Думите

объркват всичко!
Казваме еднаквите неща по различен начин.
Толкова ли е важно как точно звучи казаното? Толкова ли са важни използваните думи?
1. Не са важни стига човекът отсреща да разбира смисъла, а не да се хваща за думата. Но как да разберем смисъла, когато не можем да четем мисли?!
В този случай трябва не просто да чуваме това, което ни говорят, но и...да го чувстваме- не е лесно!
2. Важни са, защото едно грозно нещо може да се направи красиво, ако го опишем с красиви думи, както и едно красиво чувство може да се загрози страшно, ако използваме по-груби думи за него.
Хората са различни, използват различни думи, имат различен речник, имат различен маниер на говорене...
Как да се разберат помежду си, ако различията пораждат неразбиране?
Мисля си, че може би, трябва да се научим да се приемаме- такива, каквито сме.
И да се научим да слушаме...с очи, защото най-съкровените неща може би никога няма да ни бъдат казани, а пък точно те...са най-важни.




Слънчевите очила са добро прикритие?
Аз искам да виждам...очите ти.

абе кой ти слуша а?
никой
всеки си праи кво си знае и тва е
аз съм се убедил в тва
даже и не се опитвам да убеждавам вече
то ми писна да наливам мозък
все едно да поливаш у пустинята

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Аз слушам,
и май точно там ми е грешката.
За пустинята си много прав!
Никво поливане!
По-добре е да си пиеш тихичко, пък ако някой поиска вода- добре.
Не водка! Вода казах.

обаче тук комуникацията е писмена, предимно с думи. и със сигурност без другите изразни средства.


"на една вълна" му казват...
ще рече, и двамата комуникиращи си да са отворили един и същ гардероб, докато обличат думите със значение...

бързайки по пътя на живота, не забравяйте да се насладите на гледката наоколо

мммм, хубаво сравнение.

To speak the truth
takes two
One to speak
and one to listen

с тази клавиатура не мога да го докарам на йероглиф

Същественото се намира в тишината между демите. За който може да я чува. А останалото са...празни приказки...макар и често красиви...
Хората не смеят да останат в тишина, защото ще разберат неща, които ще срутят красивата му картонена кутия, изградена от думи.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

пестеливостта на думи (особено при писмено-ограничената) реч често води до абсолютно непредвидими интерпретации.

това "мммм" знаеш ли по колко различни начина може да звучи? а е написано по един.

бързайки по пътя на живота, не забравяйте да се насладите на гледката наоколо

са за да бъдат казвани ..... всички до една, грозни и красиви, груби и нежни, едносмислени, дву- и многосмислени ...... оставете човек да говори достатъчно дълго и той ще ви каже всичко

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

нали не интерпретирам пресния пример като сърдене за един мой постинг на едно твое мнение...

ах, тези думи, тези думи...
я без тях! ето: - това е.

"Всяко истинско общуване се основава на истината. И единствената реална истина е любовта. Затова и когато има любов, има общуване. А когато общуването е затруднено, това естествено е знак, че няма достатъчно любов."

А дали е така...кой ще ми каже?

The Silence

Радвам ти се!

има хора които говорят непрекъснато
и нищо не казват!
То тяхното не са думи,
а шум...

Те тва е. Не се отказа да бъдеш мислител
Наблюдавай. И ще видиш. Не питай... отговорите идват, преди да сме попитали. Когато сме отворени, приемащи. Бъди приемаща. Можеш ли?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

а може би не искаш да слушаш точно тях, или не говорят на познат за теб език ... ти всеки ли се стремиш да разбереш какво казва?! ........ сигурно не, и не би трябвало ...

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

А защо не би трябвало?
Аз всеки се стремя и - мога да кажа - разбирам... Това променя до голяма степен отношението ти към човек, ситуация, проблем. Когато погледнеш "от другата страна", разбереш другата логика или причинно-следствена връзка. Когато разбереш например, че този, който те наранява, сам е наранен. Това не го оправдава, но ще ти помогне да не го осъждаш... и т.н.
Трябва да можем да приемем, че хората в даден момент са точно това, което могат да бъдат. Нито по-добри, нито по-лоши. И да не ги осъждаме... а?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Разбирането не е достатъчно. Ако не е придружено и с адекватни действия, а точно наобратното-кел файда от разбирането? И дали има разбиране или само поредно парадиране?
Не можеш да разбереш другите, преди да разбереш себе си. И не можеш да разбереш себе си, преди да потънеш в тишина и да свалиш маската и приказната илюзия.
А хората винаги могат да бъдат и по-добри, и по-лоши-въпрос на лично предпочитание....и на безупречност-ако я разбираш правилно....
А за безупречност не е достатъчно само правилно разбиране, а и адекватно действие-както писах вече по-горе.
Да оставим, че за разбирането пак не са достатъчни само приказки, а и много работа.....останалото наистина са приказки...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

А има и по-лошо...има хора, които говорят непрекъснато и нищо съществено не казват, но за сметка на това се опияняват от думите си...
И има и такива, които градят цял един измислен свят от думи и се плацикат щастливи в него, докато реалността не се срине отгоре им...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

понякога-не. Но май не мога да спра да бъда мислител...
Мммм дааа, опитвам се да разбера всичко около себе си. Искам всичко да знам! И знам, че много искам!

А снощи, по телефона разбрах всичко- от една дума! Странно, точно вчера писах за думите... Ирония на съдбата?

стремя се да разбера всеки, защото мисля, че така трябва да живеем- трябва да се разбираме, а не всеки да се затваря в собствената си черупка...
И как би могла да поискаш да бъдеш разбрана, ако ти самата не проявяваш разбиране?