Споделенческо

Не съм ви наглеждала от два дена. Е, па не мога да го прочета т'ва дето сте го изписали всичкото. Всъщност, мога... обаче... Обаче. Чета някакъв роман. Трепач. "Шанхай бейби"... на една китайка, дето си е загробила издателството с тая творба. Чета си и ми се плаче. И знаете ли, ако мога една ситуация да предотвратя в живота на двама ни, тя ще бъде тази... единият да стои като прикован с ръждиви пирони на някой уличен ъгъл и да гледа, как другият се отдалечава в гръб. Не... не. Не.
И знаете ли какво най мразя? Това, което най обичам. Летища и гари. На изпращане. Никога няма да се науча да се разделям. Никога. Нито ще се отуча да стискам отчаяно в длан последните часове и минути и да искам неистово земята да спре и да ни пусне да слезем. Няма да се отуча и да плача. А съм супермомиче.

Горчиво ми е.
Ако някоя жена ви каже, че разделя любовта и секса, не й вярвайте. Дори и тя самата да си вярва. Как го правят мъжете? Обяснете ми. Не разбирам.
Когато приемем някого в утробата си, тои неминуемо си намира процеп, през който да влезе в сърцето ни.

Мисля си шантави работи... за морето. За дъжда. За натежалите звезди. И дали Господ може да е гневен в такава нощ?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

кaк кое прaвят?
кaк рaзделят ли?

4е те не рaзделят нещaтa... изобщо.

но понякогa не може вси4ко дa е слято. искa се дa имa рaзделяне. то не може дa се появи ей тaкa, трябвa дa бъде измислено, създaдено... спирaне нa светa, и слизaне. нещо немислимо, което не бивa дa се прaви. но се искa дa се нaпрaви от тях, и те го прaвят...

sega sym dale4e... mnogo dale4e, pri edna padashta zwezda. iskam da padne w/u men...

dano me uceli, a duzda ne spira i ne spira da wali...
i dwamata sme napulno otka4eno mokri...

Народът е на море. На плаж. По баирите. Някъде.
Аз съм тук и тренирам съмнителни добродетели като търпение, устойчивост и дисциплина. А да, и решавам въпросника за Държавния изпит.

Иначе съм добре. Чакам те...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Надявам се да харесваш Кармина Бурана ? Щото утре ти я пускам в запис, който бе намерен в Швеция...ама много-много рядък.
Привет, бонбон !
Усмивка, 32

Уааааааааа... ти си трепач!!!
УМИРАМ за Кармина Бурана... йес, йес, йес
Привет, детелинке... аз също ти пускам разни нещица тези дни... Обичам те...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Случвало ми се е. Да разделям нещата. И после съм бягала. За да не се слеят.
Това не е разделяне. Това е КОШМАР.

Днес и аз си мислех за дъжда. Главата ми роди шантави неща.

"На края на силите си,
заставам пред огледалото.
Усмихната жена.
Усмихнати очи, усмихнати устни.
И челото - усмихнато.
Само душата е свита в ъгъла,
само под лъжичката трепти пеперуда
и напомня страха.
От света.
Днес да тръгна нанякъде,
ще е късно - Слънцето си отива вече.
Да дочакам ли утрото?
Да прехвърля наново мислите,
да разтребя ума,
да погледна пак в ъгъла.
На края на силите си
осъзнавам,
че съм пропуснала да видя началото.
И продължавам."

"Нямам нищо, освен себе си.
По-богата никога не съм била!!
Но ще бъда,
ако до себе си
имам само още
теб."

So goes the..love...

И аз никога няма да се науча да се разделям!
Особено с хората, които обичам!
Но защо не мога да се разделя с тези, които не обичам?!
Или...през някакъв процеп, както казваш, и те са влезли в сърцето ми?!
Ама аз не искам! Мога ли да побера целия свят в сърцето си?
Исках да си го пазя само за един човек! Или да раздам на всеки по парченце?

What To Do, What To Do?!

ти верно мнооо шантави неща си мислиш
а тва е лукс!
даже е супер лукс!
не ми аресваш да знаеш са
хич
ама хич
преувеличаваш нещата
понякога не си заслужава изобще тва
мое да ми верваш

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

не носиш ли морето, дъжда и звездите винаги в себе си?

IMAGINE...

не мислиш че ако носи толкова вода а?
ше стане наводнение

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Лукс е. Ама що от това...
Кое не ти харесва, Питончик? Ей ме на, жива, здрава... с бръмбари в главата. Понякога. А понякога не.

Преувеличавам, казваш. Ми че те нещата са такива, каквито решим да ги видим. Обективната реалност е Божа работа. И за нея си има начини да се постигне.

Аз ти вервам на теб. Остава ти да ми верваш, че сичко е под контрол.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Нося. Че и колко повече от това...
Наздраве, Джейн!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

С питане не става. Колкото поемаш, толкова поемаш. Това само ти можеш да знаеш. Освен това ние променяме капацитета си, съобразено с линейното време :-)
Айде, стига си си блъскала главата.

Аман... ква зодия си бе, маце?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Ей, на! Споделям си и аз.
Много ми се ще да напиша нещо точно тук, до твоето, под твоите буквички, обаче ни делят светове - не тези с очертани физически граници, а секундите вечност на изживените очаквания, на ръждясалите пирони, които вече не предизвикват инфекции на душата и тя се спасява без инжекции смелост - просто има имунитет към разделите.

Колко време минава през клетките ни, за да изпаднат под наркоза, да се сдобият с автоимунонепокизъм?!
Защо това се случи точно с моите и защо точно с тези на душата?
Дали защото отдавна не съм й говорила, или защото най-накрая пораснах и съзнанието ми заробува на мъдрия стереотип да вярва на видимите неща.

Искам, но не мога да се върна на старта, а все още съм на финалната права, просто мога да се откажа............

Не прозвуча ли като мрънкане?!

Боже, наистина ставам досадна........изнасям се!!!!

Без коментар!

Няма такъв филм. Душата не придобива имунитет. Може би ние... гледаме да я скрием на завет и да я държим надалече от местата, където...
После заповядваме на краката си да поемат в някаква посока, за да не ни гледат странно хората - сякаш сме от онези полезни изкопаеми, които понякога се случват сред тълпата безразличие...
Знаеш ли, размисли ме. Ако ще трябва да има раздели, предпочитам да са болезнени. Поне ще знам, че трябва да се върна, за да ми зашият раната.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Все още може да те боли!!!!
Казах вече - завист ми навличаш на безсмърната душа, грях ужасен!!!!

Единствената болка напоследък ми носят маршируващите дни - войничета от лед, не от олово, такива едни нелепо безвремеви в това горещо лято.......дни на еднообразни, стройно подредени думи, на заучени усмивки, на познати аромати, които не носят възбудата и желанието за поглъщане на някого, на нещо.................

Не зная как стана, обаче вероятно на фалцет взех най-високите тонове на последната си емоция, та оглушах от собствените си писъци. Естет съм все пак, ама пък си струваше, сега съм като хипноизиран комар - иска ми се да се впия в нещо топло и сочно, и истинско, да усетя вкуса на кръвта, да я пазя, за да отглеждам плода на чувствата си, но не осъзнавам, че в битието си на комар, очевидно съм взела жадувания в човешкия си образ пол - мъжки комар се извъдих и тва си е, абсолютно безвреден, обаче поради незнание достойно мразен.
Кой ли ще ме залепи за стената?!

Че то пък кой ли не го и прави?!

Без коментар!

Всъщност и с мъжете е така. Те не могат да не обичат жената ... просто любовта им е друга ... несъзнателна, нямаща нищо общо с разума ... Просто хормонална нужда. И може да няма нищо общо с ума на жената. Само с тялото и душата й. Но Хормон е виновника... въпреки ласките и трепета душевен и нуждите духовни ... Допамин.
Любовта при мъжа е приятелство и секс. Ако няма приятелство е само секс. Но секса се прави задължително с любовна тръпка ... иначе "не става".
Така че израза "само секс" не означава точно това. Означава че няма умствено привличане. Но физическото си го има. И сърцето ... трепва, несъмнено особено с нова бройка ... това какво доказва ? Доказва че тръпката е там, в секса. Другото е допълнителна екстра, разкрасяваща случката ... до любов.
Но хора има всякакви ...

* Заблуждавам изгодно ! Купете си мечти :)

Ако обичаш, адресите.. и бързо !




[линк]

хихи! Бойкот!

The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.