За хлебарките.

Може ли някой да обясни по силата на каква логика мразим хлебарките? Има ли въобще някаква логика? Те не хапят, не разнасят болести, доколкото знам, това, което изяждат от храната ни едва ли е толкова, че да ни безпокои...
Но ги мразим... Първата ни мисъл, когато забележим някоя такава гадина е "къде ми е чехъла...". Даже ни е гнус да ги размажем, както правим с комарите- с ръце.
Защо???

Това е само форум!

Не е верно - разнасят болести.
Ей затова.
А те що ни мразят?

Това вече е доста спорно. Аз колко пъти съм ги разпитвал - никога нищо не казват. Като комунист на разпит всички твърдят едно и също- ЦВРЪЦ, ама много тихо и с нежелание...
Това за болестите верно ли е? Какви точно? Не вярвам да е нещо сериозно, като маларията, да речем.

Това е само форум!

Hlebarkite sa vseiadni gadini - iadai vsichko ot lesh i jivotinski fekalii do hliaba po masata. Te ne samo izglejdat otvratitelno, no i se durjat otvratitelno - poradi koeto mogat da zaraziat hranata i kuhnenskite sudove sas microorganizmi noseshti bolesti, vkluchitelno stafilokoki, streptokoki, lishei, salmonela i drugi. Sushto taka razprostraniavat i toksoplazmoza - bolest koiato vodi do defekti v novorodenite ako bremenna jena se zarazi

E, genetichni defekti ne mogat da se sravniavat s malariyata razbira se

Ти ме срази. Съвсем сериозно, не съм и предполагал, че могат даже в гените да бръкнат, гадините мръсни.
Но въпреки незнанието си не ги обичах. Сега още по-малко


А първоначалната омраза само от средата и възпитанието ли е?

Това е само форум!

Iad ni e na tiah i taino im zavizdame , zashtoto ako ima iadrena voina samo te shte oceleiat bes nikakav problem Zatova gi i mrazim

AMOR...AMOR......

може би ги мразим, защото изглеждат много по-различно от другите гадинки в апартаментите и къщите, като мравките и комарите, например
и това, че са едни такива лъскави сигурно също ни стряска, въобще не е приятно да запалиш лампата и на стената отсреща да пробяга едно черно или кафяво лъскаво същество

"Пътят на война е равновесието между ужаса и чудото да си човек." -Кастанеда

"Пътят на война е равновесието между ужаса и чудото да си човек." -Кастанеда


Maleee

AMOR...AMOR......

Аз мисля, че хлебарките са най- чистите същества на земята. Всеки път, когато ги видя те са в банята


___________________________
Не ме е страх от смъртта, но не ми се умира точно днес

не че ги мразя , просто мразя да ми ядат от храната
много си падам по котки и кучета но честно - не бих ял от една паничка с тях

te sa prosto gnusni. instinkt si e tova! kazvam vi!
seki pyt kato svetna lampata i se razbiagat pred nesviknalite mi sys svetlianata ochi se chuvstvam ujasno vtreshten! i imam chuvstvoto che polazvat cialoto mi tialo! dori v momenta dokato pisha mi se struva che po glavata me polazvat vyshki! i osven tva se chuvstvam nabliudavam! kakvo stana sys dostopochtenata amerikanska dobrodetel - moiat dom e moiata krepost! te vlizat v kyshtite ni, laziat v dolapite ni, izsulvat se ot kanalite i izpylziavat ot otdushnicite! te sa men in black!
te ni nabliudavat i ni zaraziavat! te biagat kato ni vidiat i go praviat po byrzo ot haleevata kometa.. po kofti sa ot komarite.. te pone ne se razpliokvat po rycete ni i umirat ot leki shliapvania! HLEBARKATA myrda i sled kato i razdelish telceto na tolko chasti kolkoto kracheta i hobotcheta se podavat ot nego TO PRODYLJAVA DA se dviji!
oh kolko moga oshte da se oplacha ma nema sa!
aha!

xexe zashto ne nima ne e vqrno :))
no tova ne e tema za tozi klub :P

"Пътят на война е равновесието между ужаса и чудото да си човек." -Кастанеда

Мога ли да разбера що за проучване правиш?

Mrazim gi oshte poneje spiat v klaviaturata i ventilatora.Mnogo 4esti problemi ot fizi4esko estestvo komputrite imat ot hlebarki.Osven tova e gadno da jiveyat v obuvkite ti.A oshte po krayno nepriatno stava kato otkriesh toaletnata im.Frapanten slu4ay sushto e da gi vidish kak se vuzproizvejdat,primerno v kofi4kata za prah za prane na peralniataabe ujas kato tzialo i kato polovinki,strashna rabota...

по всеки въпрос съществуват две мнения-едното е грешно,другото е моето