим чудеса и това сякаш е магията, която трябва да свършим да се преоткрием срещащо свободно в едно чувство в два чифта очи отсреща...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Ще разбереш, когато я срещнеш.

По какво се познава ли?
Никой не знае...
Просто усещаш, че Тя е.
Това е...

Като всички живееш.
Уж безметежно.
На работа. После
във къщи прилежно.
Резонните празни
слова със жената.
Родителски мъдро
се скараш с децата.
По-рядко с приятел
на чашка ракия.
За да полееш
една орисия...
И чудиш се кой да виниш?
Не разбираш...
Все търсиш и търсиш,
и все не намираш...
Накрая си казваш:
-Какво се уплете?
Я хайде и аз,
барабар Петко с мъжете!
Изхвърляш комплекта
със цветни боички.
Какво да направиш?
Еднакви са всички...
И тръгваш с колата
на работа пак.
За много неща
все по-малко се сещаш.
И повлякъл без мисъл
зад ъгъла крак,
неочаквано вече за тебе,
я срещаш...
По какво я познаваш ли?
Никой не знае.
Просто усещаш,
че тя е. Това е.
Прегръщаш я влюбен,
и тя те прегръща.
Преглъщаш... и в тебе
нещо се връща...
Годините вече
нямат значение.
Кипнала, хуква
кръвта ти по вените...
И спираш да спиш.
Не щеш да сънуваш.
Живота, до днеска
люлял те, напсуваш
с мисъл, че себе си
щом си предал,
до тука ти просто
не си и живял.
И всичко е толкова
странно и сладко...
И както дошло е,
приключва накратко.
Тя тръгва си. Оставя те
празен и сам.
Че ти сега прероден си,
го знам.
Чувството в теб
на талази ще блика.
До края ти
в твойта душица ще вика.
И дъх не остава ти
даже да дишаш.
Пред тъпия избор-
да се пропиеш.
Или просто да започнеш
да пишеш...

19 Дек, 2001

BRAWO "Brod"!Mnogo hubawo si go napisal!Tocno neschtata ot ziwota!Kazwat ce " nai-genialnite neschta v ziwota bili prostite neschta "!

Да всичко всъщност е много просто, когато можем да го разгледаме като махнем емоционалността, която извиква в нас и се вгледаме в детайлите.
Но как е това за теб?Ще ми отговориш ли?

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

А има ли разлика?
Любов, любовно увлечение - нали изпитваш все това чувство на окриленост и безграничност, на свобода, на свян, трепен , опиянение. Може да продължи миг, може да е вечно, но винаги остава Любов...

for un/usual suspects only

Здравей

Мисля си, че ни е необходима последователност, за да се издигнем и с отговорим правилно, тъй като страдаме от тази две хилядолетна култура, оставила ни перуките си от всичките и времена..като най-ценно достижение. Това, което е останало например след пламналите огньове на страстни души.. означава ли например, че най-ценното на огъня е - пепелтта, със своите остатъци, или - топлината, разпространяваща се все още в горенето...
В нас носим тези дрехи на навика, на наследството,на заученото за това няма нищо чудно, че понякога се срамуваме от кожата си... Мислите ни са станали анемични и опитомени. А, някога познанието е било страст, разпалване на кръвта, унищожение, което е и накарало Емпидокъл, например да избере свободно своята смърт във Везувий, вследствие от своето познание. Сега тази страст се е превърнала в синектура на професорите по философия и се изучава в осем семестъра.., а хората предпочитат студентските скамейки пред Везувий.. Не значи ли това, че знанието ни разрушава магията на всички първопричини?! И човекът- знаещ, от което няма нищо по-смехотворно, става мързелив и уморен, като, че ли в него е убито всяко преживяване, ако то не предхожда първичната сетивност.
Ето как и определят " трансцедентното салтомортале" - да скочиш в бездънната пропаст и да се издигнеш, обръщайки се назад - спасен, защото си разбрал абсолютната нищожност и никаква загуба не може да ти навреди или сломи.
Не отдавна не познаваме достопочтените чувства на нашите предтци. За тях любовта е била нещо, което носи мириса на тайнство и прикритост, а за нас е вихър и битка..
Ние само доказваме себе си и затова обичаме - сензациите, естествено, и не е ли по-добре така, отколкото да изживяваме забравени чувства, които не ни отиват...?!
Темпото ни омагьосва, а не продължителността. Ние сме дисциплинирани до съвършенство, затова изживяваме пружиниращо, театрално, ярко, неясното палаво жонглиране с всички понятия, които поддържат крехкия баланс над бездната на неочакваното, глупавото, дивото, дори и баналното, но с една осъзнатост гъделичкана от рафинирана плахост - не е ли чудесно да бъдеш примитивен, банален от сърце и душа, колко обичаме само - ние сантименталностите, да бъдем сантиментални, безгранично, защото сме изнервени до краен предел, защото усещаме, че кръвта ни е кипнала, нашите сетива са обучен банди, филтри на преживяното, но това състояние не ни прави декаденти, защото резултатът от това е снобска надутост, която не е осъзнала първичното преживяване и не познава пътищата до него, затова и бързо закърнява - като полъх на дисциплината, будност по всяко време.
Оказва се, че в Ерос търсим само авантюрата на своя нагон.
Настървяваме се, изискваме от себе си, дразним го по всевъзможни начини, а после хукваме да бягаме, оставяме се силния поток да ни носи и едва в последния момент се измъкваме, за да не се загубим..
защото сме прекалено финни и сложни, за да се измъкнем невредими, то провалът ни е най-често заличаването на една лошо прикрита слабост, което го прави да изглежда почти като победа ..,
а после борбата продължава на друго поле..

Syvsem syglasen.
V I Dzin pi6e, 4e edinstvenata razlika mezdu ljubovta i prelystjavaneto e vyv vremetraeneto.

Strahotno stihotvorenie... no tova li e tvoeto Use6tane s glavno "U"?
Tova li ima6 predvid, kogato kazva6, 4e kato Ja vidi6, 6te znae6 4e e Tja?