IN MEMORIAM

Още един голям българин отиде в по-добрия свят!



Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест.
Не съжалявам - както съм заставал,
пак бих застанал, малък и велик
и с яростен замах бих защитавал
най-пустия си ден и час, и миг...
Над всеки свой изгубен ден със вопъл
бих паднал аз по гръцки ритуал
и както върху мъртвия Патрокъл -
Ахил, сина Пелеев -
бих ридал.

И съм ридал... Самотен и незнаен.
И пак. И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас...






The moment may be temporary, but the memory is forever!

И знаеш ли какво - иде ми да го напопържам...
Тоя чешит загубен...
Мамка му!
Той си отиде от тоя свят в ясното съзнание, че не иска НИЩО. Повече.
Каквото искаше го получи навремето.
Ами, значи, отива си като древен тракиец - с усмивка!
Лошото е, че усмивката МУ е и ПРИСМЕХ. А дали е така?

Колкото хора, толкова мнения!

Колкото хора, толкова мнения!

И като си помисля че УФ казваше в една ддруга тема , че има време............

Страстта да имаме е смешна! А толкова неща ни изкушават..

....че някой може да се шегува със смъртта?!?

Може би само великите... като него......



The moment may be temporary, but the memory is forever!

И навремето само вдигнах пушилка.
Даже ме е срам - нищо не направих тогава.

Дано на небето е "добре дошъл".

Колкото хора, толкова мнения!

МАКЕДОНЦИТЕ!

Нали си я чувала тая песна:

Кога умрам
ил загина
немой да ме жалите
вий на гробо
да ми дойде
оро да заиграте...




Колкото хора, толкова мнения!

Търсеше смъртта.
Като избавление, като изкупление.
Какво си се разсополивила!

Или искаш целия текст на песната?


Ако умрам ил загинам,
немой да ме жалите.
Напийте се с руйно вино,
скършете ги чашите.

Припев:
Ееей, верни другари,
песна запейте,
мене спомнeйте.

Ако умрам, ил загинам,
поп немой да викате.
Вие на гробо да ми дойде,
оро да заиграте.

Припев…

Aкo умрам, ил загинам,
кье останат спомени,
що сум лудо лудовало
на младите години.



Колкото хора, толкова мнения!

* * *

На М. К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.

И се старай докрая да си хубава.
Не толкова за мене – а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги –
завинаги.

И колко ми е невъзможно. ... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска. >>

: )

Има много хубави неща , но на мен честно казано това от нашата любовна лирика най много ми харесва...и ще кажа защо
Защото има и известна , не малка доза егоизъм, и това е истинското... не само за нея а и за него..колкото и да е пленително, когато е осъзнато красивото не би трябвало да ни обвърже, да затвори очите ни и сетивата ни, да ни зслепи..всеки е сам и съдбата си е негова..аз поне така го разбирам

Страстта да имаме е смешна! А толкова неща ни изкушават..